Херодот, "История". Книга VІІ
1. Ксеркс решава да накаже атиняните
а. синовете на Дарий
След Маратон разгневеният Дарий разпоредил да се приготви още по-голяма войска. Подготовката продължила три години. На четвъртата година въстанали египтяните.
Дарий имал 7 синове – трима от дъщерята на Гобрий и четирима от Атоса, дъщерята на Кир. От последните Ксеркс бил най-стар. Съветът, който Демарет дал на Ксеркс. Според Херодот и без този съвет Ксеркс щял да бъде определен за престолонаследник, поради влиянието на Атоса.
Малко след избухването на египетското въстание Дарий умрял – след 36 години царуване (1-4).
б. колебанията на Ксеркс и съветниците му
Въпреки колебанието на Ксеркс, Мардоний (син на сестрата на Дарий) го убедил да предприеме похода. Според Херодот на него му се искало да си отмъсти и да управлява Гърция. Алевадите от Тесалия и Пизистратидите от Атина също убеждавали Ксеркс да нападне гърците. По това време в Суза бил и Ономакрит, който събрал предсказанията на Музей. В какво го изобличил Лас от Хермиона.
Победата на Ксеркс над египтяните. След потушаването на въстанието той поставил за управител на страната Ахемен, негов брат и син на Дарий (5-7).
Реч на Ксеркс пред персийските първенци. Мнението на Мардоний. Възражението на Артабан - син на Хистасп и чичо на Ксеркс. Обръща му внимание на някои неблагополучия в предишните войни и на „завистта на божеството”. Ксеркс отговорил, че вече е взел решение и ще отмъсти на атиняните (8-11).
Съновидението, което подтиквало Ксеркс да воюва. То се явило и на Артабан. Той бил много изненадан и се отказал от възражението си, макар и да припомнил отново неуспешните походи на Кир, Камбиз и Дарий. Още едно съновидение (12-19).
2. Походът
а. преминаване в Европа
Било взето решение да се прокопае канал през Атон (20-25). Войската се събрала в Критала, Кападокия. Лидиецът Питий от Келайна (вж и 38-39). Пристигане в Сарди и пратеници до гърците „за земя и вода”.
Мостът над Хелеспонта. Войската пристига до Скамандър. Ксеркс посещава Приамовия Пергамон и жертва на Атина от Илион. Магите възливат в чест на героите (26-43).
Преглед на корабите на Хелеспонта. Разговор между Ксеркс и Артабан. Артабан заминава за Суза (44-52).
Войската преминава Хелеспонта в продължение на седем денонощия.
б. преглед на войската
Спират при град Дориск наХеброс. Преглед на войската. Броят й е около милион и 700 хиляди.
Народи освен персите:
мидийци, кисии, хиркании, асирийци, бактри, саки, индийци, арии, парти, хоразми, согди, гандарии, аддики, каспии, саранги, пактии, утии, мюки, парикании,
араби, етиопци, либийци, пафлагонци, лигии, матиени, сирийци, мариандини, фриги, арменци, лидийци, мизи,
траки (витини, преди това стримонии), писиди, миони кабелеи, милии, мосхи, тибарени, макрони, мосинеки, мари, колхи, алародии, саспейри, островни народи от Червено море.
Това е пехотата. Начело на всеки отряд стоели перси. Херодот посочва имената им. Имало и местни вождове, но те не се смятали за военачалници, а за роби (вж 96) (53-84).
В конницата освен персите участвали:
сагартии (персийски народ), мидийци, индийци, бактри, либийци, каспии, парикании, араби.
Общо броят им били към 80 хиляди.
Флотът се състоял от 1207 триери. Народите, които ги доставили, били:
финикийци, кипърци, киликийци, памфилци, ликийци,
дорийци от Азия, кари, йонийци, островитяни (и те били пеласгийски народ, наречен после йонийски), хелеспонтийци (те са йонийски и дорийски колонисти).
Войниците на всички кораби били перси, мидийци и саки (85-96). Имена на военачалници на флота и по-именити моряци.
Артемисия, дъщеря на Лигдамис (по род от Халикарнас и Крит). Тя предвождала халикарнасците, и тези от Кос, Нисирос и Калиднос. Всички те са дорийци, като халикарнасците са от Трезен, а останалите – от Епидавър.
Ксеркс лично прегледал войската – първо минал на колесница, после на сидонски кораб. Разговорът му с Демарет (97-105).
в. Ксеркс в Тракия и Македония
Ксеркс оставил управители из Тракия и Хелеспонта, които после били прогонени, освен Маскамес в Дориск. Богес от Ейон, който се отбранявал от Кимон при Стримон.
Преходът през Тракия. Споменават се крайбрежните гръцки градове и тракийските народи. Всички били принудени да се присъединят, освен сатрите, които живеели в планините. При тях имало прорицалище на Дионис, с което се занимавали бесите. Също и жрица, която прорицавала, точно като в Делфи (106-112).
Преминават Стримон и покрай Стагира пристигат в Акант. Местните жители са натоварени с посрещането и с даването на обеди. Какво казал един жител на Абдера.
Градовете по Халкидическия полуостров. Диви биволи и лъвове. Лъвовете се срещали по земите от Нестос, която минава при Абдера, до Ахелой в Акарнания.
Олимп и Оса, и течащият между тях Пеней. Някога Тесалия била езеро. Ксеркс прекарал няколко дни в Пиерия, докато войската орязвала гората в македонската планина (113-131).
Кои от северните гърци се подчинили на Ксеркс:
тесалийци, долопи, ениени, перайбои, локри, магнети, малиеи, ахейци от Фтиотида, тиванци и всички беотийци без теспиите и платейците.
г. действията на южните гърци
Какво направили преди време атиняните и спартанците с пратениците на Дарий. Гневът на Талтибий срещу лакедемонците. Спартанските пратеници в Суза.
Походът на Ксеркс, казва Херодот, бил не просто срещу атиняните, а срещу цяла Гърция. Заслугата на атиняните. Очаква да бъде намразен от мнозина заради това мнение (132-139).
Атиняните искат предсказание от Делфи. Тълкуването на Темистокъл.
Сицилийците, аргосците, керкирците и критяните
Южните гърци изпращат хора в Керкира и при Гелон в Сицилия, за да искат помощ.
Пратеничество в Аргос и условието на аргосците. Твърди се, че Ксеркс ги призовавал към неучастие във войната, твърдейки, че персите са потомци на Персей и Андромеда, и близки по род на аргосците. След години Артаксеркс потвърдил, че имало договор за приятелство с аргосците по времето на Ксеркс, и че той продължавал да бъде в сила.
Издигането на Гелон. Разговорът с пратениците от Гърция. Условията на Гелон и възраженията на спартанците и атиняните. Войната на Гелон срещу картагенците (140-167). Какво направили керкирците и критяните.
Тесалийците призовават южните гърци за помощ при Олимп. Пристигнала войска начело с Евенет и Темистокъл. Но Александър, син на Аминтас ги предупредил, че няма да могат да се справят с идващата войска. И те се върнали.
Поради това тесалийците преминали на страна на персите (168-174).
3. Защитата на Термопилите
На съвета в Истъм гърците решили да завардят Термопилите и да изпратят флот на Артемисион в Евбея. Имперският флот стигнал до Магнезия (175-183). Общият брой на хората, водени от Ксеркс, които стигнали до Магнезия и Термопилите бил към два милиона и 600 хиляди войска, и още толкова съпътстващи (185-187).
Бурята при Артемисион (188-196). Срещата на войските при Термопилите. Леонид, син на Александрид, брат на Клеомен и Дорией, потомък на Херакъл.
Ксеркс се учудил на поведението на гърците. Разговор с Демарет (197-209).
Предателството и сражението
Трудностите, които създавали защитниците. Предложението на Епиалт. Персите минават в гръб на гърците по слабо известна пътека. Предния ден гърците получили лоши предсказания. Леонид отпратил някои съюзници (210-222).
Битката. Смъртта на Леонид. Тиванците преминават към персите. Ксеркс се съветва с Демарет и Ахемен.
Демарет още преди началото на похода бил изпратил съобщение в Спарта. Мнението на Херодот за неговите действия (223-239).
понеделник, 7 октомври 2013 г.
Йонийското въстание
Херодот, "История". Книга V
Война на Мегабикс с перинтийците, които преди това воювали с пеоните и загубили. Персите ги надвили само защото били повече на брой (1-2).
1. Траки и македонци
а. тракийският народ
След това тръгва през Тракия, тъй като Дарий му наредил да завладее тези земи. Тракийският народ е най-голям от всички след индийския. Наричат се с много имена според страната си, а обичаите на някои (като гетите) са особени и се отличават.
Траусите оплаквали новороденото, а празнували на погребения, споменавайки и в двата случая нещастията в живота на човека.
Траките, които живеели “над крестоните” били полигамни. Те избират жената, която мъртвия най-много обичал, заколват я на гроба му и я погребват. Обикновено самите жени се стремяли към това и спорели помежду си.
Не пазят девиците преди брака от случайни сношения, но жените си пазят – “откупват ги от родителите им за много пари”. Татуират се, презират земеделския труд, а ценят живота, осигуряван с война и грабежи (3-6).
Почитат само Арес, Дионис, Артемида, а царете им отделно почитат Хермес, от когото твърдят, че произхождат. На погребение принасят в жертва животни (а трупа или изгарят, или не изгарят).
Отвъд Истър земята изглежда пуста и безкрайна. Херодот е узнал само за едни народ, който се казвал сигюни - те се обличали в мидийски дрехи. Границите им стигали до земите на енетите при Адриатика.
Дарий след завръщането си в Сарди почел милетеца Хистиай и митиленеца Коес. Първият поискал мястото Миркинос при едоните, за да основе град; а вторият - да стане тиран на Митилена (7-11).
б. пеони и македонци
Какво направили двамата пеони и сестра им в Сарди (понеже искали да властват над своите съплеменници). Пеоните живеели по Стримон и казвали, че били тевкри от Троя. Дарий наредил на Мегабикс да ги пресели в Азия. Мегабикс изненадал пеоните като навлязъл в градовете им, когато били празни, тъй като те го очаквали на пътя откъм морето (12-16).
После Мегабикс изпратил седем перси при Аминтас в Македония “за да поискат земя и вода”. Поведението на персите и противодействието на Александър. После при разследването на убийството им Александър подкупил други перси с пари и им дал сестра си.
Според Херодот “потомците на Пердикас” са гърци. Александър доказвал на хеленодиките в Олимпия, че бил аргосец – и се състезавал в надбягването (17-22).
2. Хистиай и Аристагор. Действия на персите срещу гръцките градове на сушата и по островите
Мегабикс предупредил Дарий да не дава на Хистиай да основе град в Тракия (в Миркинос, при Стримон), защото страната била богата и населена с гърци и негърци, и той можел да стане опасен за персите, ако всички те решат да го изберат за вожд. Дарий го послушал, повикал с писмо Хистиай и го отвел в Суза. За управител на Сарди оставил брат си Артафрен, а за военачалник на крайморските области вместо Мегабикс посочил Отанес. Херодот разказва какво направил преди време Камбиз с бащата на този Отанес.
Отанес завладял Византион и Халкедон, Лемнос и Имброс. Лемносците се били храбро; после персите поставили за управител на острова Ликарет, брат на царувалия в Самос Меандрий. Отанес ги нападал под предлог, че не са участвали във войната против скитите, или че навредили на персийската войската, когато се завръщала от Скития (23-27).
Наксосци и милетчани
По това време Наксос и Милет изпъквали сред другите градове с благополучието си. За Милет – в продължение на две поколения градът бил разяждан от бунтове, докато паросците помогнали да се възстанови реда. Те обиколили милетските територии и си записали кои ниви били в добро състояние. След това посъветвали милетците да поставят начело на града техните стопани.
Едни наксосци от тамошната “партия на дебелите”, изгонени от народа, пристигнали в Милет при Аристагор - зет и братовчед на Хистиай. На Аристагор му се дощяло да управлява Наксос и той им обещал помощ, като споменал за приятелството си с управителя на Сарди Артафрен – който бил и брат на Дарий от баща им Хистасп. Самите наксосци се обнадеждили и обещали да поемат част от разноските.
Аристагор говорил с Артафрен в Сарди и му посочил Наксос като добра база за нападение срещу Парос, Андрос и другите Циклади, а после и срещу Евбея; и поискал 100 кораба. Артафрен му обещал 200 (28-31).
Артафрен съобщил за това на Дарий, подготвил корабите и поставил за техен военачалник племенника им Мегабат (говори се, че по-късно Павзаний, син на Клеомброт, искал да се ожени за негова дъщеря – поради страстното си желание да бъде тиран на Гърция). Тръгнали първо към Хелеспонта с йонийска войска и с наксосците, а после щели да завият обратно.
Но като стигнали Хиос, Аристагор и Мегабат се скарали заради някой си Скюлакс - капитан на кораб и приятел на Аристагор. Мегабат го бил наказал за нехайство, а Аристагор самоволно го освободил. Затова Мегабат пратил хора да предупредят наксосците. Така наксосците успели да се приготвят за нападението, укрепили се и обсадата продължила 4 месеца. За това време и персите, и Аристагор похарчили наличните си пари.
Точно тогава пристигнало писмо от Хистиай от Суза (записано на главата на вестителя). Той съветвал Аристагор да се отцепи от царя. Причината за това била просто, че на Хистиай вече му се искало да се върне от Суза. Милетчаните се посъветвали и решили да се разбунтуват, като единствено логографът Хекатей бил против.
Аристагор се отказал от тиранската власт (“на думи”, казва Херодот). Останалите йонийски градове, следвайки този пример, прогонили тираните си, а митиленецът Коес дори бил убит с камъни. Самият Аристагор отплавал за Спарта, защото “трябвало да намери някой силен съюзник” (32-38).
3. Аристагор търси помощ
а. в Спарта
В Спарта цар бил Клеомен, син на Анаксандрид. Той бил роден от втората му жена. Не било прието спартанския цар да има две жени, но тогава това се случило по настояване на ефорите - тъй като първата дълго време не раждала. След раждането на Клеомен обаче тя родила на Анаксандрид трима синове, които били наречени Дорией, Леонид и Клеомброт (39-41).
Дорией
След смъртта на Анаксандрид лакедемонците поставили за цар Клеомен – като по-стар. Дорией, “който бил пръв измежду всички свои връстници”, не искал да остане обикновен гражданин и да бъде управляван от цар като Клеомен. Затова решил да основе колония и отплавал за Либия с водачи от Тера (но не се допитал в Делфи какво точно да направи). На третата година бил прогонен от либийците макеи и картагенците, и се върнал в Пелопонес. После бил посъветван от някой си Антихар да основе колония в Сицилия („земята на Херакъл”). Това било потвърдено от Делфи, и той потеглил със същия флот.
Войната между сибарити и кротонци
Тогава започвала войната между Сибарис и Кротон, и кротонците поискали помощ от Дорией. Така казват сибаритите, които загубили войната. Кротонците обаче казват че не е така, и че единственият чужденец, който им помагал, бил елеецът Калий, прорицател, избягал от тирана на сибаритите (42-44).
Според сибаритите Дорией загинал, защото правел друго, а не това, за което получил предсказание. Те използват смъртта му и като доказателство, че е воювал на страната на кротонците – иначе не би загинал, а бил основал колония съгласно прорицанието. А кротонците казват, че на Калий била дадена земя като награда за участието му, а на Дорией – нищо. Значи не е участвал.
Повечето от съколонистите на Дорией загинали при Сегеста, победени от местните жители и от финикийците. Оцелял Еврилеонт, който станал за кратко тиран на Селинунт, но после бил убит от гражданите (при олтара на Зевс Агорайос). Там загинал и кротонецът Филип, който бил олимпийски победител и “най-красивият грък на своето време”. Заради красотата му жителите на Сегеста го героизирали и му принасяли жертви. Преди тези събития той бил последвал (със свой кораб и екипаж) похода на Дорией към Кирена.
А Клеомен умрял без синове, само с една дъщеря (45-48).
Аристагор при Клеомен
Но преди това при него пристигнал Аристагор. Показал му медна плоча с карта на земята и му предложил да помогне на йонийците. Варварите, казал Аристагор, не били храбри, не били и добри войници, а притежавали много богатства. Показал му картата и му обяснил местонахождението на народите: след йонийците са лидийците, после фригите, кападокийците (“ние ги наричаме сирийци”), киликийците срещу Кипър, арменците, до тях – матиените, после – Кисия, и накрая град Суза, разположен на брега на река Хоасп (45-49).
Аристагор обаче сгрешил, като казал истината за дължината на пътя – че придвижването до там отнемало три месеца. Това не се харесало на Клеомен и той го отпратил. Аристагор се върнал като молител и започнал да му предлага пари (до 50 таланта), но деветгодишната дъщеря на Клеомен, която слушала разговора, се намесила, и казала, че чужденецът се опитва да го подкупи. И така посещението на Аристагор в Спарта завършило без успех (50-51).
Пътят до Суза
“Навсякъде по пътя има царски станции и превъзходни странноприемници”. Първо се минава през Мизия и Фригия; източно от Фригия е река Халис, която я отделя от Кападокия. После пътят стига до Киликия, а граница на Киликия и Армения е река Ефрат. През страната на матиените текат 4 реки, които се преминават с кораб. След четвъртата се влиза в Кисия. 42 парасанги след това е река Хоасп, плавателна, а на нея е построена Суза.
От Сарди до Суза има 111 станции, 450 парасанги, 13 500 стадия. При скорост от 150 стадия на ден се стига за 3 месеца. Трябва да се прибави и пътят от Ефес до Сарди (52-54).
б. в Атина
Как атиняните се освободили от тиранската власт. След убийството на Хипарх тиранията продължила още 4 години. Хармодий и Аристогейтон били гефюреи от Еретрия; но според Херодот са финикийци от тези, които дошли с Кадъм в Беотия. След време беотийците (от Танагра) ги прогонили и те били приети в Атина.
Финикийците
Тези финикийци донесли в Гърция писмеността. Йонийците, които живеели наколо, заели техните писмена и започнали да ги употребяват. Те ги наричали финикийски, което е и справедливо. Наричали и папируса пергамент, защото някога се употребявал по-често пергамент от кози и овчи кожи; а някои от варварите по времето на Херодот още пишели на такива кожи. Казва, че е виждал кадмейски писмена в Тива. В Атина гефюреите имали свои светилища, отделени от останалите (55-61).
Прогонване на Пизистратидите
Алкмеонидите се опитали да свалят Хипий. Те се договорили с амфиктионите да построят на свои разноски храма в Делфи. И подкупили Пития да казва на спартанците всеки път, когато дойдат, че трябва да освободят Атина.
Накрая спартанците се подчинили и изпратили Анхимолий да свали Пизистратидите (макар че били “в гостоприемни отношения с тях”). Пизистратидите обаче повикали на помощ от Тесалия 1000 конници начело с царя им Киней. В битката загинали много спартанци, както и самият Анхимолий – по времето на Херодот гробницата му още можела да се види в дема Алопеке, близо до храма на Херакъл.
После обаче пристигнал Клеомен с по-голяма войска. Тесалийците били победени, а тираните – обсадени в пеласгийската стена. Но успели да ги прогонят само защото хванали децата им, когато ги извеждали от града, за да ги скрият. Тогава Пизистратидите напуснали Атина и отишли в град Сигейон в Троада, на брега на Скамандър.
По произход те били от Пилос, потомци на Нелей, какъвто бил и Кодър. Пизистрат бил наречен с това име в чест на сина на Нестор (62-65).
4. Исагор и Клистен. Намесата на спартанците
Атина се усилила след освобождението си от тираните. Най-влиятелни били Клистен от рода на Алкмеонидите и Исагор, син на Тизандър. Клистен образувал 10 фили вместо 4, променил им имената, привлякъл народа на своя страна.
Клистен, тиранът на Сикион.
Нещо подобно преди време бил направил дядо му по майчина линия – Клистен, тиран на Сикион.
Делата на Клистен в Сикион. Опитал да прогони Адраст, докарал останките на Меланип, отменил трагическите хорове в чест на Адраст и ги „дал на Дионис”. Премахнал и рапсодите заради Омировите поеми, където се възпяват аргосците. Обидните имена на сикионските фили (66-68).
Алкмеонидите
Клеомен пък, като ксенос на Исагор, поискал Клистен да бъде прогонен като Алкмеонид (Исагор, противник на Клистен, предложил на спартанеца Клеомен да поиска изгонването на Клистен – защото бил Алкмеонид, а те били светотатци) (69-70).
Престъплението на Алкмеонидите. Килон, олимпийски шампион, опитал да стане тиран, като завземе Акропола. Обещали им да не ги осъдят на смърт, но после ги убили – по вина на Алкмеонидите.
Клистен се оттеглил, а Клеомен прогонил 700 атински семейства като светотатци по съвет на Исагор. Опит за разпръсване на съвета и предаване властта на 300 (Исагорови сподвижници). После Клеомен напуснал града, а някои от съдействалите му били заловени и убити (71).
Клистен и 700-те семейства се завърнали, а атиняните започнали преговор с Артафрен за съюзничество – но той поискал “земя и вода”. Те се отказали и обвинили посланиците.
Клеомен се върнал с немалка пелопонеска войска – мислел да сложи Исагор за тиран. Беотийците и халкидците също били готови да му съдействат. Но коринтийците се отказали, а също и спартанския цар Демарет (разногласие между царете във война, след това те вече не отивали никъде заедно).
Това било четвърто нахлуване на дорийци в Атина – първо при Кодър, втори трето – срещу Пизистратидите, четвърто – сега, срещу Клистен (72-76).
След това атиняните разбили беотийците, а после и халкидците в Евбея, и оставили там 4 000 заселници. Освободили пленниците срещу откуп, а оковите им окачили на Акропола.
5. Атиняните срещу останалите гърци
Вероятно равноправието е добро нещо, казва Херодот: защото като отхвърлили тиранията, атиняните станали първи по сила (77-78).
Тиванците
Тиванците поискали да си отмъстят на атиняните. Поискали предсказание от Пития, и тя им казала, че трябва да помолят за помощ “ной-близките си”. След като се поколебали, го изтълкували в смисъл, че трябва да се съюзят с егинците. Те им изпратили Еакидите (статуи). След като тиванците загубили първата битка, помолил отново за помощ, и тогава егинците нахлули във Фалерон и в други деми по крайбрежието и ги ограбили (79-81).
Егинците
Някога епидавърците взели дърво за статуи от атинска маслина, като обещали на атиняните да изпращат ежегоден данък на Атина Полиада и Ерехтей. Тогава егинците са подчинявали на Епидавър и се съдели при тях, но после се отцепили. Отмъкнали и статуите и ги омилостивявали с жертви и женски хорове (79-83). Тогава атиняните поискали данъка от егинците, но те отказали. Изпратили една триера, и пратениците се опитали се да изтръгнат статуите от основите им, но повечето от тях при това загубили ума си. Поради това започнали да се избиват помежду си и накрая оцелял само един. Но като се завърнал, бил убит с фибули от жените на загиналите (според атинския разказ).
Според егинците обаче те дошли с много кораби. А егинците извикали на помощ аргосците. И аргосците разбили атинската войска (както те самите казват) (82-88).
Егинците тогава помогнали на тиванците, а атиняните не ги нападнали, защото според делфийското прорицание това трябвало да стане след 30 години. Било им казано да отредят свещено място на Еак на агората; така и направили (89).
Лакедемонците
По това време лакедемонците разбрали за извършеното от Алкмеонидите чрез Пития и съжалили за изгонването на Пизистратидите. Научили и за предсказанията, че в бъдеще ще пострадат от атиняните (Клеомен ги донесъл от Акропола). Освен това им се сторило, че за тях е по-удобно атиняните да са под тиранска власт. Тогава решили да извикат Хипий от Сигейон и представители на съюзниците им, и предложили да върнат Хипий с обща войска (90-91)
Коринтийците
Коринтийците казали, че не е добре градовете да се управляват от тирани. Разказът им за Бакхиадите, олигарси в Коринт.
Бакхиадът Амфион дал дъщеря си Лабда на Еетион (лапит). Пития го предупредила, че жена му ще роди опасен син. Бакхиадите обаче не могли да се решат да убият детето и то оживяло – това бил Кипсел. Било му дадено предсказание, че той е децата му ще бъдат щастливи, но не и пъ-косните им потомци. Той измъчил коринтийците, но все пак царувал 30 години и умрял благополучно.
Наследил го синът му Периандър. Случката с пратеника на Периандър при тирана на Милет Тразибул. Жената на Периандър Мелиса. Как изпратил при прорицалището на мъртвите при река Ахеронт, за да узнае от нея за някакво съкровище, което един чужденец й бил оставил за съхранение. Тя отказало, а той събрал дрехите на коринтийките и ги изгорил заради нея. Тогава получил отговор.
Така че коринтийците отказали помощ, а останалите съюзници се присъединили към тях.
Митиленците
Хипий казал, че коринтийците след време ще съжаляват, че не са му помогнали. Македонският цар Аминт и тесалийците му предлагали градове, но той се върнал в Сигейон.
Преди време Пизистрат го отнел от митиленците и поставил за тиран сина си Хегезистрат; но после той трябвало да води войни за него с жителите на Ахилейон.
В една от войните атиняните придобили оръжието на Алкей, който написал поема по този повод. Арбитър между тях станал Периандър и присъдил Сигейон на атиняните (92-95).
6. Атиняните в Сарди
Хипий влязъл във връзка с Артафрен, който посъветвал атиняните, “ако не искат да пострадат”, да го приемат обратно. Атиняните не приели съвета, което вече значело, че били готови да воюват с персите.
Точно тогава в Атина пристигнал Аристагор. Напомнил им, че Милет е колония на Атина, и че атиняните трябва да го защитят. “По-лесно е да се заблудят 30 000, отколкото един”. Те “се поддали на увещанията му”, изпратили 20 кораба, и тези кораби станали начало на нещастията и на гърци, и на варвари.
Аристагор изпратил един човек във Фригия да предаде на пеоните, изселени от Мегабикс, че могат да се върнат И те настина се върнали – от Фригия преминали в Хиос, оттам - в Лесбос, оттам до Дориск, и после пеша до Пеония (96-98).
С атиняните пристигнали 5 триери и от Еретрия: защото преди време милетците им помогнали срещу халкидците. Тогава на халкидците помагали самосците.
После се отправили срещу Сарди. Аристагор останал в Милет, а военачалници били брат му Харопин и някой си Хермофант. Минали през Ефес и превзели Сарди без никаква съпротива, освен акропола. Започнал пожар. Лидийците и персите се бранели до реката Пактол (тази, която носела златен пясък), извираща от Тмол; а йонийците се оттеглили към планината, и после към корабите. Изгоряло и светилището на Кибеба (sic).
А персите, разположени отсам Халис се събрали, настигнали ги в Ефес и избили мнозина, между които един еретриец, на име Евалкид, възхваляван от Симонид. Атиняните изоставили йонийците въпреки призивите, които Аристагор им отправял чрез вестители, и си заминали.
Йонийците обаче не мислел да прекратяват въстанието. Те навлезли в Хелеспонта и присъединили Византион и другите градове, а също и много от карите (99-103).
7. Събитията в Кипър
Всички кипърци освен аматусийците се присъединили към йонийското въстание (самите аматусийци вече се били отцепили). Как Онесил (противник на царя) станал цар на Саламин вместо по-възрастния си брат. После обсадил аматусийците.
Дарий, като узнал за събитията, най-напред се поинтересувал кои са атиняните. Поговорил с Хистиай, който го уверил, че ако замине за Милет, ще уреди всичко (104-107).
По време на обсадата на Аматус Онесил разбрал, че се приближава персийски флот. Йонийците дошли на помощ на Кипър; а царският флот се състоял от финикийци. В морската битка йонийците победили. Тираните на Кипър пък наредили съединената сухопътна войска срещу персите в Саламинската равнина. За коня на Артибий.
По време на битката време тиранът на Курион Стесенор (те може би са колонисти от Аргос) преминал на страната на персите; а след него и колесниците на саламинците. Онесил загинал, също и царят на солийците. Неговият баща Филокипър бил възхвален в стихове от Солон, който го бил посетил там.
Аматусийците отрязали главата на Онесил и я окачили на стените на Аматус. Случката с пчелите. Оракулът ги посъветвал да го почитат като герой. Т енаправили така, и това продължава и до днес.
След това йонийците си заминали, а Соли се съпротивлявал още 5 месеца (108-115).
8. Битки из крайбрежието. Бягството на Аристагор
И така кипърците се удържали свободни само една година.
А Даурис, Химай и Отанес (всички те женени за дъщери на Дарий) преследвали йонийците, поделили си градовете и ги разграбили. Даурис завладял няколко хелеспонтийски града (превземал ги по един на ден), а после се обърнал към карите.
След тежка битка при реките Меандър и Марсий карите били победени. После били подкрепени от милетците, но загубили още по-тежко. После обаче устроили засада, в която загинал Даурис, а и други военачалници на персите.
Химай завладял еолийците около Илион, но умрял от болест в Троада. Артафрен и Отанес завладели Клазомене и Куме.
Аристагор не се проявил като герой (а той бил разбунтувал Йония и “забъркал тази голяма каша”). Хекатей го посъветвал да се укрепи на Лерос. Но той заминал за Тракия към Миркин, който някога Хистиай получил от Дарий.
Там обаче бил убит от траки, докато обсаждал един техен град (116-125).
***
Книга VІ
1. Потушаване на йонийското въстание. Натиск върху останалите полиси
а. сраженията около Милет
Хистиай пристига в Сарди, където разговаря с Артафрен. Успява да получи осем кораба от лесбосците. Флотите пред Милет – 350 гръцки, 600 на империята. Реч на фокейския военачалник Дионисий. Самосците приели предложението на персите да напуснат йонийския флот. Предложението било предадено от Еак, син на Силосонт. Хиосците, които били изпратили 100 кораба, се сражавали най-смело.
Дионисий избягал с три отнети от врага кораба към Финикия, а след това към Сицилия, където “се установил като пират”.
Персите обсадили Милет с машини и го превзели на шестата година от началото на Аристагоровото въстание. Жените и децата били откарани на брега на Червено море, при устието на Тигър.
Трагедията на Фриних “Превземането на Милет”, представена в театъра на Атина (1-21).
Част от самосците напуснали острова и се установили в Занкле; а персите довели Еак, син на Силосонт.
Хистиай нахлува на Хиос, после плава до Тасос, връща се и се прехвърля на сушата. В битка с персите е пленен от някой си Харпаг, който му отрязва главата и я изпраща на Дарий (22-30).
б. умиротворяване на Йония
Персите прекарват зимата при Милет, а през пролетта превземат Хиос, Лесбос и Тенедос; също и всички градове по Хелеспонта.
Историята на двамата Милтиадовци – синът на Кипсел и синът на Кимон.
“За йонийците се случили следните твърде полезни събития. Артафрен... ги накарал да сключат договори помежду си, за да уреждат споровете си чрез съд, а не да се грабят и отвличат помежду си”. Определил и данъците. “Тези мерки осигурили мира за йонийците” (31-42).
в. походът на Мардоний
Мардоний, син на Гобрий и зет на Дарий, слязъл при морето с огромна войска. Той “свалил от власт всички тирани в Йония и установил в градовете демокрация”.
Преминал Хелеспонта и се отправил към Еретрия и Атина. Бурята при Атон – разбитите персийски кораби били към 300. Битка с траките бриги, в която пехотата понесла големи загуби.
Мардоний се връща обратно (43-45).
г. пратеничества до градовете
Година след това Дарий наредил на тасосците да разрушат стените и да откарат флота си в Абдера - което те и направили. После изпратил хора в Гърция да поискат “земя и вода”. Много градове и острови се съгласили, сред тях и егинците. Опитът на спартанската войска начело с Клеомен да накаже егинците (46-50).
2. Отношенията между гръцките полиси
Спартанецът Демарет
Права на спартанските царе. Обичаи на спартанците (лакедемонците).
Третата жена на Аристон и случката със светилището на Елена. Той се усъмнил, че роденият от нея Демарет му е син. След време самият Демарет се оженил за дъщеря на Хилон, за която Леотихид бил сгоден. Леотихид го прогонил чрез пророчество от Делфи, получено по поръчка.
Демарет бил олимпийски шампион с четириконна колесница. Разговорът с майка му. Избягал на Закинт, а оттам при Дарий. Вместо него цар в Спарта станал Леотихид (51-70).
Напрежение между Егина и Атина. Участието на Спарта и Аргос
Леотихид бил обвинен в приемане на подкуп; прогонили го от Спарта и умрял в изгнание. Преди това двамата с Клеомен принудили егинците да дадат заложници в Атина.
Лудостта на Клеомен. Някои смятат, че се бил алкохолизирал покрай приятелството си с някои скити. Предсказанието, че щял да превземе Аргос.
Егинците искат от Леотихид да издейства връщането на заложниците им от Атина. Разказът на Леотихид за спартанеца Главк и милетчанина, който му дал пари за съхранение. Макар че Главк върнал взетите пари, неговият род изчезнал.
Отмъщението на егинците – как взели атиняни за заложници. Атиняните се споразумели с един егинец на име Никодром да им съдейства за превземането на града.. По време на битката 100 аргосци доброволно се притекли на помощ на егинците, макар самият град да бил отказал. Атиняните били отблъснати (71-93).
3. Походът на Датис и Артафрен
Датис бил мидиец, а Артафрен бил племенник на Дарий (като син на Артафрен, управителя на Сарди).
Този път флотът минал от Самос към Икария и спрял в Наксос. Персите в Делос. Земетресението на острова било знак за бедите, случили се през тези три поколения.
“По времето на Дарий, Ксеркс и Артаксеркс върху Гърция се струпали повече злини, отколкото за 20 други поколения преди Дарий” (94-98).
Битката при Маратон
Персите в Еретрия. Пристигат в Маратон, накъдето ги насочил Пизистратовият син Хипий. След десетте атински военачалници бил Милтиад, чийто баща Кимон бил изгонен от Атина от Пизистрат. Атиняните изпращат бързоходеца Филипид в Спарта за помощ (99-106).
Милтиад настоявал да се бият, докато други стратези били против. Разговорът му с полемарха. “Дотогава гърците ги обхващал страх още като чуели името “мидийци””.
Описание на битката. Персите заобикалят с флота си Сунион, стигат до Фалерон и скоро след това се връщат в Азия.
Еретрийците са откарани в Кисия на около 50 км. от Суза. “Земното масло”.
Лакедемонците закъснели, макар да се придвижвали много бързо (107-120).
4. Алкмеонидите в Атина
Дали Алкмеонидите са били на страната на персите?
Случката с Алкмеон, когато бил при Крез. Алкмеонидът Клистен, тиранин на Сикион. Сватбата на дъщеря му Агариста. Поведението на атинянина Хипоклид, син на Тизандър и от рода на Кипселидите.
Накрая Агариста била омъжена за Мегакъл, син на Алкмеон. Техен син бил Клистен, който “установил филите и демокрацията в Атина”. Мегакъл имал внучка от другия си син – Хипократ – на име Агариста, която се омъжила за Ксантип, сина на Арифрон. Техен син бил Перикъл (121-131).
Защо след битката при Маратон Милтиад нападнал Парос. Какво се случило там. Когато се завърнал, Ксантип завел дело срещу него. Защитниците му говорили и за победата при Маратон, и за завладяването на Лемнос. Не го осъдили на смърт, но му наложили глоба от 50 таланта, която платил синът му Кимон.
Самият Милтиад умрял от травмата, получена на Парос.
Атиняни и пеласги
Херодот предава разказа на Хекатей, син на Хегезандър. Как атиняните прогонили пеласгите от земята им в подножието на Химет (която те сами им били дали). Пеласгите заминали за Лемнос.
Според атиняните пеласгите откраднали атинянки, докато чествали Артемида в Браурон. Отношенията между децата на отвлечените жени и останалите. Оттогава всички ужасни злодеяния се наричат “лемноски”.
Допитването до Делфи и преговорите с атиняните. Казаното от пеласгите се изпълнило – Милтиад преплавал за един ден от Херсонес (тогава под властта на атиняните) до Лемнос (132-140).
Война на Мегабикс с перинтийците, които преди това воювали с пеоните и загубили. Персите ги надвили само защото били повече на брой (1-2).
1. Траки и македонци
а. тракийският народ
След това тръгва през Тракия, тъй като Дарий му наредил да завладее тези земи. Тракийският народ е най-голям от всички след индийския. Наричат се с много имена според страната си, а обичаите на някои (като гетите) са особени и се отличават.
Траусите оплаквали новороденото, а празнували на погребения, споменавайки и в двата случая нещастията в живота на човека.
Траките, които живеели “над крестоните” били полигамни. Те избират жената, която мъртвия най-много обичал, заколват я на гроба му и я погребват. Обикновено самите жени се стремяли към това и спорели помежду си.
Не пазят девиците преди брака от случайни сношения, но жените си пазят – “откупват ги от родителите им за много пари”. Татуират се, презират земеделския труд, а ценят живота, осигуряван с война и грабежи (3-6).
Почитат само Арес, Дионис, Артемида, а царете им отделно почитат Хермес, от когото твърдят, че произхождат. На погребение принасят в жертва животни (а трупа или изгарят, или не изгарят).
Отвъд Истър земята изглежда пуста и безкрайна. Херодот е узнал само за едни народ, който се казвал сигюни - те се обличали в мидийски дрехи. Границите им стигали до земите на енетите при Адриатика.
Дарий след завръщането си в Сарди почел милетеца Хистиай и митиленеца Коес. Първият поискал мястото Миркинос при едоните, за да основе град; а вторият - да стане тиран на Митилена (7-11).
б. пеони и македонци
Какво направили двамата пеони и сестра им в Сарди (понеже искали да властват над своите съплеменници). Пеоните живеели по Стримон и казвали, че били тевкри от Троя. Дарий наредил на Мегабикс да ги пресели в Азия. Мегабикс изненадал пеоните като навлязъл в градовете им, когато били празни, тъй като те го очаквали на пътя откъм морето (12-16).
После Мегабикс изпратил седем перси при Аминтас в Македония “за да поискат земя и вода”. Поведението на персите и противодействието на Александър. После при разследването на убийството им Александър подкупил други перси с пари и им дал сестра си.
Според Херодот “потомците на Пердикас” са гърци. Александър доказвал на хеленодиките в Олимпия, че бил аргосец – и се състезавал в надбягването (17-22).
2. Хистиай и Аристагор. Действия на персите срещу гръцките градове на сушата и по островите
Мегабикс предупредил Дарий да не дава на Хистиай да основе град в Тракия (в Миркинос, при Стримон), защото страната била богата и населена с гърци и негърци, и той можел да стане опасен за персите, ако всички те решат да го изберат за вожд. Дарий го послушал, повикал с писмо Хистиай и го отвел в Суза. За управител на Сарди оставил брат си Артафрен, а за военачалник на крайморските области вместо Мегабикс посочил Отанес. Херодот разказва какво направил преди време Камбиз с бащата на този Отанес.
Отанес завладял Византион и Халкедон, Лемнос и Имброс. Лемносците се били храбро; после персите поставили за управител на острова Ликарет, брат на царувалия в Самос Меандрий. Отанес ги нападал под предлог, че не са участвали във войната против скитите, или че навредили на персийската войската, когато се завръщала от Скития (23-27).
Наксосци и милетчани
По това време Наксос и Милет изпъквали сред другите градове с благополучието си. За Милет – в продължение на две поколения градът бил разяждан от бунтове, докато паросците помогнали да се възстанови реда. Те обиколили милетските територии и си записали кои ниви били в добро състояние. След това посъветвали милетците да поставят начело на града техните стопани.
Едни наксосци от тамошната “партия на дебелите”, изгонени от народа, пристигнали в Милет при Аристагор - зет и братовчед на Хистиай. На Аристагор му се дощяло да управлява Наксос и той им обещал помощ, като споменал за приятелството си с управителя на Сарди Артафрен – който бил и брат на Дарий от баща им Хистасп. Самите наксосци се обнадеждили и обещали да поемат част от разноските.
Аристагор говорил с Артафрен в Сарди и му посочил Наксос като добра база за нападение срещу Парос, Андрос и другите Циклади, а после и срещу Евбея; и поискал 100 кораба. Артафрен му обещал 200 (28-31).
Артафрен съобщил за това на Дарий, подготвил корабите и поставил за техен военачалник племенника им Мегабат (говори се, че по-късно Павзаний, син на Клеомброт, искал да се ожени за негова дъщеря – поради страстното си желание да бъде тиран на Гърция). Тръгнали първо към Хелеспонта с йонийска войска и с наксосците, а после щели да завият обратно.
Но като стигнали Хиос, Аристагор и Мегабат се скарали заради някой си Скюлакс - капитан на кораб и приятел на Аристагор. Мегабат го бил наказал за нехайство, а Аристагор самоволно го освободил. Затова Мегабат пратил хора да предупредят наксосците. Така наксосците успели да се приготвят за нападението, укрепили се и обсадата продължила 4 месеца. За това време и персите, и Аристагор похарчили наличните си пари.
Точно тогава пристигнало писмо от Хистиай от Суза (записано на главата на вестителя). Той съветвал Аристагор да се отцепи от царя. Причината за това била просто, че на Хистиай вече му се искало да се върне от Суза. Милетчаните се посъветвали и решили да се разбунтуват, като единствено логографът Хекатей бил против.
Аристагор се отказал от тиранската власт (“на думи”, казва Херодот). Останалите йонийски градове, следвайки този пример, прогонили тираните си, а митиленецът Коес дори бил убит с камъни. Самият Аристагор отплавал за Спарта, защото “трябвало да намери някой силен съюзник” (32-38).
3. Аристагор търси помощ
а. в Спарта
В Спарта цар бил Клеомен, син на Анаксандрид. Той бил роден от втората му жена. Не било прието спартанския цар да има две жени, но тогава това се случило по настояване на ефорите - тъй като първата дълго време не раждала. След раждането на Клеомен обаче тя родила на Анаксандрид трима синове, които били наречени Дорией, Леонид и Клеомброт (39-41).
Дорией
След смъртта на Анаксандрид лакедемонците поставили за цар Клеомен – като по-стар. Дорией, “който бил пръв измежду всички свои връстници”, не искал да остане обикновен гражданин и да бъде управляван от цар като Клеомен. Затова решил да основе колония и отплавал за Либия с водачи от Тера (но не се допитал в Делфи какво точно да направи). На третата година бил прогонен от либийците макеи и картагенците, и се върнал в Пелопонес. После бил посъветван от някой си Антихар да основе колония в Сицилия („земята на Херакъл”). Това било потвърдено от Делфи, и той потеглил със същия флот.
Войната между сибарити и кротонци
Тогава започвала войната между Сибарис и Кротон, и кротонците поискали помощ от Дорией. Така казват сибаритите, които загубили войната. Кротонците обаче казват че не е така, и че единственият чужденец, който им помагал, бил елеецът Калий, прорицател, избягал от тирана на сибаритите (42-44).
Според сибаритите Дорией загинал, защото правел друго, а не това, за което получил предсказание. Те използват смъртта му и като доказателство, че е воювал на страната на кротонците – иначе не би загинал, а бил основал колония съгласно прорицанието. А кротонците казват, че на Калий била дадена земя като награда за участието му, а на Дорией – нищо. Значи не е участвал.
Повечето от съколонистите на Дорией загинали при Сегеста, победени от местните жители и от финикийците. Оцелял Еврилеонт, който станал за кратко тиран на Селинунт, но после бил убит от гражданите (при олтара на Зевс Агорайос). Там загинал и кротонецът Филип, който бил олимпийски победител и “най-красивият грък на своето време”. Заради красотата му жителите на Сегеста го героизирали и му принасяли жертви. Преди тези събития той бил последвал (със свой кораб и екипаж) похода на Дорией към Кирена.
А Клеомен умрял без синове, само с една дъщеря (45-48).
Аристагор при Клеомен
Но преди това при него пристигнал Аристагор. Показал му медна плоча с карта на земята и му предложил да помогне на йонийците. Варварите, казал Аристагор, не били храбри, не били и добри войници, а притежавали много богатства. Показал му картата и му обяснил местонахождението на народите: след йонийците са лидийците, после фригите, кападокийците (“ние ги наричаме сирийци”), киликийците срещу Кипър, арменците, до тях – матиените, после – Кисия, и накрая град Суза, разположен на брега на река Хоасп (45-49).
Аристагор обаче сгрешил, като казал истината за дължината на пътя – че придвижването до там отнемало три месеца. Това не се харесало на Клеомен и той го отпратил. Аристагор се върнал като молител и започнал да му предлага пари (до 50 таланта), но деветгодишната дъщеря на Клеомен, която слушала разговора, се намесила, и казала, че чужденецът се опитва да го подкупи. И така посещението на Аристагор в Спарта завършило без успех (50-51).
Пътят до Суза
“Навсякъде по пътя има царски станции и превъзходни странноприемници”. Първо се минава през Мизия и Фригия; източно от Фригия е река Халис, която я отделя от Кападокия. После пътят стига до Киликия, а граница на Киликия и Армения е река Ефрат. През страната на матиените текат 4 реки, които се преминават с кораб. След четвъртата се влиза в Кисия. 42 парасанги след това е река Хоасп, плавателна, а на нея е построена Суза.
От Сарди до Суза има 111 станции, 450 парасанги, 13 500 стадия. При скорост от 150 стадия на ден се стига за 3 месеца. Трябва да се прибави и пътят от Ефес до Сарди (52-54).
б. в Атина
Как атиняните се освободили от тиранската власт. След убийството на Хипарх тиранията продължила още 4 години. Хармодий и Аристогейтон били гефюреи от Еретрия; но според Херодот са финикийци от тези, които дошли с Кадъм в Беотия. След време беотийците (от Танагра) ги прогонили и те били приети в Атина.
Финикийците
Тези финикийци донесли в Гърция писмеността. Йонийците, които живеели наколо, заели техните писмена и започнали да ги употребяват. Те ги наричали финикийски, което е и справедливо. Наричали и папируса пергамент, защото някога се употребявал по-често пергамент от кози и овчи кожи; а някои от варварите по времето на Херодот още пишели на такива кожи. Казва, че е виждал кадмейски писмена в Тива. В Атина гефюреите имали свои светилища, отделени от останалите (55-61).
Прогонване на Пизистратидите
Алкмеонидите се опитали да свалят Хипий. Те се договорили с амфиктионите да построят на свои разноски храма в Делфи. И подкупили Пития да казва на спартанците всеки път, когато дойдат, че трябва да освободят Атина.
Накрая спартанците се подчинили и изпратили Анхимолий да свали Пизистратидите (макар че били “в гостоприемни отношения с тях”). Пизистратидите обаче повикали на помощ от Тесалия 1000 конници начело с царя им Киней. В битката загинали много спартанци, както и самият Анхимолий – по времето на Херодот гробницата му още можела да се види в дема Алопеке, близо до храма на Херакъл.
После обаче пристигнал Клеомен с по-голяма войска. Тесалийците били победени, а тираните – обсадени в пеласгийската стена. Но успели да ги прогонят само защото хванали децата им, когато ги извеждали от града, за да ги скрият. Тогава Пизистратидите напуснали Атина и отишли в град Сигейон в Троада, на брега на Скамандър.
По произход те били от Пилос, потомци на Нелей, какъвто бил и Кодър. Пизистрат бил наречен с това име в чест на сина на Нестор (62-65).
4. Исагор и Клистен. Намесата на спартанците
Атина се усилила след освобождението си от тираните. Най-влиятелни били Клистен от рода на Алкмеонидите и Исагор, син на Тизандър. Клистен образувал 10 фили вместо 4, променил им имената, привлякъл народа на своя страна.
Клистен, тиранът на Сикион.
Нещо подобно преди време бил направил дядо му по майчина линия – Клистен, тиран на Сикион.
Делата на Клистен в Сикион. Опитал да прогони Адраст, докарал останките на Меланип, отменил трагическите хорове в чест на Адраст и ги „дал на Дионис”. Премахнал и рапсодите заради Омировите поеми, където се възпяват аргосците. Обидните имена на сикионските фили (66-68).
Алкмеонидите
Клеомен пък, като ксенос на Исагор, поискал Клистен да бъде прогонен като Алкмеонид (Исагор, противник на Клистен, предложил на спартанеца Клеомен да поиска изгонването на Клистен – защото бил Алкмеонид, а те били светотатци) (69-70).
Престъплението на Алкмеонидите. Килон, олимпийски шампион, опитал да стане тиран, като завземе Акропола. Обещали им да не ги осъдят на смърт, но после ги убили – по вина на Алкмеонидите.
Клистен се оттеглил, а Клеомен прогонил 700 атински семейства като светотатци по съвет на Исагор. Опит за разпръсване на съвета и предаване властта на 300 (Исагорови сподвижници). После Клеомен напуснал града, а някои от съдействалите му били заловени и убити (71).
Клистен и 700-те семейства се завърнали, а атиняните започнали преговор с Артафрен за съюзничество – но той поискал “земя и вода”. Те се отказали и обвинили посланиците.
Клеомен се върнал с немалка пелопонеска войска – мислел да сложи Исагор за тиран. Беотийците и халкидците също били готови да му съдействат. Но коринтийците се отказали, а също и спартанския цар Демарет (разногласие между царете във война, след това те вече не отивали никъде заедно).
Това било четвърто нахлуване на дорийци в Атина – първо при Кодър, втори трето – срещу Пизистратидите, четвърто – сега, срещу Клистен (72-76).
След това атиняните разбили беотийците, а после и халкидците в Евбея, и оставили там 4 000 заселници. Освободили пленниците срещу откуп, а оковите им окачили на Акропола.
5. Атиняните срещу останалите гърци
Вероятно равноправието е добро нещо, казва Херодот: защото като отхвърлили тиранията, атиняните станали първи по сила (77-78).
Тиванците
Тиванците поискали да си отмъстят на атиняните. Поискали предсказание от Пития, и тя им казала, че трябва да помолят за помощ “ной-близките си”. След като се поколебали, го изтълкували в смисъл, че трябва да се съюзят с егинците. Те им изпратили Еакидите (статуи). След като тиванците загубили първата битка, помолил отново за помощ, и тогава егинците нахлули във Фалерон и в други деми по крайбрежието и ги ограбили (79-81).
Егинците
Някога епидавърците взели дърво за статуи от атинска маслина, като обещали на атиняните да изпращат ежегоден данък на Атина Полиада и Ерехтей. Тогава егинците са подчинявали на Епидавър и се съдели при тях, но после се отцепили. Отмъкнали и статуите и ги омилостивявали с жертви и женски хорове (79-83). Тогава атиняните поискали данъка от егинците, но те отказали. Изпратили една триера, и пратениците се опитали се да изтръгнат статуите от основите им, но повечето от тях при това загубили ума си. Поради това започнали да се избиват помежду си и накрая оцелял само един. Но като се завърнал, бил убит с фибули от жените на загиналите (според атинския разказ).
Според егинците обаче те дошли с много кораби. А егинците извикали на помощ аргосците. И аргосците разбили атинската войска (както те самите казват) (82-88).
Егинците тогава помогнали на тиванците, а атиняните не ги нападнали, защото според делфийското прорицание това трябвало да стане след 30 години. Било им казано да отредят свещено място на Еак на агората; така и направили (89).
Лакедемонците
По това време лакедемонците разбрали за извършеното от Алкмеонидите чрез Пития и съжалили за изгонването на Пизистратидите. Научили и за предсказанията, че в бъдеще ще пострадат от атиняните (Клеомен ги донесъл от Акропола). Освен това им се сторило, че за тях е по-удобно атиняните да са под тиранска власт. Тогава решили да извикат Хипий от Сигейон и представители на съюзниците им, и предложили да върнат Хипий с обща войска (90-91)
Коринтийците
Коринтийците казали, че не е добре градовете да се управляват от тирани. Разказът им за Бакхиадите, олигарси в Коринт.
Бакхиадът Амфион дал дъщеря си Лабда на Еетион (лапит). Пития го предупредила, че жена му ще роди опасен син. Бакхиадите обаче не могли да се решат да убият детето и то оживяло – това бил Кипсел. Било му дадено предсказание, че той е децата му ще бъдат щастливи, но не и пъ-косните им потомци. Той измъчил коринтийците, но все пак царувал 30 години и умрял благополучно.
Наследил го синът му Периандър. Случката с пратеника на Периандър при тирана на Милет Тразибул. Жената на Периандър Мелиса. Как изпратил при прорицалището на мъртвите при река Ахеронт, за да узнае от нея за някакво съкровище, което един чужденец й бил оставил за съхранение. Тя отказало, а той събрал дрехите на коринтийките и ги изгорил заради нея. Тогава получил отговор.
Така че коринтийците отказали помощ, а останалите съюзници се присъединили към тях.
Митиленците
Хипий казал, че коринтийците след време ще съжаляват, че не са му помогнали. Македонският цар Аминт и тесалийците му предлагали градове, но той се върнал в Сигейон.
Преди време Пизистрат го отнел от митиленците и поставил за тиран сина си Хегезистрат; но после той трябвало да води войни за него с жителите на Ахилейон.
В една от войните атиняните придобили оръжието на Алкей, който написал поема по този повод. Арбитър между тях станал Периандър и присъдил Сигейон на атиняните (92-95).
6. Атиняните в Сарди
Хипий влязъл във връзка с Артафрен, който посъветвал атиняните, “ако не искат да пострадат”, да го приемат обратно. Атиняните не приели съвета, което вече значело, че били готови да воюват с персите.
Точно тогава в Атина пристигнал Аристагор. Напомнил им, че Милет е колония на Атина, и че атиняните трябва да го защитят. “По-лесно е да се заблудят 30 000, отколкото един”. Те “се поддали на увещанията му”, изпратили 20 кораба, и тези кораби станали начало на нещастията и на гърци, и на варвари.
Аристагор изпратил един човек във Фригия да предаде на пеоните, изселени от Мегабикс, че могат да се върнат И те настина се върнали – от Фригия преминали в Хиос, оттам - в Лесбос, оттам до Дориск, и после пеша до Пеония (96-98).
С атиняните пристигнали 5 триери и от Еретрия: защото преди време милетците им помогнали срещу халкидците. Тогава на халкидците помагали самосците.
После се отправили срещу Сарди. Аристагор останал в Милет, а военачалници били брат му Харопин и някой си Хермофант. Минали през Ефес и превзели Сарди без никаква съпротива, освен акропола. Започнал пожар. Лидийците и персите се бранели до реката Пактол (тази, която носела златен пясък), извираща от Тмол; а йонийците се оттеглили към планината, и после към корабите. Изгоряло и светилището на Кибеба (sic).
А персите, разположени отсам Халис се събрали, настигнали ги в Ефес и избили мнозина, между които един еретриец, на име Евалкид, възхваляван от Симонид. Атиняните изоставили йонийците въпреки призивите, които Аристагор им отправял чрез вестители, и си заминали.
Йонийците обаче не мислел да прекратяват въстанието. Те навлезли в Хелеспонта и присъединили Византион и другите градове, а също и много от карите (99-103).
7. Събитията в Кипър
Всички кипърци освен аматусийците се присъединили към йонийското въстание (самите аматусийци вече се били отцепили). Как Онесил (противник на царя) станал цар на Саламин вместо по-възрастния си брат. После обсадил аматусийците.
Дарий, като узнал за събитията, най-напред се поинтересувал кои са атиняните. Поговорил с Хистиай, който го уверил, че ако замине за Милет, ще уреди всичко (104-107).
По време на обсадата на Аматус Онесил разбрал, че се приближава персийски флот. Йонийците дошли на помощ на Кипър; а царският флот се състоял от финикийци. В морската битка йонийците победили. Тираните на Кипър пък наредили съединената сухопътна войска срещу персите в Саламинската равнина. За коня на Артибий.
По време на битката време тиранът на Курион Стесенор (те може би са колонисти от Аргос) преминал на страната на персите; а след него и колесниците на саламинците. Онесил загинал, също и царят на солийците. Неговият баща Филокипър бил възхвален в стихове от Солон, който го бил посетил там.
Аматусийците отрязали главата на Онесил и я окачили на стените на Аматус. Случката с пчелите. Оракулът ги посъветвал да го почитат като герой. Т енаправили така, и това продължава и до днес.
След това йонийците си заминали, а Соли се съпротивлявал още 5 месеца (108-115).
8. Битки из крайбрежието. Бягството на Аристагор
И така кипърците се удържали свободни само една година.
А Даурис, Химай и Отанес (всички те женени за дъщери на Дарий) преследвали йонийците, поделили си градовете и ги разграбили. Даурис завладял няколко хелеспонтийски града (превземал ги по един на ден), а после се обърнал към карите.
След тежка битка при реките Меандър и Марсий карите били победени. После били подкрепени от милетците, но загубили още по-тежко. После обаче устроили засада, в която загинал Даурис, а и други военачалници на персите.
Химай завладял еолийците около Илион, но умрял от болест в Троада. Артафрен и Отанес завладели Клазомене и Куме.
Аристагор не се проявил като герой (а той бил разбунтувал Йония и “забъркал тази голяма каша”). Хекатей го посъветвал да се укрепи на Лерос. Но той заминал за Тракия към Миркин, който някога Хистиай получил от Дарий.
Там обаче бил убит от траки, докато обсаждал един техен град (116-125).
***
Книга VІ
1. Потушаване на йонийското въстание. Натиск върху останалите полиси
а. сраженията около Милет
Хистиай пристига в Сарди, където разговаря с Артафрен. Успява да получи осем кораба от лесбосците. Флотите пред Милет – 350 гръцки, 600 на империята. Реч на фокейския военачалник Дионисий. Самосците приели предложението на персите да напуснат йонийския флот. Предложението било предадено от Еак, син на Силосонт. Хиосците, които били изпратили 100 кораба, се сражавали най-смело.
Дионисий избягал с три отнети от врага кораба към Финикия, а след това към Сицилия, където “се установил като пират”.
Персите обсадили Милет с машини и го превзели на шестата година от началото на Аристагоровото въстание. Жените и децата били откарани на брега на Червено море, при устието на Тигър.
Трагедията на Фриних “Превземането на Милет”, представена в театъра на Атина (1-21).
Част от самосците напуснали острова и се установили в Занкле; а персите довели Еак, син на Силосонт.
Хистиай нахлува на Хиос, после плава до Тасос, връща се и се прехвърля на сушата. В битка с персите е пленен от някой си Харпаг, който му отрязва главата и я изпраща на Дарий (22-30).
б. умиротворяване на Йония
Персите прекарват зимата при Милет, а през пролетта превземат Хиос, Лесбос и Тенедос; също и всички градове по Хелеспонта.
Историята на двамата Милтиадовци – синът на Кипсел и синът на Кимон.
“За йонийците се случили следните твърде полезни събития. Артафрен... ги накарал да сключат договори помежду си, за да уреждат споровете си чрез съд, а не да се грабят и отвличат помежду си”. Определил и данъците. “Тези мерки осигурили мира за йонийците” (31-42).
в. походът на Мардоний
Мардоний, син на Гобрий и зет на Дарий, слязъл при морето с огромна войска. Той “свалил от власт всички тирани в Йония и установил в градовете демокрация”.
Преминал Хелеспонта и се отправил към Еретрия и Атина. Бурята при Атон – разбитите персийски кораби били към 300. Битка с траките бриги, в която пехотата понесла големи загуби.
Мардоний се връща обратно (43-45).
г. пратеничества до градовете
Година след това Дарий наредил на тасосците да разрушат стените и да откарат флота си в Абдера - което те и направили. После изпратил хора в Гърция да поискат “земя и вода”. Много градове и острови се съгласили, сред тях и егинците. Опитът на спартанската войска начело с Клеомен да накаже егинците (46-50).
2. Отношенията между гръцките полиси
Спартанецът Демарет
Права на спартанските царе. Обичаи на спартанците (лакедемонците).
Третата жена на Аристон и случката със светилището на Елена. Той се усъмнил, че роденият от нея Демарет му е син. След време самият Демарет се оженил за дъщеря на Хилон, за която Леотихид бил сгоден. Леотихид го прогонил чрез пророчество от Делфи, получено по поръчка.
Демарет бил олимпийски шампион с четириконна колесница. Разговорът с майка му. Избягал на Закинт, а оттам при Дарий. Вместо него цар в Спарта станал Леотихид (51-70).
Напрежение между Егина и Атина. Участието на Спарта и Аргос
Леотихид бил обвинен в приемане на подкуп; прогонили го от Спарта и умрял в изгнание. Преди това двамата с Клеомен принудили егинците да дадат заложници в Атина.
Лудостта на Клеомен. Някои смятат, че се бил алкохолизирал покрай приятелството си с някои скити. Предсказанието, че щял да превземе Аргос.
Егинците искат от Леотихид да издейства връщането на заложниците им от Атина. Разказът на Леотихид за спартанеца Главк и милетчанина, който му дал пари за съхранение. Макар че Главк върнал взетите пари, неговият род изчезнал.
Отмъщението на егинците – как взели атиняни за заложници. Атиняните се споразумели с един егинец на име Никодром да им съдейства за превземането на града.. По време на битката 100 аргосци доброволно се притекли на помощ на егинците, макар самият град да бил отказал. Атиняните били отблъснати (71-93).
3. Походът на Датис и Артафрен
Датис бил мидиец, а Артафрен бил племенник на Дарий (като син на Артафрен, управителя на Сарди).
Този път флотът минал от Самос към Икария и спрял в Наксос. Персите в Делос. Земетресението на острова било знак за бедите, случили се през тези три поколения.
“По времето на Дарий, Ксеркс и Артаксеркс върху Гърция се струпали повече злини, отколкото за 20 други поколения преди Дарий” (94-98).
Битката при Маратон
Персите в Еретрия. Пристигат в Маратон, накъдето ги насочил Пизистратовият син Хипий. След десетте атински военачалници бил Милтиад, чийто баща Кимон бил изгонен от Атина от Пизистрат. Атиняните изпращат бързоходеца Филипид в Спарта за помощ (99-106).
Милтиад настоявал да се бият, докато други стратези били против. Разговорът му с полемарха. “Дотогава гърците ги обхващал страх още като чуели името “мидийци””.
Описание на битката. Персите заобикалят с флота си Сунион, стигат до Фалерон и скоро след това се връщат в Азия.
Еретрийците са откарани в Кисия на около 50 км. от Суза. “Земното масло”.
Лакедемонците закъснели, макар да се придвижвали много бързо (107-120).
4. Алкмеонидите в Атина
Дали Алкмеонидите са били на страната на персите?
Случката с Алкмеон, когато бил при Крез. Алкмеонидът Клистен, тиранин на Сикион. Сватбата на дъщеря му Агариста. Поведението на атинянина Хипоклид, син на Тизандър и от рода на Кипселидите.
Накрая Агариста била омъжена за Мегакъл, син на Алкмеон. Техен син бил Клистен, който “установил филите и демокрацията в Атина”. Мегакъл имал внучка от другия си син – Хипократ – на име Агариста, която се омъжила за Ксантип, сина на Арифрон. Техен син бил Перикъл (121-131).
Защо след битката при Маратон Милтиад нападнал Парос. Какво се случило там. Когато се завърнал, Ксантип завел дело срещу него. Защитниците му говорили и за победата при Маратон, и за завладяването на Лемнос. Не го осъдили на смърт, но му наложили глоба от 50 таланта, която платил синът му Кимон.
Самият Милтиад умрял от травмата, получена на Парос.
Атиняни и пеласги
Херодот предава разказа на Хекатей, син на Хегезандър. Как атиняните прогонили пеласгите от земята им в подножието на Химет (която те сами им били дали). Пеласгите заминали за Лемнос.
Според атиняните пеласгите откраднали атинянки, докато чествали Артемида в Браурон. Отношенията между децата на отвлечените жени и останалите. Оттогава всички ужасни злодеяния се наричат “лемноски”.
Допитването до Делфи и преговорите с атиняните. Казаното от пеласгите се изпълнило – Милтиад преплавал за един ден от Херсонес (тогава под властта на атиняните) до Лемнос (132-140).
Възцаряването на Дарий. Скития и Либия
Херодот, "История". Книга ІІІ
1. Походът срещу Египет
а. Камбиз и Амасис
Камбис тръгва на война срещу Амасис. Според някои е обиден, че Амасис не му е дал своя дъщеря за жена, а една от тези на Априес. Бил подтикнат от някакъв египтянин, когото Амасис изпратил в Персия като очен лекар (1-5).
Арабите
Към Камбиз се присъединил Фанес, мъж от Халикарнас, недоволен за нещо от Амасис. Той посъветвал Камбиз да се обърне към царя на арабите за помощ при преминаването на безводните места от граничещата с Финикия палестинска Сирия към Египет. Царят ги снабдил, като събрал вода в мехове от камилски кожи.
Арабите почитат клетвите за вярност, вярват само в двама богове – Дионис и Урания (споменава и арабските им имена) (6-8).
б. Завладяването на Египет
Амасис умрял преди Камбис да навлезе в страната; наследил го синът му Псаменит. Гърците и карите, недоволни от Фанес, убили преди битката в пространството между двете войски синовете му – и то така, че той да види това. Престъплението на Псаменит спрямо вестоносеца перс и кораба с екипаж от митиленци.
Превземане на Мемфис. Пленяване на царското семейство, самоубийство на Псаменит.
Либийците и киренците се изплашили и обещали подчинение. Също и кипърците (които дотогава били под властта на Амасис) (9-15).
2. Престъпленията на Камбиз
а. спрямо египтяните
Камбиз открил балсамирания труп на Амасис и се гаврил с него (бичувал го). Египтяните разказват, че това не било тялото на Амасис, защото преди смъртта си той поръчал да поставят на неговото място друг труп, а неговият да скрият другаде в гробницата) (16).
Финикийците отказали да нападат картагенците, с които били свързани с клетви за мир като с потомци.
Камбиз изпратил съгледвачи в Етиопия (“уж че носят дарове за царя им”). Царят на етиопците се досетил, че не идват с добри намерения и им дал враждебен отговор. Твърдяло се, че етиопците са най-високите и красиви хора. Живеели дълго – повечето до 120 години, а персите – само до 80 (17-24).
Камбиз потеглил срещу тях с цялата си пехота, без да съобрази какво количество провизии е необходимо за толкова дълъг път. Войската гладувала твърде много. Достигнали до това, да изяждат един от 10. Петдесетте хиляди войници, изпратени от Тива срещу амонийците за да ги поробят и да изгорят светилището на Амон (Зевс), изчезнали (сигурно засипани от пясъци) (25-26). Камбиз трябвало да се върне в Тива, а оттам – в Мемфис. Там разпуснал гърците и те отплавали.
Недоволен, че египтяните празнували след неуспешния му поход, той нарушил празника им и убил бика Апис, когото те смятали за божество (27).
Гаврил се с извадени от гробници трупове, влизал в свещени места и се надсмивал и поругавал статуите (37).
б. спрямо близките си
Поръчал на Прексаспес да убие брат му Смердис в Суза, защото сънувал, че Смердис докосва небето с главата си. Преди това го отпратил там, защото само той успял да опъне етиопския лък. После убил и сина на същия този Прексаспес, и то без причина.
Заплашил да убие и Крез; слугите го скрили, а после Камбиз, като разбрал, че е жив, го пощадил; но убил онези, които не изпълнили заповедта му.
Имал кръвосмесителна връзка със сестра си, която после убил, разгневен от някакви нейни думи (за лъвчето и кучетата, за марулята).
Заровил живи с главата на долу 12 знатни перси по маловажен повод.
Гаврил се с извадени от гробници трупове, влизал в свещени места и се надсмивал и поругавал статуите (28-36).
3. Поликрат и Периандър
а. възцаряване на Поликрат и войните му с други гърци
Поликрат пръв се опитал да властва по море (122). Войните му вървели успешно, имал 100-корабен флот (39).
Той завладял острова като убил единия си брат, а другия (на име Силосонт) прогонил. Преписката му с Амасис и случката с пръстена (40-43).
Някои самосци – тези, които той заради подозрения отпратил за Египет като войници на Камбиз – се разбунтували срещу него. Те основали град Кидония на Крит и се свързали с лакедемонците и коринтяните.
А коринтяните се съгласили да воюват срещу него, защото по негово време самосците помогнали на едни керкирци, изпратени от коринтяните в Сарди, за да бъдат скопени. Но самосците ги скрили в храма на Артемида и ги пазели. Коринтяните имали раздори с керкирците, които били тяхна колония.
Лакедемонците пък не обичали самосците, защото те им били откраднали някакви дарове – ризница, изпратена от Амасис и кратер, който те самите изпратили на Крез (вж І, 70) (46-48).
Техният поход срещу Самос бил първият поход на лакедемонци срещу Азия. Участието на Архий и Люкопес.
Херодот бил говорил с внука на този Архий в Спарта (54-56).
б. Периандър
Периандър убил жена си; синът му отказал да общува с него, попаднал в Керкира, после керкирците го убили от страх, че Периандър ще дойде при тях (49-53).
Богатството на сифносците (57-58).
в. трите велики дела на самосците
Тунелът с водопровод, насипът откъм морето, храмът (на Хера) (60).
4. Маги и перси
а. Лъже-Смердис
В Суза имало двама братя маги. След смъртта на Смердис единият от тях уговорил брат си, който също се казвал така, да стане цар. След това обявили, че войската вече трябвало да се подчинява на Смердис, сина на Кир (а не на Камбиз).
б. смъртта на Камбиз
Камбиз разбрал смисъла на съня си – че наистина някой Смердис щял да стане цар, но не брат му; също и предсказанието, че щял да умре в Екбатана – той мислел за мидийската Екбатана, но умрял в египетската.
Преди смъртта си завещал на персите да пазят властта и да не я предават на мидийците (61-66).
в. бунтът на седмината
Смердис живеел с една от жените на Камбиз (вж І, 135), която била дъщеря на знатния перс Отанес. Чрез нея поискал да научи, дали мъжът й има уши: защото магът Смердис нямал – били му отрязани някога от Кир. Като разбрал, че няма, решил да организира бунт и привлякъл двама приятели, а после всеки довел по още един.
Тогава се появил и Дарий – син на управителя на Персия Хистасп. Той заявил, че също знае за измамата със Смердис. Изработват план за действие. Дарий настоявал да побързат (67-73)
Магите предложили на Прексаспес (този, който по нареждане на Камбиз убил Смердис, сина на Кир) да ги подкрепи - защото го смятали за враг на династията (все пак Камбиз убил сина му). Дали му възможност да говори пред персите и да обяви, че царуващият Смердис наистина е син на Кир. Той се съгласил да говори, но вместо да излъже, казал истината – че лично убил Смердис. После се самоубил, скачайки отвисоко.
Седмината влезли в двореца. Първите стражи не ги спрели, а следващите те убили; и накрая успели да убият двамата маги и да отрежат главите им.
Един от тях бил казал – „как ние, персите, да бъдем управлявани от мидиец, и то маг, и то без уши?”
Веднага след това персите, подтикнати от седмината, убили множество маги. Този ден по-нататък бил отбелязван с празник, наречен “магоубийство” – тогава магите не излизали от домовете си (74-79).
г. Дарий – цар на персите
Обсъждат бъдещата форма на управление. Отанес не бил съгласен да е монархия, но мнението на Дарий (“за” монархията) надделяло. Безопасността и високото положение на Отанес били гарантирани, макар че отказал да участва повече в действията на групата. Решили, че бъдещият цар щял да даде свободен достъп на останалите петима до него, и да си взема жена само от техните родове.
Как Дарий станал цар (случката с коня му) (80-87).
5. Империята на Дарий
а. данъчни области
Дарий станал цар на цяла Азия, освен на арабите. Те останали свободни, защото благодарение на тях Камбиз успял да влезе в Египет.
Оженил се за двете дъщери на Кир – Артюстоне и Атоса. Атоса живяла с Камбиз, с брат му Смердис и с мага Смердис. Също и за едната от двете внучки на Кир от Смердис (тя се казвала Пармюс).
Империята била разделена на 20 сатрапии, които имали управители. Всеки народ плащал данък. Данъците се изчислявали в евбейски или вавилонски таланти. (88-89)
До Киликия (4 области)
Йония, Магнезия, еолийци, кари, ликийци, мили, памфили – 400 т сребро; мизи, лиди, ласони, кабали, хютени – 500 т сребро;
десния бряг на Хелеспонта, фриги, азиатски траки, пафлагонци, мариандини, сирийци – 360 т сребро;
киликийци – 360 бели коня, 500 т сребро (90).
Сирия, Египет, Двуречието, Мидия (6 области):
От Посидейон на границата на Киликия и Сирия до Египет без арабите (това е Финикия, палестинска Сирия, Кипър) – 350 т;
Египет и съседните либийци, Кирена и Барка – 700 т, жито и риба; сатагюди, гандари, дадики, апарюти – 170 т сребро;
Суза и кисии – 300 т сребро;
Вавилон и Асирия – 1 000 т. сребро и 500 скопени момчета; Екбатана и останалата Мидия, парикани и ортокорюбанти – 350 т
Други (9 области):
Каспии, пауси, пантимати, дарейти – 200 т; от бактриани до айгли – 360; от пактюи и Армения до Евксинския понт – 400 т; сагарти, саранги, таманеи, утии, мюкии и островите в Червено море – 600 т; сакии и каспии – 250 т; парти, хоразмии, согди и арейи – 300 т; парикани и етиопци в Азия – 400 т; матиени, саспейри, алародии – 200 т; мосхи, тибарени, макрони, мосюнойки, мари – 300 т
Индийците, които са далеч най-многобройни от всички, дават 360 т златен пясък
Общо среброто е 9 880 евбейски таланта; златният прах – 4 680 евб таланта = 14 560 евб т (91-95)
Това е данъкът от Азия и някои места от Либия; после започнал да получава от островите и от Европа до Тесалия.
Персия не плаща данък.
Някои народи не са обложени с пари, а изпращат подаръци. От етиопците – злато, дърво, слонски бивни; от колхите – 200 момчета и момичета; от арабите – тамян (96-98)
б. пограничните области на империята
На изток
Първи обитатели на източна Азия, откъдето изгрява слънцето, са индийците. Те говорят на различни езици.
Най-източните – изяждали приятелите си, когато се разболеели. Други не ядат нищо одушевено, нито се грижели за болните и умрелите. Семето им било черно.
Северните индийци – най-войнствени. Тях пращали за златото – как се сдобиват с него. При златния пясък имало мравки, по-големи от лисици (99-106) .
На юг
На юг най-крайна е Арабия. Тамяноносните дървета се пазят от покрити с пера змии. Крилатите змии в Арабия – женската убивала мъжкия, а малките й отмъщавали, като разкъсвали утробата й. Канела и ладанон – Арабия е извества с благоуханията си (107 – 109).
На запад
Най-западната населена страна е Етиопия (110-114).
На север
Не можах от никого да чуя, че е видял с очите си море отвъд Европа. Калаят и кехлибарът идват от края на света. Слухове за северна Европа – там еднооки мъже аримаспи изтръгвали злато от грифоните.
Изобщо в крайните населени области на земята се съдържа най-хубавото и най-рядкото (115–117).
6. Размирици и първи завоевания
а. екзекуцията на Интафренес и близките му
Интафренес (един от шестимата) не бил допуснат от вратаря и от вестоносеца при Дарий. Разгневен, той им отрязал ушите и носовете. Дарий обаче го убил, като оставил живи жена му, брат й (по нейна молба) и най-големия му син (118-119).
б. Поликрат и Оройтес
Управителят на Сарди Оройтес пожелала да погуби Поликрат само защото един персиец му го посочил за пример – че завладял Самос с 15-тина души. Според други, защото Поликрат не обърнал внимание на вестителя му, защото разговарял с Анакреонт.
Поликрат бил първият от „човешкото поколение”, който пожелал да властва над Йония и островите. Само сиракузките владетели можели да се мерят с великолепието му (megaloprepeie). Но той, въпреки молбите на дъщеря си, която предчувствала нещо, се съгласил да отиде лично при Оройтес, като водел със себе си и лекаря Демокед от Кротон. И там бил убит – Оройтес го набил на кол.
След смърта на Камбиз той убил и оскърбителя си Митробат заедно със сина му; също и един вестоносец на Дарий. Дарий се замислил как да го премахне, но не със сила, а с хитрост (sophie). С това се заел Багайос, син на Артостес. Той заминал за Сарди с много писма, върху които личал царския печат. Предавал ги на секретаря, така че да ги виждат и копиеносците-телохранители. Последните били с нареждане да не се подчиняват на Оройтес и да го убият. След като били прочетени, копиеносците го убили (120-128).
в. Демокед
Дарий си навехнал глезена, но Демокед го излекувал. Разказ за това, как му плащали (гребяли от сандък със злато) (129-130).
Самият Демокед избягал от Кротон, защото бил в лоши отношения с баща си. После го наели атиняните, а после – Поликрат, който му плащал 2 таланта годишно. Излекувал и Атоса от някакво кожно заболяване и чрез нея си издействал да замине обратно за южна Италия (Атоса увещавала Дарий да нападне гърците, за да има прислужнички от жените им).
Тръгнали от Сидон с две триери и едни товарен кораб и пристигнали в Тарент. Избягал в Кротон, кротонците не го предали, а той поръчал да предадат на Дарий, че се оженил за дъщерята на Милон (131-138).
г. Самос
Дарий превзел Самос – това бил първият превзет от него град. Силосонт, братът на Поликрат, някога случайно бил подарил хламидата си на Дарий в Мемфис. След като Дарий бил цар, той отишъл и поискал да „освободят острова”.
Дарий изпратил Отанес. Меандриос избягал, а брат му Харилаос нападнал персийските пратеници. Меандриос избягал в Спарта, но те го прогонили, а Силосонт получил острова (139-149).
д. Вавилон
По това време вавилонците въстанали (и за да им стигнат провизиите, удушили всички жени, като запазили само майките си и по една за себе си). Дарий ги обсадил, а някой му извикал : ”ще ни хванете, когато родят мулетата”.
На 12-тия месец едното от мулетата на Зопир, син на Мегабикс (от 7-те) родило. Той намислил как да направи така, че да превземат града. Затова първо сам си отрязал носа и ушите, и се бичувал. Когато Дарий го попитал какво е станало, казал, че е измислил как да измамят вавилонците – защото бил разгневен, като гледал „как асирийците се подигравали на персите”.
Договорили се да пожертват войска (към 7 000) на вратите на Семирамида, също на Ниневийските и Халдейските. После персите били поставени на Белидските и Кисийските порти, а Зопир ги отворил.
Дарий сринал стените и набил на кол 3 000 от защитниците му. Довел 50 000 жени от другаде, така че Вавилон да се насели отново. И подарил града на Зопир (150-160).
***
Книга ІV
“Скитски логос”, 1-144
1. Произход на скитите
Скитите първи нахлули в Мидия, победили мидийците и управлявали горна Азия в продължение на 28 години (вж І, 106). Затова Дарий пожелал да им отмъсти (1).
Войната с робите им (2-4). Първият човек, родил се на тази земя, се казвал Таргитаос – той бил син на Зевс и на една от дъщерите на река Бористен. “На мен не ми се вярва, но така говорят”. От този брак му се родили трима синове. Златните предмети, паднали от небето. Най-малкият му син станал цар (5-7).
Според понтийските гърци обаче произходът на скитите бил следният. Херакъл се връщал с кравите на Герион (от Океана). В земята на скитите той срещнал полужена-полузмия, с която заживял. Тя родила трима синове – имената им били Агатирс, Гелон и Скит. Преди раждането им той заминал, като й оставил лък и колан със златна чаша на закопчалката, и поръчал да направи цар онзи, който ще опъне лъка и да препаше правилно колана. Това бил Скит. От него произлизал родът на скитските царе (8-10).
“Има и друг разказ, който аз съм по-склонен да приема”. Някога скитите живели в Азия. Но масагетите ги изтласкали, а те, като преминали Аракс, навлезли в земята на кимерийците. Гражданската война сред кимерийците (11-12).
Имало един човек на име Аристей от Проконес, син на Каистробий. Той написал поема, според която веднъж бил грабнат от Феб, и бил отнесен при иседоните, а после при аримаспите, грифоните, хипербореите. 240 години по-късно се явил в Метапонт – издигнали му статуя на агората по съвет от Делфи (13-16).
2. Народите североизточно от Истър и северно от Евксинския понт
Народите по течението на Хипанис (Южен Буг) и западно от Бористен (Днепър), за които Херодот знае, са следните: бористенити (олбиополити), калипиди (елиноскити), алазони, неври. Източно от Бористен и по течението му се стига до андрофагите, които нямат нищо общо със скитите. Нататък е пустиня и няма хора (“доколкото знам”). После са царските скити, които обидават земята до Танаис (Дон).
Отвъд Танаис вече не е Скития. Първият народ по тези места, за който Херодот знае, са савроматите. После идват будините, тюсагетите, тедиските. След тях са аргипайите, които “обитават подножието на високи планини” – те били плешиви, нямали оръжие, уреждали споровете не съседите си, страната им била убежище (17-25).
Източно от плешивите живеят иседоните. Те изяждали починалите си бащи и позлатявали главите им. Жените имали равни права с мъжете (26-27).
Студът
По тези земи осем месеца е непоносим студ – “като излееш вода, земята няма да се разкаля”. Морето и кимерийския Босфор замръзват. През зимата няма гръмотевици. На говедата не им растат рога, може би и това поради студа. Снегът е твърде много и на север земите са необитаеми (28-31).
Хипербореите
За хипербореите говорят само иседоните (а не скитите). За тях споменава и Хезиод, а и Омир в “Епигони” (ако Омир е неин автор)(32). Хипербореите изпращали за останалите народи дарове, обвити в житни стъбла. Първи ги приемали ги скитите, после други до Адриатическо море, а оттам през Малийския залив и Евбея - до Делос. В началото ги изпращали с две девици (според делосците те се казвали Хиперохе и Лаодике) и петима мъже, но те не се върнали. После хипербориети престанали да изпраща хора, а само предавали даровете. На гробовете на Хиперохе и Лаодике делосците принасят жертви. Ликиецът Олен съчинил химн в тяхна чест (както и всички древни химни, които се пеят в Делос).
Когато принасят жертви на Артемида, тракийките и пеонките също поставят житни стъбла (33-35).
3. География на света
За общата география. Кръгла ли трябва да се рисува земята? Океан тече ли около нея? Дали Азия е равна на Европа? Някои ги представят така. Колко големи са тези части на земята? (36).
Персите обитават централна Азия до Червено море (южното море). Над тях са мидийците, после - саспейрите, после - колхите до “северното море, в което се влива Фасис”. На запад има един “език” от Фасис по Понта и Хелеспонта до Сигейон в Троада. И после – от един залив във Финикия до нос Триопион (30 племена).
В другата посока са Персия, Асирия, Арабия - до Арабския залив, където Дарий наредил да се изведе канал от Нил; или, от Персия до Финикия и после през Палестинска Сирия до Египет.
На север тези области стигат до Каспийско море и до Аракс, която тече на изток. Азия е обитаема до Индия, а от Индия на изток е пустиня и никой не може да разкаже какво има нататък (37-41).
Граници на континентите. Обиколката им по море
Кои са посочили границите и са направили разликата между Либия, Азия и Европа?
Египетският цар Некос наредил на финикийци да тръгнат от Арабския залив и да се върнат в Египет през Херакловите стълбове. В началото на третата година те достигнали Херакловите стълбове. “Слънцето им било отдясно” (42).
По времето на Ксеркс ахеменидът Сатаспес опитал същото, след като извършил престъпление спрямо дъщерята на Зопир. Тръгнал през Херакловите стълбове на път към Арабския залив, но стигнал само до пигмеите и се върнал. После Ксеркс го екзекутирал (43).
Дарий проучвал къде Инд се влива в морето. След излизането в морето плавали на запад 30 месеца и стигнали Арабския залив, откъдето финикийците по времето на Некос тръгнали за обиколката на Либия.
За Европа – не се знае дали е заобиколена с море от изток и от север (44).
Защо Нил, Фасис и Танаис се поставят за граници? Откъде са получили имената си – от имена на жени ли? Тирската Европа е стигнала само до Крит, а оттам – в Ликия (45).
4. Скитските реки
Около Понта няма нито един народ, който до изпъква с мъдростта си, освен скитите и Анахарсис. А скитите не могат да бъдат победени, тъй като е много трудно да се влезе в бой с тях. Не строят градове и крепости, нямат земеделие, живеят на коли и от скотовъдство. Земята им е равнинна, с добра паша, с много вода и с големи реки – Истър, Тирас, Хипанис, Бористен, Пантикапес, Хипакирис, Герос, Танаис (46-47).
Истър е най-голям от известните ми реки, макар че Нил е по-пълноводен. А Истър е еднакво пълноводен и зима, и лято. Много реки се вливат в него – като тези, които идват от Хемус. Също и една, която тръгва от Родопа и пресича Хемус. Той тече през цяла Европа, като се започне от страната на келтите. И тъй, Истър е скитска река (48-52).
След Истър най-голяма е Бористен – тя е по-голяма и от всички други, с изключение на Нил. Водата й е приятна за пиене, и около нея има хубави пасбища. Плавателна е 40 дни нагоре; изворите й не са известни (53-54).
Танаис се влива в Меотида. Това е езеро, което отделя царските скити от савроматите (57). Изобщо реките са най-голямата забележителност на Скития (82).
5. Богове и обичаи
Молят се на Хестия, Зевс и Гея. Също: на Аполон, Афродита Урания, Херакъл, Арес. Царските скити – и Посейдон. Казва имената им и на скитски. Не издигат олтари, храмове и статуи, “освен на Арес”(59).
Жертвоприношения и гадания. Погребване
Как варят животните. На Арес – натрупват големи снопове съчки и забиват отгоре меч (акинаке). Принасят в жертва добитък и коне, и всеки един от 100 неприятелски пленници. Убиват ги и изливат кръвта върху меча. После отрязват дясната ръка с рамото и я хвърлят. Не отглеждат прасета и не ги принасят в жертва (60-63).
Пият кръвта на първия убит. Взимат скалпове, правят от тях кърпи. Похлупаци на колчаните от кожата на дясна ръка (заедно с ноктите). Имат обичай да отрязват главите на най-големите си врагове и да ги ползват като чаши за пиене. Ако скитът е богат, той позлатява чашато отвътре; а ако е беден – само я обвива със сурова волска кожа. Така прави и с главите на близките си, ако се скара с тях и “единият надделее над другия пред царя”. После ги показва на гостите си и разказва за случилото се (64-65).
Гадания по върбови пръчки. Как гадаят, когато се разболее царят. Заклеват се, като смесват вино с кръв от полагащите клетвата, и така пият.
Гробовете на царете им – те се намират в земите на геросците, които живеят там, докъдето Бористен е плавателен. Погребват царя в гробница (под могила) и заедно с него погребват, след като са били удушени, няколко души – наложница, готвач, слуга, вестоносец, коне. След една година принасят жертва 50 способни слуги и 50 хубави коне: удушват ги и ги набиват на колове и греди около гробницата (66-72).
Погребението на обикновените скити е по-скромно. След смъртта им ги разкарват на кола по приятели в продължение на 40 дни (73).
В страната им расте коноп, подобен на лен – от него и траките си правят дрехи. Ако някой не е виждал конопена дреха, ще я помисли за ленена.
Правят си парни бани (74-75).
Анахарсис и Скилес
Отбягват чуждите обичаи. Анахарсис, който принесъл жертва на майката на боговете, бил убит от тогавашния цар. Той сигурно му е бил брат.
Гръцки обичаи възприел и един цар на име Скилес, чиято майка била гъркиня. Когато идвал с войската си до град Бористен (който, според жителите му, бил колония на Милет), той оставял войниците отвън, а сам влизал, обличал се в гръцки дрехи, разхождал се по агората и правел жертвоприношения. Оженил се за местна жена, бил посветен в тайнствата на Дионис и вакханствал.
Когато скитите узнали това, те избрали за цар брат му (Октамасад), който бил внук по майка на Терес. Скилес избягал при Ситалк, който го разменил срещу брат си (Ситалк бил правнук на Терес, син на сестрата на Октамасад) (76-80).
Колко на брой са скитите? Медният съд, направен от върхове на стрели.
6. Походът на Дарий в Скития
Дарий разпоредил да се събере войска, флот и да се направи мост през Босфора. Брат му Артабан го убеждавал да се откаже. Някой си Ойобаз го помолил да остави един от тримата му сина. Какво направил Дарий.
Пристигнал в Халкедон и отплавал до устието на Босфора към Евксинския понт. Размери на морето - 11 100 дължина и 3 300 стадия ширина. Размери на Босфора, Пропонтида, Хелеспонт (81-86).
На Босфора били издигнати две стели с надписи на асирийски и гръцки, където били записани имената на народите, които Дарий водел – а той водел всички народи, над които властвал. Брой на армията – 700 000 души без тези във флота.
Мостът на Босфора бил изработен от самосеца Мандрокъл. Преминали го, а после Дарий поръчал на йонийците да минат през Евксинския понт, да влязат през устието на Истър и да направят мост и там. На минаване през Тракия войската се установила при река Теарос, която чрез две други се вливала в Хеброд. Водата и била моного добра. Траките над Аполония и Месемврия се предали без бой. Ггетие обаче оказали “безразсъдна съпротива” (87-92).
Гетският Залмоксис
Гетите били заробени, въпреки че били “най-мъжествени инай-стправедливи от траките”. Те “обезсмъртяват”. Пратеникът при Залмоксис.
Гърците от Хелеспонта и Понта твърдят, че Залмоксис бил роб на Питагор. Бил освободен и натрупал богатство. После се върнал и говорил на сънародниците си за отвъдния живот. Направил си подземно жилище, в което прекарал 3 години, като всички го мислели за умрял. После се появил отново и така убедил слушателите си за задгробния живот.
Херодот не вярва за подземната стая, а Залмоксис трябва да е живял много преди Питагор. Може и да е бил и местно божество (93-96).
Дарий преминава Истър
Дарий пристигнал на Истър. Коес от Митилена го посъветвал да се запази моста и да се оставят стражи.
Тракия е преди Скития, а Скития започва от Истър. Тя има две части – към южното и източното море, както е в Атика след Сунион и в Япигия откъм Бриндизи. Оттук се разбира, че Херодот се обръща и към италийци, които може да не са посещавали Атика.
От Истър до Бористен са 10 дни път, а от Бористен до Меотида – още 10. Скития е като квадрат със страна 4 000 стадия (97-101).
Скитите узнали за идването на персийската армия и разбрали, че не могат да я посрещнат в открит бой. Царете им се събрали на съвет.Присъствали царете на таврите, агатюрсите, неврите, андрофагите, меланхлайните, гелоните, будините, савроматите.
7. Обичаи на съседните народи
Таврите принасят в жертва на Девицата корабокрушенци. Казват, че тази богиня била самата Ифигения, дъщерята на Агамемнон. Държат глави на неприятелски воини над къщите си.
Агатюрсите са изнежени мъже, носят златни украшения. Жените им са общи и всички са роднин помежду си. Поради това между тях нямало омраза и завист. В останалите си обичаи са подобни на траките.
Неурите имат скитски обичаи. “Изглежда, че тези хора са магьосници”. Скитите и гърците в Скития казват, че всеки мъж от неурите веднъж годишно ставал вълк за няколко дни.
Андрофагите ядяли човешко месо.
Меланхлайните носели черни дрехи (откъдето и името им).
Будините и гелоните живеят заедно. Имат един град, на име гелонис, в който има светилища на гръцки богове, уредени по гръцки начин. Гелоните някога били гърци, но след като се заселили в земите на будините, се смесили с тях. Затова и езикът им е смесен – и скитски, и гръцки (103-108).
Савроматите са потомци на скити, които се взели жени амазонки. Тези амазонки, попаднали в Скития след битката с гърците при Термодонт. Били пленени и качени на кораби, но избили моряците, и морето ги изхвърлило на бреговете на Скития. Савроматите говорят скитски, но неправилно, защото амазонките не ги били научили добре (109-117).
Събранието
Реч на скитските пратеници пред царете на народите. Гелонът, будинът и савроматът обещали да помогнат, а останалите казали, че скитите сами са си виновни. Скитите решили да не влизат в открито сражение, поне докато съюзниците не се присъединят (118-120).
8. Краят на похода
Дарий дълго ги преследвал, но не могъл да ги настигне. Посланието му до царя на скитите Идантирс – приканва го или да се бие, или да се предаде. Отговорът на Идантирс. Скитската конница се плашела от магарешкия рев. Царете изпратили на Дарий птица, мишка, жаба и 5 стрели. Какво означавало това? Тълкуванията на Дарий и Гобрий.
Някои скити пристигнали на Истър, където бил мостът и посъветвали йонийците да го развалят. Гобрий предлага на Дарий да се оттеглят. Атинянинът Милтиад, тиран на херсонесците от Хелеспонт предложил да послушат скитите и така да освободят Йония. Хистиай от Милет обаче възразил. Причината била, че неговата тиранска власт, както и тази на други, се държала на подкрепата на Дарий – ако не били персите, градовете щели да станат демократични. Провело се гласуване, в което участвали някои хелеспонтийски и йонийски тирани. Надделяло мнението на Хистиай (121-138).
След това йонийците се престорили, че приемат съвета на скитите и започнали да развалят моста, но го развалили само донякъде и останали там, за да помогнат на Дарий.
А Дарий, като дошъл, с помощта на един египтянин-викач извикал Хистиай и те пак възстановили моста. Скитите казали, че като свободни хора йонийците са най-подлите и страхливите на света, но като роби са добри (139-142).
По обратния път Дарий минал отново през Тракия, пристигнал в Сест на Хелеспонта и оттам се прехвърлил в Азия. Оставил за военачалник в Европа Мегабикс. Какво казал Мегабикс за Византион (143-144).
“Либийски логос”, 145-205
1. Минийците в Тера
Пеласгите, женени за атинянки от Браурон, прогонили внуците на аргонавтите от Лемнос. Лемносците пристигнали в Лакедемон и се разположили на планината Тайгет – казали на лакедемонците, че са по произход минийци. Те ги приели заради участието си в похода на аргонавтите – защото Тиндаридите (Кастор и Полидевк) били сред тях. После поискали участие във властта и затова лакедемонците решили да ги избият и ги хвърлил в затвора; но жените им ги спасили, като влезли в затвора и им дали дрехите си. Затворниците излезли, облечени в женски дрехи, и се установили на Тайгет (145-146).
Терас, осмо поколение след Полиник от Тива и по род кадмеец, държал за известно време царската власт в Спарта като настойник на синовете на цар Аристодем. После решил да отплава за остров Тера (преди той се казвал Калисте), където живеели потомци на Мемблиар, роднина на Кадъм, сина на Агенор (8 поколения преди да дойде Терас). Той повел натам и част от изгонените минийци. Оставил сина си в Спарта, от когото са Егеидите (спартанска фила). Те издигнали светилище в чест на ериниите на Лай и Едип (147-149).
2. Основаване на Кирена
Разказът на терейците
Някой си Гринос, цар на Тера и потомък на Терас, пристигнал в Делфи. С него бил Батос от минийския род на Еуфемидите. Пития казала на Гринос да основе град в Либия, а той посочил Батос.
След седем години, тъй като нямало дъжд, пак отишли в Делфи и Пития им напомнила. Тогава открили в град Итанос на Крит един човек на име Коробиос, който им казал, че някога бил на остров Платея при Либия. Той отвел някои от терейците дотам, а те го оставили и се върнали на Тера, за да съобщят. Той, като останал без провизии, бил взет от едни самосци, пътуващи за Египет, а те били отнесени от вятъра чак през Херакловите стълбове до Тартес и там продали стоката си много изгодно. За благодарност посветили огромен кратер в храма на Хера. Оттогава възникнало приятелството между самосци, терейци и киренци (145 - 152). Терейците пък , като се върнали, казали, че основали колония на едни остров до Либия. После изпратили два петдесетвеслени кораба с колонисти, като предводител и цар щял да им бъде Батос (150-153).
Разказът на киренците
Установяване на континента и контакти с либийците. Войната на Априес с киренците. Братята на четвъртия цар, който се казвал Аркезилай, основали Барка. Синът му Батос бил куц; неговата жена се казвала Феретима. Реформата на мантинееца Демонакс.
Синът на Батос и Феретима – Аркезилай - се разбунтувал срещу тази реформа и избягал в Самос, а майка му – на кипърския Саламин. Тамошния цар отказал да й даде войска. После Аркезилай се върнал със самоска войска, но заради едно предсказание избягал в Барка, където го убили.
Феретима поискала помощ от Ариандес, назначен от Камбиз за управител на Египет. Същият Ариандес по-късно той бил убит от Дарий, задето сечал монети от чисто сребро (Дарий сечал от чисто злато) (154-167).
3. Либийците
“Либийците са разположени в следния ред, като се започне от Египет:”
Адюрмахиди, гилигами (до остров Афродисиас на запад, срещу средата на разстоянието е Платея), асбюсти (над Кирена), аусхиси, бакали (168-171).
На запад от тях: насамони, псюли (в Сюртис), на юг – гараманти. По-нататък по морето – маки (по земите им тече Кинюпс, извиращ от един горист хълм) (172-175).
Гинданаи, лотофаги, махлюи – близо до езерото Тритонида. Твърди се, че малко след построяването на Арго, при обиколката на Пелопонес, Язон бил отнесен до Тритонида. Там получил предсказание от Тритон (176-179).
“След махлюите са аусеите”. Те почитат Атина. Казват, че била дъщеря на Посейдон и на езерото Тритонида. (“Дрехите и егидите по статуите на Атина гърците са направили според дрехите на либийците” (189). Жените им били общи (168-180).
Всички тези са номади. Навътре в сушата вече живеят само зверове. През цяла Либия минава едно пясъчно възвишение - от египетската Тива до Херакловите стълбове. Недалеч от планината Атлас живеели атарантите – “те са единствените хора, за които знам, че нямат собствени имена”. Те хулели слънцето, задето ги изгаряло и изнурявало.
Върховете на Атлас никога не се виждали, били обвити в облаци. Жителите около нея се наричали атланти. Всички хора от Египет до Тритонида се хранят с месо и мляко. Но не ядат крави и свине (181-190).
На запад от Тритонида живеят не номади, а земеделци. Те се наричат максюи и казват, че са потомци на мъже от Троя.
Животните в Либия (191-192).
След масюите идват зауеките. Там са и картагенците – Херодот предава разказите, които е чул от тях. Търговията им отвъд Херакловите стълбове (193-196).
Повечето от либийските народи не обръщат никакво внимание на царя на мидийците. Страната се населява от четири народа – либийците и етиопците са местни, а финикийците и гърците – пришълци. В цяла Либия има само една плодородна област – тази около река Кинюпс (197-199).
Обсадата на Барка
Ариандес се съгласил да изпрати персийски войски срещу Барка. Как бил превзет града. Отмъщението на Феретима.
Някои баркеи били заселени от Дарий чак в Бактрия. Смъртта на Феретима (200-205).
1. Походът срещу Египет
а. Камбиз и Амасис
Камбис тръгва на война срещу Амасис. Според някои е обиден, че Амасис не му е дал своя дъщеря за жена, а една от тези на Априес. Бил подтикнат от някакъв египтянин, когото Амасис изпратил в Персия като очен лекар (1-5).
Арабите
Към Камбиз се присъединил Фанес, мъж от Халикарнас, недоволен за нещо от Амасис. Той посъветвал Камбиз да се обърне към царя на арабите за помощ при преминаването на безводните места от граничещата с Финикия палестинска Сирия към Египет. Царят ги снабдил, като събрал вода в мехове от камилски кожи.
Арабите почитат клетвите за вярност, вярват само в двама богове – Дионис и Урания (споменава и арабските им имена) (6-8).
б. Завладяването на Египет
Амасис умрял преди Камбис да навлезе в страната; наследил го синът му Псаменит. Гърците и карите, недоволни от Фанес, убили преди битката в пространството между двете войски синовете му – и то така, че той да види това. Престъплението на Псаменит спрямо вестоносеца перс и кораба с екипаж от митиленци.
Превземане на Мемфис. Пленяване на царското семейство, самоубийство на Псаменит.
Либийците и киренците се изплашили и обещали подчинение. Също и кипърците (които дотогава били под властта на Амасис) (9-15).
2. Престъпленията на Камбиз
а. спрямо египтяните
Камбиз открил балсамирания труп на Амасис и се гаврил с него (бичувал го). Египтяните разказват, че това не било тялото на Амасис, защото преди смъртта си той поръчал да поставят на неговото място друг труп, а неговият да скрият другаде в гробницата) (16).
Финикийците отказали да нападат картагенците, с които били свързани с клетви за мир като с потомци.
Камбиз изпратил съгледвачи в Етиопия (“уж че носят дарове за царя им”). Царят на етиопците се досетил, че не идват с добри намерения и им дал враждебен отговор. Твърдяло се, че етиопците са най-високите и красиви хора. Живеели дълго – повечето до 120 години, а персите – само до 80 (17-24).
Камбиз потеглил срещу тях с цялата си пехота, без да съобрази какво количество провизии е необходимо за толкова дълъг път. Войската гладувала твърде много. Достигнали до това, да изяждат един от 10. Петдесетте хиляди войници, изпратени от Тива срещу амонийците за да ги поробят и да изгорят светилището на Амон (Зевс), изчезнали (сигурно засипани от пясъци) (25-26). Камбиз трябвало да се върне в Тива, а оттам – в Мемфис. Там разпуснал гърците и те отплавали.
Недоволен, че египтяните празнували след неуспешния му поход, той нарушил празника им и убил бика Апис, когото те смятали за божество (27).
Гаврил се с извадени от гробници трупове, влизал в свещени места и се надсмивал и поругавал статуите (37).
б. спрямо близките си
Поръчал на Прексаспес да убие брат му Смердис в Суза, защото сънувал, че Смердис докосва небето с главата си. Преди това го отпратил там, защото само той успял да опъне етиопския лък. После убил и сина на същия този Прексаспес, и то без причина.
Заплашил да убие и Крез; слугите го скрили, а после Камбиз, като разбрал, че е жив, го пощадил; но убил онези, които не изпълнили заповедта му.
Имал кръвосмесителна връзка със сестра си, която после убил, разгневен от някакви нейни думи (за лъвчето и кучетата, за марулята).
Заровил живи с главата на долу 12 знатни перси по маловажен повод.
Гаврил се с извадени от гробници трупове, влизал в свещени места и се надсмивал и поругавал статуите (28-36).
3. Поликрат и Периандър
а. възцаряване на Поликрат и войните му с други гърци
Поликрат пръв се опитал да властва по море (122). Войните му вървели успешно, имал 100-корабен флот (39).
Той завладял острова като убил единия си брат, а другия (на име Силосонт) прогонил. Преписката му с Амасис и случката с пръстена (40-43).
Някои самосци – тези, които той заради подозрения отпратил за Египет като войници на Камбиз – се разбунтували срещу него. Те основали град Кидония на Крит и се свързали с лакедемонците и коринтяните.
А коринтяните се съгласили да воюват срещу него, защото по негово време самосците помогнали на едни керкирци, изпратени от коринтяните в Сарди, за да бъдат скопени. Но самосците ги скрили в храма на Артемида и ги пазели. Коринтяните имали раздори с керкирците, които били тяхна колония.
Лакедемонците пък не обичали самосците, защото те им били откраднали някакви дарове – ризница, изпратена от Амасис и кратер, който те самите изпратили на Крез (вж І, 70) (46-48).
Техният поход срещу Самос бил първият поход на лакедемонци срещу Азия. Участието на Архий и Люкопес.
Херодот бил говорил с внука на този Архий в Спарта (54-56).
б. Периандър
Периандър убил жена си; синът му отказал да общува с него, попаднал в Керкира, после керкирците го убили от страх, че Периандър ще дойде при тях (49-53).
Богатството на сифносците (57-58).
в. трите велики дела на самосците
Тунелът с водопровод, насипът откъм морето, храмът (на Хера) (60).
4. Маги и перси
а. Лъже-Смердис
В Суза имало двама братя маги. След смъртта на Смердис единият от тях уговорил брат си, който също се казвал така, да стане цар. След това обявили, че войската вече трябвало да се подчинява на Смердис, сина на Кир (а не на Камбиз).
б. смъртта на Камбиз
Камбиз разбрал смисъла на съня си – че наистина някой Смердис щял да стане цар, но не брат му; също и предсказанието, че щял да умре в Екбатана – той мислел за мидийската Екбатана, но умрял в египетската.
Преди смъртта си завещал на персите да пазят властта и да не я предават на мидийците (61-66).
в. бунтът на седмината
Смердис живеел с една от жените на Камбиз (вж І, 135), която била дъщеря на знатния перс Отанес. Чрез нея поискал да научи, дали мъжът й има уши: защото магът Смердис нямал – били му отрязани някога от Кир. Като разбрал, че няма, решил да организира бунт и привлякъл двама приятели, а после всеки довел по още един.
Тогава се появил и Дарий – син на управителя на Персия Хистасп. Той заявил, че също знае за измамата със Смердис. Изработват план за действие. Дарий настоявал да побързат (67-73)
Магите предложили на Прексаспес (този, който по нареждане на Камбиз убил Смердис, сина на Кир) да ги подкрепи - защото го смятали за враг на династията (все пак Камбиз убил сина му). Дали му възможност да говори пред персите и да обяви, че царуващият Смердис наистина е син на Кир. Той се съгласил да говори, но вместо да излъже, казал истината – че лично убил Смердис. После се самоубил, скачайки отвисоко.
Седмината влезли в двореца. Първите стражи не ги спрели, а следващите те убили; и накрая успели да убият двамата маги и да отрежат главите им.
Един от тях бил казал – „как ние, персите, да бъдем управлявани от мидиец, и то маг, и то без уши?”
Веднага след това персите, подтикнати от седмината, убили множество маги. Този ден по-нататък бил отбелязван с празник, наречен “магоубийство” – тогава магите не излизали от домовете си (74-79).
г. Дарий – цар на персите
Обсъждат бъдещата форма на управление. Отанес не бил съгласен да е монархия, но мнението на Дарий (“за” монархията) надделяло. Безопасността и високото положение на Отанес били гарантирани, макар че отказал да участва повече в действията на групата. Решили, че бъдещият цар щял да даде свободен достъп на останалите петима до него, и да си взема жена само от техните родове.
Как Дарий станал цар (случката с коня му) (80-87).
5. Империята на Дарий
а. данъчни области
Дарий станал цар на цяла Азия, освен на арабите. Те останали свободни, защото благодарение на тях Камбиз успял да влезе в Египет.
Оженил се за двете дъщери на Кир – Артюстоне и Атоса. Атоса живяла с Камбиз, с брат му Смердис и с мага Смердис. Също и за едната от двете внучки на Кир от Смердис (тя се казвала Пармюс).
Империята била разделена на 20 сатрапии, които имали управители. Всеки народ плащал данък. Данъците се изчислявали в евбейски или вавилонски таланти. (88-89)
До Киликия (4 области)
Йония, Магнезия, еолийци, кари, ликийци, мили, памфили – 400 т сребро; мизи, лиди, ласони, кабали, хютени – 500 т сребро;
десния бряг на Хелеспонта, фриги, азиатски траки, пафлагонци, мариандини, сирийци – 360 т сребро;
киликийци – 360 бели коня, 500 т сребро (90).
Сирия, Египет, Двуречието, Мидия (6 области):
От Посидейон на границата на Киликия и Сирия до Египет без арабите (това е Финикия, палестинска Сирия, Кипър) – 350 т;
Египет и съседните либийци, Кирена и Барка – 700 т, жито и риба; сатагюди, гандари, дадики, апарюти – 170 т сребро;
Суза и кисии – 300 т сребро;
Вавилон и Асирия – 1 000 т. сребро и 500 скопени момчета; Екбатана и останалата Мидия, парикани и ортокорюбанти – 350 т
Други (9 области):
Каспии, пауси, пантимати, дарейти – 200 т; от бактриани до айгли – 360; от пактюи и Армения до Евксинския понт – 400 т; сагарти, саранги, таманеи, утии, мюкии и островите в Червено море – 600 т; сакии и каспии – 250 т; парти, хоразмии, согди и арейи – 300 т; парикани и етиопци в Азия – 400 т; матиени, саспейри, алародии – 200 т; мосхи, тибарени, макрони, мосюнойки, мари – 300 т
Индийците, които са далеч най-многобройни от всички, дават 360 т златен пясък
Общо среброто е 9 880 евбейски таланта; златният прах – 4 680 евб таланта = 14 560 евб т (91-95)
Това е данъкът от Азия и някои места от Либия; после започнал да получава от островите и от Европа до Тесалия.
Персия не плаща данък.
Някои народи не са обложени с пари, а изпращат подаръци. От етиопците – злато, дърво, слонски бивни; от колхите – 200 момчета и момичета; от арабите – тамян (96-98)
б. пограничните области на империята
На изток
Първи обитатели на източна Азия, откъдето изгрява слънцето, са индийците. Те говорят на различни езици.
Най-източните – изяждали приятелите си, когато се разболеели. Други не ядат нищо одушевено, нито се грижели за болните и умрелите. Семето им било черно.
Северните индийци – най-войнствени. Тях пращали за златото – как се сдобиват с него. При златния пясък имало мравки, по-големи от лисици (99-106) .
На юг
На юг най-крайна е Арабия. Тамяноносните дървета се пазят от покрити с пера змии. Крилатите змии в Арабия – женската убивала мъжкия, а малките й отмъщавали, като разкъсвали утробата й. Канела и ладанон – Арабия е извества с благоуханията си (107 – 109).
На запад
Най-западната населена страна е Етиопия (110-114).
На север
Не можах от никого да чуя, че е видял с очите си море отвъд Европа. Калаят и кехлибарът идват от края на света. Слухове за северна Европа – там еднооки мъже аримаспи изтръгвали злато от грифоните.
Изобщо в крайните населени области на земята се съдържа най-хубавото и най-рядкото (115–117).
6. Размирици и първи завоевания
а. екзекуцията на Интафренес и близките му
Интафренес (един от шестимата) не бил допуснат от вратаря и от вестоносеца при Дарий. Разгневен, той им отрязал ушите и носовете. Дарий обаче го убил, като оставил живи жена му, брат й (по нейна молба) и най-големия му син (118-119).
б. Поликрат и Оройтес
Управителят на Сарди Оройтес пожелала да погуби Поликрат само защото един персиец му го посочил за пример – че завладял Самос с 15-тина души. Според други, защото Поликрат не обърнал внимание на вестителя му, защото разговарял с Анакреонт.
Поликрат бил първият от „човешкото поколение”, който пожелал да властва над Йония и островите. Само сиракузките владетели можели да се мерят с великолепието му (megaloprepeie). Но той, въпреки молбите на дъщеря си, която предчувствала нещо, се съгласил да отиде лично при Оройтес, като водел със себе си и лекаря Демокед от Кротон. И там бил убит – Оройтес го набил на кол.
След смърта на Камбиз той убил и оскърбителя си Митробат заедно със сина му; също и един вестоносец на Дарий. Дарий се замислил как да го премахне, но не със сила, а с хитрост (sophie). С това се заел Багайос, син на Артостес. Той заминал за Сарди с много писма, върху които личал царския печат. Предавал ги на секретаря, така че да ги виждат и копиеносците-телохранители. Последните били с нареждане да не се подчиняват на Оройтес и да го убият. След като били прочетени, копиеносците го убили (120-128).
в. Демокед
Дарий си навехнал глезена, но Демокед го излекувал. Разказ за това, как му плащали (гребяли от сандък със злато) (129-130).
Самият Демокед избягал от Кротон, защото бил в лоши отношения с баща си. После го наели атиняните, а после – Поликрат, който му плащал 2 таланта годишно. Излекувал и Атоса от някакво кожно заболяване и чрез нея си издействал да замине обратно за южна Италия (Атоса увещавала Дарий да нападне гърците, за да има прислужнички от жените им).
Тръгнали от Сидон с две триери и едни товарен кораб и пристигнали в Тарент. Избягал в Кротон, кротонците не го предали, а той поръчал да предадат на Дарий, че се оженил за дъщерята на Милон (131-138).
г. Самос
Дарий превзел Самос – това бил първият превзет от него град. Силосонт, братът на Поликрат, някога случайно бил подарил хламидата си на Дарий в Мемфис. След като Дарий бил цар, той отишъл и поискал да „освободят острова”.
Дарий изпратил Отанес. Меандриос избягал, а брат му Харилаос нападнал персийските пратеници. Меандриос избягал в Спарта, но те го прогонили, а Силосонт получил острова (139-149).
д. Вавилон
По това време вавилонците въстанали (и за да им стигнат провизиите, удушили всички жени, като запазили само майките си и по една за себе си). Дарий ги обсадил, а някой му извикал : ”ще ни хванете, когато родят мулетата”.
На 12-тия месец едното от мулетата на Зопир, син на Мегабикс (от 7-те) родило. Той намислил как да направи така, че да превземат града. Затова първо сам си отрязал носа и ушите, и се бичувал. Когато Дарий го попитал какво е станало, казал, че е измислил как да измамят вавилонците – защото бил разгневен, като гледал „как асирийците се подигравали на персите”.
Договорили се да пожертват войска (към 7 000) на вратите на Семирамида, също на Ниневийските и Халдейските. После персите били поставени на Белидските и Кисийските порти, а Зопир ги отворил.
Дарий сринал стените и набил на кол 3 000 от защитниците му. Довел 50 000 жени от другаде, така че Вавилон да се насели отново. И подарил града на Зопир (150-160).
***
Книга ІV
“Скитски логос”, 1-144
1. Произход на скитите
Скитите първи нахлули в Мидия, победили мидийците и управлявали горна Азия в продължение на 28 години (вж І, 106). Затова Дарий пожелал да им отмъсти (1).
Войната с робите им (2-4). Първият човек, родил се на тази земя, се казвал Таргитаос – той бил син на Зевс и на една от дъщерите на река Бористен. “На мен не ми се вярва, но така говорят”. От този брак му се родили трима синове. Златните предмети, паднали от небето. Най-малкият му син станал цар (5-7).
Според понтийските гърци обаче произходът на скитите бил следният. Херакъл се връщал с кравите на Герион (от Океана). В земята на скитите той срещнал полужена-полузмия, с която заживял. Тя родила трима синове – имената им били Агатирс, Гелон и Скит. Преди раждането им той заминал, като й оставил лък и колан със златна чаша на закопчалката, и поръчал да направи цар онзи, който ще опъне лъка и да препаше правилно колана. Това бил Скит. От него произлизал родът на скитските царе (8-10).
“Има и друг разказ, който аз съм по-склонен да приема”. Някога скитите живели в Азия. Но масагетите ги изтласкали, а те, като преминали Аракс, навлезли в земята на кимерийците. Гражданската война сред кимерийците (11-12).
Имало един човек на име Аристей от Проконес, син на Каистробий. Той написал поема, според която веднъж бил грабнат от Феб, и бил отнесен при иседоните, а после при аримаспите, грифоните, хипербореите. 240 години по-късно се явил в Метапонт – издигнали му статуя на агората по съвет от Делфи (13-16).
2. Народите североизточно от Истър и северно от Евксинския понт
Народите по течението на Хипанис (Южен Буг) и западно от Бористен (Днепър), за които Херодот знае, са следните: бористенити (олбиополити), калипиди (елиноскити), алазони, неври. Източно от Бористен и по течението му се стига до андрофагите, които нямат нищо общо със скитите. Нататък е пустиня и няма хора (“доколкото знам”). После са царските скити, които обидават земята до Танаис (Дон).
Отвъд Танаис вече не е Скития. Първият народ по тези места, за който Херодот знае, са савроматите. После идват будините, тюсагетите, тедиските. След тях са аргипайите, които “обитават подножието на високи планини” – те били плешиви, нямали оръжие, уреждали споровете не съседите си, страната им била убежище (17-25).
Източно от плешивите живеят иседоните. Те изяждали починалите си бащи и позлатявали главите им. Жените имали равни права с мъжете (26-27).
Студът
По тези земи осем месеца е непоносим студ – “като излееш вода, земята няма да се разкаля”. Морето и кимерийския Босфор замръзват. През зимата няма гръмотевици. На говедата не им растат рога, може би и това поради студа. Снегът е твърде много и на север земите са необитаеми (28-31).
Хипербореите
За хипербореите говорят само иседоните (а не скитите). За тях споменава и Хезиод, а и Омир в “Епигони” (ако Омир е неин автор)(32). Хипербореите изпращали за останалите народи дарове, обвити в житни стъбла. Първи ги приемали ги скитите, после други до Адриатическо море, а оттам през Малийския залив и Евбея - до Делос. В началото ги изпращали с две девици (според делосците те се казвали Хиперохе и Лаодике) и петима мъже, но те не се върнали. После хипербориети престанали да изпраща хора, а само предавали даровете. На гробовете на Хиперохе и Лаодике делосците принасят жертви. Ликиецът Олен съчинил химн в тяхна чест (както и всички древни химни, които се пеят в Делос).
Когато принасят жертви на Артемида, тракийките и пеонките също поставят житни стъбла (33-35).
3. География на света
За общата география. Кръгла ли трябва да се рисува земята? Океан тече ли около нея? Дали Азия е равна на Европа? Някои ги представят така. Колко големи са тези части на земята? (36).
Персите обитават централна Азия до Червено море (южното море). Над тях са мидийците, после - саспейрите, после - колхите до “северното море, в което се влива Фасис”. На запад има един “език” от Фасис по Понта и Хелеспонта до Сигейон в Троада. И после – от един залив във Финикия до нос Триопион (30 племена).
В другата посока са Персия, Асирия, Арабия - до Арабския залив, където Дарий наредил да се изведе канал от Нил; или, от Персия до Финикия и после през Палестинска Сирия до Египет.
На север тези области стигат до Каспийско море и до Аракс, която тече на изток. Азия е обитаема до Индия, а от Индия на изток е пустиня и никой не може да разкаже какво има нататък (37-41).
Граници на континентите. Обиколката им по море
Кои са посочили границите и са направили разликата между Либия, Азия и Европа?
Египетският цар Некос наредил на финикийци да тръгнат от Арабския залив и да се върнат в Египет през Херакловите стълбове. В началото на третата година те достигнали Херакловите стълбове. “Слънцето им било отдясно” (42).
По времето на Ксеркс ахеменидът Сатаспес опитал същото, след като извършил престъпление спрямо дъщерята на Зопир. Тръгнал през Херакловите стълбове на път към Арабския залив, но стигнал само до пигмеите и се върнал. После Ксеркс го екзекутирал (43).
Дарий проучвал къде Инд се влива в морето. След излизането в морето плавали на запад 30 месеца и стигнали Арабския залив, откъдето финикийците по времето на Некос тръгнали за обиколката на Либия.
За Европа – не се знае дали е заобиколена с море от изток и от север (44).
Защо Нил, Фасис и Танаис се поставят за граници? Откъде са получили имената си – от имена на жени ли? Тирската Европа е стигнала само до Крит, а оттам – в Ликия (45).
4. Скитските реки
Около Понта няма нито един народ, който до изпъква с мъдростта си, освен скитите и Анахарсис. А скитите не могат да бъдат победени, тъй като е много трудно да се влезе в бой с тях. Не строят градове и крепости, нямат земеделие, живеят на коли и от скотовъдство. Земята им е равнинна, с добра паша, с много вода и с големи реки – Истър, Тирас, Хипанис, Бористен, Пантикапес, Хипакирис, Герос, Танаис (46-47).
Истър е най-голям от известните ми реки, макар че Нил е по-пълноводен. А Истър е еднакво пълноводен и зима, и лято. Много реки се вливат в него – като тези, които идват от Хемус. Също и една, която тръгва от Родопа и пресича Хемус. Той тече през цяла Европа, като се започне от страната на келтите. И тъй, Истър е скитска река (48-52).
След Истър най-голяма е Бористен – тя е по-голяма и от всички други, с изключение на Нил. Водата й е приятна за пиене, и около нея има хубави пасбища. Плавателна е 40 дни нагоре; изворите й не са известни (53-54).
Танаис се влива в Меотида. Това е езеро, което отделя царските скити от савроматите (57). Изобщо реките са най-голямата забележителност на Скития (82).
5. Богове и обичаи
Молят се на Хестия, Зевс и Гея. Също: на Аполон, Афродита Урания, Херакъл, Арес. Царските скити – и Посейдон. Казва имената им и на скитски. Не издигат олтари, храмове и статуи, “освен на Арес”(59).
Жертвоприношения и гадания. Погребване
Как варят животните. На Арес – натрупват големи снопове съчки и забиват отгоре меч (акинаке). Принасят в жертва добитък и коне, и всеки един от 100 неприятелски пленници. Убиват ги и изливат кръвта върху меча. После отрязват дясната ръка с рамото и я хвърлят. Не отглеждат прасета и не ги принасят в жертва (60-63).
Пият кръвта на първия убит. Взимат скалпове, правят от тях кърпи. Похлупаци на колчаните от кожата на дясна ръка (заедно с ноктите). Имат обичай да отрязват главите на най-големите си врагове и да ги ползват като чаши за пиене. Ако скитът е богат, той позлатява чашато отвътре; а ако е беден – само я обвива със сурова волска кожа. Така прави и с главите на близките си, ако се скара с тях и “единият надделее над другия пред царя”. После ги показва на гостите си и разказва за случилото се (64-65).
Гадания по върбови пръчки. Как гадаят, когато се разболее царят. Заклеват се, като смесват вино с кръв от полагащите клетвата, и така пият.
Гробовете на царете им – те се намират в земите на геросците, които живеят там, докъдето Бористен е плавателен. Погребват царя в гробница (под могила) и заедно с него погребват, след като са били удушени, няколко души – наложница, готвач, слуга, вестоносец, коне. След една година принасят жертва 50 способни слуги и 50 хубави коне: удушват ги и ги набиват на колове и греди около гробницата (66-72).
Погребението на обикновените скити е по-скромно. След смъртта им ги разкарват на кола по приятели в продължение на 40 дни (73).
В страната им расте коноп, подобен на лен – от него и траките си правят дрехи. Ако някой не е виждал конопена дреха, ще я помисли за ленена.
Правят си парни бани (74-75).
Анахарсис и Скилес
Отбягват чуждите обичаи. Анахарсис, който принесъл жертва на майката на боговете, бил убит от тогавашния цар. Той сигурно му е бил брат.
Гръцки обичаи възприел и един цар на име Скилес, чиято майка била гъркиня. Когато идвал с войската си до град Бористен (който, според жителите му, бил колония на Милет), той оставял войниците отвън, а сам влизал, обличал се в гръцки дрехи, разхождал се по агората и правел жертвоприношения. Оженил се за местна жена, бил посветен в тайнствата на Дионис и вакханствал.
Когато скитите узнали това, те избрали за цар брат му (Октамасад), който бил внук по майка на Терес. Скилес избягал при Ситалк, който го разменил срещу брат си (Ситалк бил правнук на Терес, син на сестрата на Октамасад) (76-80).
Колко на брой са скитите? Медният съд, направен от върхове на стрели.
6. Походът на Дарий в Скития
Дарий разпоредил да се събере войска, флот и да се направи мост през Босфора. Брат му Артабан го убеждавал да се откаже. Някой си Ойобаз го помолил да остави един от тримата му сина. Какво направил Дарий.
Пристигнал в Халкедон и отплавал до устието на Босфора към Евксинския понт. Размери на морето - 11 100 дължина и 3 300 стадия ширина. Размери на Босфора, Пропонтида, Хелеспонт (81-86).
На Босфора били издигнати две стели с надписи на асирийски и гръцки, където били записани имената на народите, които Дарий водел – а той водел всички народи, над които властвал. Брой на армията – 700 000 души без тези във флота.
Мостът на Босфора бил изработен от самосеца Мандрокъл. Преминали го, а после Дарий поръчал на йонийците да минат през Евксинския понт, да влязат през устието на Истър и да направят мост и там. На минаване през Тракия войската се установила при река Теарос, която чрез две други се вливала в Хеброд. Водата и била моного добра. Траките над Аполония и Месемврия се предали без бой. Ггетие обаче оказали “безразсъдна съпротива” (87-92).
Гетският Залмоксис
Гетите били заробени, въпреки че били “най-мъжествени инай-стправедливи от траките”. Те “обезсмъртяват”. Пратеникът при Залмоксис.
Гърците от Хелеспонта и Понта твърдят, че Залмоксис бил роб на Питагор. Бил освободен и натрупал богатство. После се върнал и говорил на сънародниците си за отвъдния живот. Направил си подземно жилище, в което прекарал 3 години, като всички го мислели за умрял. После се появил отново и така убедил слушателите си за задгробния живот.
Херодот не вярва за подземната стая, а Залмоксис трябва да е живял много преди Питагор. Може и да е бил и местно божество (93-96).
Дарий преминава Истър
Дарий пристигнал на Истър. Коес от Митилена го посъветвал да се запази моста и да се оставят стражи.
Тракия е преди Скития, а Скития започва от Истър. Тя има две части – към южното и източното море, както е в Атика след Сунион и в Япигия откъм Бриндизи. Оттук се разбира, че Херодот се обръща и към италийци, които може да не са посещавали Атика.
От Истър до Бористен са 10 дни път, а от Бористен до Меотида – още 10. Скития е като квадрат със страна 4 000 стадия (97-101).
Скитите узнали за идването на персийската армия и разбрали, че не могат да я посрещнат в открит бой. Царете им се събрали на съвет.Присъствали царете на таврите, агатюрсите, неврите, андрофагите, меланхлайните, гелоните, будините, савроматите.
7. Обичаи на съседните народи
Таврите принасят в жертва на Девицата корабокрушенци. Казват, че тази богиня била самата Ифигения, дъщерята на Агамемнон. Държат глави на неприятелски воини над къщите си.
Агатюрсите са изнежени мъже, носят златни украшения. Жените им са общи и всички са роднин помежду си. Поради това между тях нямало омраза и завист. В останалите си обичаи са подобни на траките.
Неурите имат скитски обичаи. “Изглежда, че тези хора са магьосници”. Скитите и гърците в Скития казват, че всеки мъж от неурите веднъж годишно ставал вълк за няколко дни.
Андрофагите ядяли човешко месо.
Меланхлайните носели черни дрехи (откъдето и името им).
Будините и гелоните живеят заедно. Имат един град, на име гелонис, в който има светилища на гръцки богове, уредени по гръцки начин. Гелоните някога били гърци, но след като се заселили в земите на будините, се смесили с тях. Затова и езикът им е смесен – и скитски, и гръцки (103-108).
Савроматите са потомци на скити, които се взели жени амазонки. Тези амазонки, попаднали в Скития след битката с гърците при Термодонт. Били пленени и качени на кораби, но избили моряците, и морето ги изхвърлило на бреговете на Скития. Савроматите говорят скитски, но неправилно, защото амазонките не ги били научили добре (109-117).
Събранието
Реч на скитските пратеници пред царете на народите. Гелонът, будинът и савроматът обещали да помогнат, а останалите казали, че скитите сами са си виновни. Скитите решили да не влизат в открито сражение, поне докато съюзниците не се присъединят (118-120).
8. Краят на похода
Дарий дълго ги преследвал, но не могъл да ги настигне. Посланието му до царя на скитите Идантирс – приканва го или да се бие, или да се предаде. Отговорът на Идантирс. Скитската конница се плашела от магарешкия рев. Царете изпратили на Дарий птица, мишка, жаба и 5 стрели. Какво означавало това? Тълкуванията на Дарий и Гобрий.
Някои скити пристигнали на Истър, където бил мостът и посъветвали йонийците да го развалят. Гобрий предлага на Дарий да се оттеглят. Атинянинът Милтиад, тиран на херсонесците от Хелеспонт предложил да послушат скитите и така да освободят Йония. Хистиай от Милет обаче възразил. Причината била, че неговата тиранска власт, както и тази на други, се държала на подкрепата на Дарий – ако не били персите, градовете щели да станат демократични. Провело се гласуване, в което участвали някои хелеспонтийски и йонийски тирани. Надделяло мнението на Хистиай (121-138).
След това йонийците се престорили, че приемат съвета на скитите и започнали да развалят моста, но го развалили само донякъде и останали там, за да помогнат на Дарий.
А Дарий, като дошъл, с помощта на един египтянин-викач извикал Хистиай и те пак възстановили моста. Скитите казали, че като свободни хора йонийците са най-подлите и страхливите на света, но като роби са добри (139-142).
По обратния път Дарий минал отново през Тракия, пристигнал в Сест на Хелеспонта и оттам се прехвърлил в Азия. Оставил за военачалник в Европа Мегабикс. Какво казал Мегабикс за Византион (143-144).
“Либийски логос”, 145-205
1. Минийците в Тера
Пеласгите, женени за атинянки от Браурон, прогонили внуците на аргонавтите от Лемнос. Лемносците пристигнали в Лакедемон и се разположили на планината Тайгет – казали на лакедемонците, че са по произход минийци. Те ги приели заради участието си в похода на аргонавтите – защото Тиндаридите (Кастор и Полидевк) били сред тях. После поискали участие във властта и затова лакедемонците решили да ги избият и ги хвърлил в затвора; но жените им ги спасили, като влезли в затвора и им дали дрехите си. Затворниците излезли, облечени в женски дрехи, и се установили на Тайгет (145-146).
Терас, осмо поколение след Полиник от Тива и по род кадмеец, държал за известно време царската власт в Спарта като настойник на синовете на цар Аристодем. После решил да отплава за остров Тера (преди той се казвал Калисте), където живеели потомци на Мемблиар, роднина на Кадъм, сина на Агенор (8 поколения преди да дойде Терас). Той повел натам и част от изгонените минийци. Оставил сина си в Спарта, от когото са Егеидите (спартанска фила). Те издигнали светилище в чест на ериниите на Лай и Едип (147-149).
2. Основаване на Кирена
Разказът на терейците
Някой си Гринос, цар на Тера и потомък на Терас, пристигнал в Делфи. С него бил Батос от минийския род на Еуфемидите. Пития казала на Гринос да основе град в Либия, а той посочил Батос.
След седем години, тъй като нямало дъжд, пак отишли в Делфи и Пития им напомнила. Тогава открили в град Итанос на Крит един човек на име Коробиос, който им казал, че някога бил на остров Платея при Либия. Той отвел някои от терейците дотам, а те го оставили и се върнали на Тера, за да съобщят. Той, като останал без провизии, бил взет от едни самосци, пътуващи за Египет, а те били отнесени от вятъра чак през Херакловите стълбове до Тартес и там продали стоката си много изгодно. За благодарност посветили огромен кратер в храма на Хера. Оттогава възникнало приятелството между самосци, терейци и киренци (145 - 152). Терейците пък , като се върнали, казали, че основали колония на едни остров до Либия. После изпратили два петдесетвеслени кораба с колонисти, като предводител и цар щял да им бъде Батос (150-153).
Разказът на киренците
Установяване на континента и контакти с либийците. Войната на Априес с киренците. Братята на четвъртия цар, който се казвал Аркезилай, основали Барка. Синът му Батос бил куц; неговата жена се казвала Феретима. Реформата на мантинееца Демонакс.
Синът на Батос и Феретима – Аркезилай - се разбунтувал срещу тази реформа и избягал в Самос, а майка му – на кипърския Саламин. Тамошния цар отказал да й даде войска. После Аркезилай се върнал със самоска войска, но заради едно предсказание избягал в Барка, където го убили.
Феретима поискала помощ от Ариандес, назначен от Камбиз за управител на Египет. Същият Ариандес по-късно той бил убит от Дарий, задето сечал монети от чисто сребро (Дарий сечал от чисто злато) (154-167).
3. Либийците
“Либийците са разположени в следния ред, като се започне от Египет:”
Адюрмахиди, гилигами (до остров Афродисиас на запад, срещу средата на разстоянието е Платея), асбюсти (над Кирена), аусхиси, бакали (168-171).
На запад от тях: насамони, псюли (в Сюртис), на юг – гараманти. По-нататък по морето – маки (по земите им тече Кинюпс, извиращ от един горист хълм) (172-175).
Гинданаи, лотофаги, махлюи – близо до езерото Тритонида. Твърди се, че малко след построяването на Арго, при обиколката на Пелопонес, Язон бил отнесен до Тритонида. Там получил предсказание от Тритон (176-179).
“След махлюите са аусеите”. Те почитат Атина. Казват, че била дъщеря на Посейдон и на езерото Тритонида. (“Дрехите и егидите по статуите на Атина гърците са направили според дрехите на либийците” (189). Жените им били общи (168-180).
Всички тези са номади. Навътре в сушата вече живеят само зверове. През цяла Либия минава едно пясъчно възвишение - от египетската Тива до Херакловите стълбове. Недалеч от планината Атлас живеели атарантите – “те са единствените хора, за които знам, че нямат собствени имена”. Те хулели слънцето, задето ги изгаряло и изнурявало.
Върховете на Атлас никога не се виждали, били обвити в облаци. Жителите около нея се наричали атланти. Всички хора от Египет до Тритонида се хранят с месо и мляко. Но не ядат крави и свине (181-190).
На запад от Тритонида живеят не номади, а земеделци. Те се наричат максюи и казват, че са потомци на мъже от Троя.
Животните в Либия (191-192).
След масюите идват зауеките. Там са и картагенците – Херодот предава разказите, които е чул от тях. Търговията им отвъд Херакловите стълбове (193-196).
Повечето от либийските народи не обръщат никакво внимание на царя на мидийците. Страната се населява от четири народа – либийците и етиопците са местни, а финикийците и гърците – пришълци. В цяла Либия има само една плодородна област – тази около река Кинюпс (197-199).
Обсадата на Барка
Ариандес се съгласил да изпрати персийски войски срещу Барка. Как бил превзет града. Отмъщението на Феретима.
Някои баркеи били заселени от Дарий чак в Бактрия. Смъртта на Феретима (200-205).
Поява на персийската империя. Кир Велики. Завоеванието на Египет
Херодот, "История". Книга І
1. Изтокът и гърците
Началото на конфликта между гърци и варвари – започва с отвличането на аргоската Ио от финикийците, които били дошли от крайбрежието на Червено море. През Средиземно море те превозват товари от Египет и Асирия.
Херодот разказва съобщеното му от “начетени, сведущи” (logioi) перси (1). Според персите виновни за враждата били гърците, защото те първи нападнали (града на Приам). На Азия и варварските народи, които я населяват, персите гледат като на нещо свое, а на Европа и на гърците – като на нещо отделно (2-4).
2. Лидийското царство
Крез бил син на Алиат, цар на племената отсам Халис. Той пръв покорил някои от гърците в Азия, а с други бил съюзник. Преди това азиатските гърци били воювали само с кимерийците (5-6).
а. предците на Крез
Някога Лидия била управлявана от потомците на Херакъл, а последният от тази династия се казвал Кандавъл. Той бил убит от Гигес, който се оженил за жена му. Делфийският оракул потвърдил възцаряването на Гигес, но предупредил, че някой от потомците му (четвъртият след него, праправнукът) ще пострада (7-14).
Гигес и потомците му се сражавали с гърците. Синът му Ардис завладял Приена и нахлул в Милет. По негово време кимерийците, притиснати от скитите, превзели Сарди без акропола. Синът на Ардис се казвал Садиат, а внукът – Алиат.
Алиат воювал с Киаксар (вж 71-74), прогонил кимерийците от Азия и завладял Смирна. Воювал с Клазомене и Милет (общо 5 години, а баща му - 6). Тогава на милетците помагали само хиосците - в замяна на помощта им срещу еритрейците. На 12-тата година се подпалил намиращият се близо до Милет храм на Атина, и Алиат се разболял. Допитал се в Делфи и Пития му казала да построи отново храма. Тогавашният тиран на Милет – Тразибул – бил осведомен за този отговор от Периандър. Алиат предложил на Тразибул мир; а той демонстрирал пред пратеника изобилие в обсадения град.
Чудото с китариста-дитирамбист Арион от Метимна – бил изнесен на Тайнар от делфин. После пристигнал в Коринт и разказал на Периандър за случилото се. (15-25).
б. завоеванията на Крез. Разговорът със Солон
Крез станал цар на 35-годишна възраст. Първо нападнал ефесците, а после останалите йонийци и еолийци под различни предлози. Така азиатските гърци били принудени да му плащат данък; а той се приготвил да нападне и островите. Биант (или, според други, Питак) го предупредил да не ги напада, тъй като флотът му бил по-слаб от гръцкия. Поради това Крез се отказал от този замисъл и сключил договор за приятелство с островитяните.
Така Крез станал господар на всички народи отвъд (западно от) река Халис с изключение на ликийците и киликийците. Те били: фриги, мизи, мариандини, халиби, пафлагонци, тини и витини (и двата - траки), кари, памфили. А от гърците – йонийци, дорийци, еолийци (26-28).
“В Сарди започнали да пристигат от Гърция заедно с другите хораи всички мъдреци, живеели по онова време, всеки по своя си работа”. Разговорът със Солон (заминал за десет години, след като атиняните се заклели през тези години да живеят според законите му). (29-33). “Крез... бил убеден, че е същински глупец онзи, който пренебрегва настоящите блага и кара хората да гледат края на всяко нещо”.
Нещастието с Атис, син на Крез
При Крез дошъл един фригиец на име Адраст. Той бил внук на Мидас, убил неумишлено брат си. Крез го очистил и го приел при себе си. Тогава в Олимп, в Мизия, се появил голям глиган. По време на лова Адраст убил случайно с копието си Атис, а после се самоубил, макар че Крез му простил (34-45).
в. Крез и гръцките прорицалища
Изминали две години след тази случка. Мощта на персите нараствала. Астиаг, син на Киаксар, бил свален от Кир, син на Камбиз.
Крез решил, че е нужно да поведе война срещу Кир и се обърнал за съвет към някои гръцки и негръцки прорицалища - Делфи, Фокида, Додона, Амфиарай, Трофоний, Бранхидите при Милет; също и при Амон в Либия. Най-напред обаче решил да ги изпита (на 100-тния ден след тръгването от Сарди – какво прави сега Крез?). Получил верен отговор от Делфи и задоволителен от Амфиарай. После изпратил извънредно богати дарове в Делфи; и по-малко в Тива при Амфиарай. Заедно с даровете поръчал да попитат дали да воюва с персите и дали до усили войската си със съюзници.
Отговорите и от двата оракула му се сторили благоприятни (че ще разруши голяма държава, да се съюзи с онези от гърците, които са най-силни). Освен това в Делфи му дали промантия, проедрия и право на делфийско гражданство – на него и на лидийците. На въпроса му до Делфи, дали царството щу просъществува дълго, оракулът отговорил, че Крез ще е цар дотогава, докато цар на мидийците стане муле (46-55).
Кои гръцки държави били най-силни
Крез узнал, че най-могъщи в Гърция са лакедемонците (от дорийски род) и атиняните (от йонийски).
- пеласгите
Коренното население в Атика било негръцко – “пеласгийско”, докато дорийците били гърци. Атическите йонийци не се местели, а дорийците дълго се движели от място на място, докато се установили в Пелопонес. При Девкалион те били във Фтиотида, при Дор, сина на Елин - при планините Оса и Олимп, после на Пинд, Дриопида и накрая в Пелопонес.
Колкото до пеласгите, те сигурно са говорили варварски (негръцки) език. Така че атическият народ, по произход пеласгийски, е научил гръцки и така се присъединил към гърците (56-58).
- атиняните
Крез узнал, че атическият народ е под властта на Пизистрат. Разговорът на баща му Хипократ с лакедемонеца Хилон в Олимпия.
Пизистрат бил водач на трета партия, наред с тази на “крайбрежните” с водач Мегакъл (от Алкмеонидите), и тези от “равнината”, начело с Ликург. Веднъж Пизистрат поискал въоръжена стража от 300 души (след като сам се наранил, твърдейки, че искат да го убият), завзел акропола и после “управлявал благополучно и мъдро според вече установените закони”.
Първото му изгонване и как се завърнал (надхитрил атиняните, макар те да се смятали за първи по хитрост сред гърците). Оженил се за дъщерята на Мегакъл, но се стараел да няма деца, защото родът им бил прокълнат. След конфликта с Мегакъл, избухнал по този повод, избягал втори път (на Еретрия) и пак се върнал, подкрепен с пари от тиванците и с войска от аргосците. Алкмеонидите и мнозина други избягали.
Пизистрат завладял Лесбос и поставил там за тиран Лигдамис от Наксос. Извършил очищение на Делос – изкопал мъртъвците и ги изнесъл (59-64).
- спартанците
Спартанецът Ликург посетил Делфи и получил от Пития законите, които спартанците съблюдават оттогава. Някои казват, че ги донесъл от Крит, след като станал настойник на спартанския цар Леобот. Той учредил ефорите и геронтите, също и общите обеди. След смъртта му издигнали светилище в негова чест.
Спартанците пожелали да завладеят Аркадия, и след допитване до Делфи започнали войни с Тегея, най-напред неуспешно. По времето на Крез и при царете Анаксандрид и Аристон не вече взели надмощие. Започнали да побеждават след като пренесли костите на Орест, които се намирали в Тегея (случката с Лих, който намерил ковчега на Орест в двора на един ковач) (65-68).
Сключили съюз с Крез (по това време вече голяма част от Пелопонес била под тяхна власт). В посланието си до тях Крез писал: “...понеже научавам, че вие сте начело на Елада...”. Изпратил им злато за статуя на Аполон, а те изработили за него голям меден кратер. Но кратерът не стигнал до Сарди – дали защото самосците го заграбили (както твърдят лакедемонците), или защото самите те го продали в Самос, след като разбрали, че Сарди е паднал, а Крез е пленен (според самосците). После той бил поставен в храма на Хера.
Херодот като че ли вярва повече на второто (69-70).
3. Войната между лидийци и перси
Един лидиец на име Санданис предупредил Крез, че няма да има полза от война срещу персите, тъй като те били много по-бедни от лидийците. “Преди да подчинят лидийците, персите не знаели нито що е изтънченост, нито що е благо”.
Крез тръгнал към Кападокия (кападокийците били наричани от гърците сирийци). Граница между мидийците и лидийците била река Халис. Отдясно на реката, течаща на север, са кападокийците, а отляво – пафлагонците.
а. войната между Алиат и Киаксар
Отношенията между лидийци и мидийци по времето на лидиеца Алиат (син на Садиат) и мидиеца Киаксар (син на Фраорт, внук на Дейок). Какво направили скитите, приети от Киаксар. След едно престъпление отишли при Алиат като молители и той не ги предал; затова избухнала война, продължила 5 години. Войната била прекратена покрай затъмнението (предсказано от Талес, 585 г.). Алиат дал дъщеря си на Астиаг, син на Киаксар (71-74).
Талес, който придружавал Крез, му помогнал да премине Халис, като я отклонил. Кир тръгнал насреща му, като предварително предложил чрез вестители на йонийците да се отцепят от Крез – но те не се отцепили. Първата битка, станала недалеч от Синопа, завършила без ясен изход.
б. обсадата на Сарди
Крез се оттеглил към Сарди и дори разпуснал войската, като решил да подготви нова след 5 месеца. Имал договор с египтяните на Амасис, с вавилонците и с лакедемонците. Случило се знамение – около Сарди се появили змии, които конете ядяли. Телмесоските гадатели го разтълкували вярно, но преди да съобщят на Крез, той бил пленен.
“Нямало тогава в Азия друг народ по-мъжествен и по-смел от лидийския”. Неочаквано за Крез Кир го последвал и пристигнал пред Сарди. Войските се подредили пред Сарди. Кир поставил камилите на първо място и разпръснал конницата на Крез. После лидийците се събрали в крепостта (75-80).
Крез бързо изпратил вестители за помощ, включително и в Спарта и спартанците се приготвили да помогнат.
Войната между Спарта и Аргос
Дуелът на шестстотинте. Оттогава аргосците престанали да носят дълги коси и златни украшения; лакедемонците – напротив, започнали да ходят с дълги коси.
в. превземането на Сарди
Само след 14 дни (и 14 години откакто Крез царувал) Сарди бил превзет. Някои от персийските войници влезли през едно място на крепостта, смятано за непревзимаемо и поради това неохранявано. Легендата за лъва, роден от наложницата на цар Мелес. Изкачили се, след като мардът Хюройад видял един лидиец да слиза оттам, за да си прибере падналия шлем (81-84).
Синът на Крез проговорил (съгласно предсказаното за него от Делфи, че ще проговори в нещастен ден). Крез бил качен на клада, за да бъде принесен в жертва чрез изгаряне (заедно с 14 млади лидийци). Може би Кир искал да провели дали боговете няма да го спасят. Там Крез се провикнал три пъти “Солоне!” Кир го заразпитвал (чрез преводачи) и наредил да изгасят огъня. Скоро след това завалял и дъжд и Крез бил спасен (докато призовавал Аполон на помощ, заради принесените му дарове).
Съветите на Крез към Кир – да не оставя войниците да грабят града, да им отнеме плячката под предлог, че трябва да принесе жертва на Зевс.
Крез изпратил хора да попитат в Делфи защо му е дадено подвеждащо предсказание. Пития му напомнила за вината на Гигес. “Дори за един бог е невъзможно да избегне определената му участ”. Аполон бил благосклонен към Крез, но не могъл да надвие Мойрите. Значението на предсказанието – Кир бил подобен на муле.
Това е историята на Крезовото царство и първото заробване на Йония (85-91).
Даровете на Крез в Гърция. Случката с онзи враг, който помагал на Панталеонт да отнеме царството от Крез (Панталеонт бил брат на Крез по баща, син на йонийка, а самият Крез – на карийка).
Забележителностите на Лидия. Лидийски обичаи
Златните зрънца от река Тмол, паметникът на Алиат. Разказва, че лидийките си събирали зестрата чрез проституция. Лидийците първи започнали да секат златни и сребърни монети. При тях били измислени игрите, на които играят и гърците.
По време на един голям глад им се наложило да изпратят колонисти на запад. Потеглили от Смирна, достигнали Италия и техните тамошни потомци станали известни като “тиренци” – по името на водача им Тирсен (син на царя им) (92-94).
4. Персия при Кир
Азия била под властта на асирийците 520 г. Първи от тях се освободили мидийците, а после – и други народи.
а. мидийското царство
Мидиецът Дейок, син на Фраорт, станал известен с това, че съдел справедливо. Той правел така, казва Херодот, защото се домогвал до царска власт.
По това време из Мидия царяло беззаконие. Мнозина започнали да идват при него, и накрая той казал, че няма време да се занимава с чужди дела. Тогава мидийците се събрали и започнали да говорят че страната им се нуждаела от цар, и “най-много говорели приятелите на Дейок, както аз си мисля”.
Избрали го за цар, после му построили дворец, дали му телохранители. Той им наредил да си построят само един град (дотогава живеели по села). Така те построили града, наречен Екбатана – със седем кръга крепостни стени и хълм в средата. Простолюдието живеело извън стените. Дейок разпоредил никой да не вижда царя лично, а достъпът до него да става чрез вестители. Имал съгледвачи и подслушвачи по цялата страна. Той властвал само над мидийците, които се делят на родове. Херодот споменава шест рода, шестият се казва “маги“ (95-101).
Дейок властвал 53 години, наследил го синът му Фраорт. Той победил персите, а след това “преминавал от един народ към друг, докато накрая стигнал до война с асирийците”. В тази война той загинал (след 22 години царуване), а с него загинала и голяма част от войската му.
Наследил го синът му Киаксар – “разправят, че той бил още по-храбър от предците си”. Устроил армията, като отделил копиебойците, стрелците с лъкове и конниците в различини бойни части (дотогава те се биели смесено); и обединил земите отвъд река Халис.
Докато обсаждал Ниневия, бил нападнат от скитите, които навлезли в Азия (Меотида – Колхида – покрай Кавказ, който оставал отдясно), изтласквайки кимерийците от Европа. Между Колхида и Мидия има само един народ – саспейрите; но скитите минали по по-далечния път. Те победили мидийците и “разпрострели властта си из цяла Азия”. Псаметих ги посрещнал в палестинска Сирия и ги убедил да се върнат. Плячкосали храма на Афродита Урания в Аскалон – най-древен от всички на богинята, дори преди кипърския. Затова и се разболели от “женска болест”.
Те владели Азия 28 години, докато накрая Киаксар и мидийците ги умъртвили с измама, след като ги напили. После Киаксар завладял Ниневия и подчинил асирийците (без Вавилон) (102-106).
а. Астиаг и Кир
Астиаг и Мандана
Киаксар царувал 40 години и бил наследен от сина си Астиаг. Сънят на Астиаг за дъщеря му Мандана; тълкуването на магите. Като пораснала, я дал на един перс на име Камбиз, добър по род, но не мидиец.
Втори сън на Астиаг за дъщеря му. След като на Камбиз и Мандана се родило момче, възложил на на най-верния му сред мидийците Харпаг да го убие. Харпаг разговарял с жена си и споделил, че се страхува да убие детето (то му било и “роднина”), особено ако властта после попаднела у Мандана. Затова го дал на един роб-говедар на име Митридат и жена му Кюно, които живеели в една планина откъм земите на саспейрите, към Евксинския понт.
Разговорът на Митридат с жена му. Тя току-що била родила детето си мъртво. Преоблекли го в дрешките на Кир и след три дни го дали “да получи царско погребение”. Харпаг поръчал да го видят телохранителите му (или евнуси - 117), а той самият не погледнал. Така Кир бил взет и отгледан от говедарите, които му дали някаво друго име (107-113).
Детството на Кир
Кир растял, станал на 10 години и се проявил сред връстниците си – веднъж набил с камшик сина на благородния персАртембар, докато си играели на “цар”. Артембар се оплакал в града от “сина на говедаря на Астиаг”. Астиаг извикал Кир, поговорил с него и го разпознал (като сравнил и изминалото време). Заплашил говедаря с мъчения и той си признал за случилото се преди десет години. После повикал Харпаг и той му разказал какво точно е станало. Астиаг не се показал разгневен, но отмъстил жестоко на Харпаг (случката със сина му) (114-119).
Магите казали на Астиаг, че Кир вече не е опасен, защото бил цар; имало е дори предсказания, които не довели почти до нищо, та какво оставало за съновидения. Тогава Астиаг се успокоил и изпратил Кир в Персия при истинските му родители. Те пък разпространили слуха, че бил отгледан от кучка (120-122).
Кир става цар
Харпаг започнал да му изпраща подаръци (той самият не бил високопоставено лице). Същевременно уговарял мидийските първенци да свалят Харпаг и да поставят Кир начело на управлението. Съобщил за плана си на Кир чрез писмо, скрито в корема на заек. Кир обявил на персите, че Астиаг го е поставил за техен военачалник и им разпоредил да се съберат, като си вземат оръжие (коси). Херодот назовава персийските племена – били десет, от които 6 били земеделски, а 4 – номадски. От земеделските най-благородни били пасаргадите, от които бил родът на Ахеменидите. Как Кир призовал персите да въстанат.
Астиаг, сякаш заслепен от боговете, посочил Харпаг за военачалник. Харпаг загубил битката; а Астиаг заповядал да набият на кол маговете-съногадатели. После сам възглавил друга войска, но загубил битката и бил пленен. Разговорът на пленения Астиаг с Харпаг – защо предал мидийците на персите? След време мидийците въстанали срещу Дарий, но били победени.
Астиаг царувал 35 години над азиатските територии отвъд Халис, а мидийците - общо 128, без времето на скитите. Кир оставил Астиаг жив и го държал при себе си до смъртта му. След победата си над Крез, той станал господар над цяла Азия (123-130).
б. обичаи на персите
Не строят храмове, олтари, статуи. Не смятат (като гърците), че богове и хора имат една и съща природа . На високи места принасят жертви на Зевс и наричат “Зевс” цялото небе; също – на слънцето, луната, елементите. От асирийците и арабите са научили да жертват и на Афродита Урания (“Митра”?). При жертвоприношение молитвата не е само за принасящия, но и за всички перси, и за царя. Без маг (който припява) не се извършват жертвоприношения.
Почитат онзи ден, в който се е родил всеки от тях, и тогава ядат повече. Обичат десерти и са отдадени на виното. Не им е позволено да повръщат и пр. в присъствието на други хора.
Как взимат решения. Как се поздравяват при среща. Сред народите почитат най-много себе си, след това – най-близките им по територия народи, след това – по-далечните (131-134).
Лесно възприемат чужди обичаи. Носят мидийски дрехи, египетски ризници, а от гърците са научили да се сношават с момчета. Имат по много законни жени и още повече наложници. Смятат, че е добре да имат повече деца. Учат синовете си яздене, стрелба с лък и да говорят истината. “Необичайно е истинският родител да умре от ръката на собствения си син”. Освен да се лъже, е срамно и да се правят дългове.
Страхопочитание към реките. За погребенията, за отношението към животните – маговете убиват всякакви животни, с изключение на кучета (135-140).
в. Кир и гърците
Кир бил враждебно настроен спрямо гърците (йонийци и еолийци).
След превземането на Сарди те изпратили хора да се договорят с него – да запазят същото положение, каквото са имали при Крез. Но той се договорил само с милетците. Тогава всички останали се събрали в Паниониона и решили да искат помощ от спартанците.
Йонийци, дорийци, еолийци
Йония се намира на най-благоприятното място под небето (с най-добър климат). Градовете им от юг на север са: Милет и Приене (в Кария); Ефес, Колофон, Теос, Клазомене, Фокея (в Лидия), Хиос и Еритрея (тя е на континента); и Самос. Тези 4 групи говорят на 4 различни наречия.
Милетците се отцепили, защото самото име „йониец“ се смятало за срамно, а йонийският народ бил най-слаб между гръцките, и по това време нямало друг влиятелен йонийски град освен Атина. Самите атиняни също избягвали това име. „И сега мнозина се срамуват от това име“. И все пак, казва Херодот, точно тези 12 града се гордеели с името си (освен милетците, изглежда).
Дорийците от Петоградието (то било Шестоградие, но изключили Халикарнас заради един халикарнасец, който проявил неуважение към Аполон – случката с триножника). Градовете им са: Линдос, Иалисос, Камирос (на Родос), Кос (остров) и Книдос (на континента) (141-144).
Тези йонийци били изгонен от Пелопонес от ахейците. Ахейски градове – Пелене, Айгай, Патра и др.
Малоазийските йонийци не са много чисти йонийци, макар че си мислят така. Те са смесени с други – минийци, кадмейци, фокейци, аркадски пеласги, дорийци от Епидавър. Дошлите от Атина пък се оженили за карийки. Сред царете им имало ликийци (потомци на Главк), Пилоски каукони (от рода на Кодър) и др. Паниониите се празнуват в Паниониона – място на Микале, посветено на Посейдон (145-148).
Еолийските градове са: Куме, Неон тейхос, Питане и др. И Смирна е от тях, но бил отнет от йонийците – чрез едни бегълци от Колофон. Имат и 5 града на Лесбос и един на Тенедос.
Събитията след заминаването на Кир
Лакедемонците отказали помощ, изпратили само един кораб за разузнаване. Пратеникът пристигнал в Сарди и предал на Кир едно известие с искане да не опустошава нито един гръцки град. Кир се учудил на тази дързост и казал, че не се бои от хора, които се събират на агората, за да се занимават с покупки и продажби (персите не се пазарели и нямали агора) (149-153).
Кир заминал за Екбатана с Крез, а оставил за наместници перса Табал в Сарди и мидиеца (или лидиец - 159) Пактий – да надзирава превоза на злато. Този Пактий разбунтувал лидийците срещу Кир и Табал. Кир обсъдил това въстание с Крез, който го посъветвал да отнеме оръжието на лидийците и да им промени обичаите (да носят хитони и котурни, да свирят на китара, да се заемат с търговия). Така щял да ги владее по-лесно.
Пактий избягал в Куме, а изпратеният от Кир Мазарес изискал от кимейците да му го предадат. Кимейците се обърнали към прорицалището на Бранхидите близо до Милет, което ги посъветвало да го предадат; но после се изяснило, че богът ги упреква за самия въпрос. Прехвърлили го в Митилена, после в Хиос, а хиосците го предали, за да получат областта Атарнеус (в Мизия срещу Лесбос). А Мазарес заробил приенците и магнезийците (154-161).
Бягството на фокейците
По-късно за управител и военачалник в „долна Азия“ бил изпратен Харпаг. Обсадил Фокея – фокейците те били първите гърци, които показали, че “съществуват Адриатическо и Тиренско море, Иберия и Тартес.”
Те убедили Харпаг да отдръпне войската, взели семействата си, статуите на боговете и даровете, и отплавали за Хиос; а персите влезли в опразнения град. Половината от тях избягали на запад (макар че всички се заклели да потеглят). Пристигнали на остров Кирн, където, след като се отдали на грабежи, им се наложило да се сражават с тирсени и картагенци в Сардинско море. Изоставили Кирн и потеглили към Регион, а после – към областта Ойнострия, където се заселили в град Хюле. Защото един мъж от Посидония им казал, че Пития искала да издигнат светилище на героя Кирн (а не да основават град на остров Кирн, какъвто те наистина основали – казвал се Алалия)(162-167).
Второ заробване на Йония
Теосците избягали в Тракия и основали Абдера.
Останалите, с изключение на Милет, се сражавали с Харпаг, но “победени и поробени, останали в земите си и изпълнявали, каквото им заповядвали. Така Йония била поробена за втори път. А докато се случвали тези неща, островитяните, изплашени, сами се предали на Кир. На едно събрание в Паниониона Биант посъветвал йонийците да заминат всички заедно за Сардиния. Преди тези събития Талес (по род финикиец) ги съветвал да образуват един общ център в Теос.
Харпаг по южното крайбрежие
Харпаг тръгнал на поход срещу карите, кавните и ликийците.
Карите били дошли от островите. Те били подвластни на Минос и се наричали лелеги. Те измислили гривите на шлемовете, знаците на щитовете и дръжките им. После били изместени от йонийците и дорийците и се заселили на континента. Това е мнението на критяните, а самите кари твърдят, че винаги са живели на континента и винаги са имали същото име. Казват, че Лидос и Мизос били братя на Кар.
Кавните твърдели, че са от Крит, но според Херодот са коренни жители. Възприели карийския език (или обратното).
Ликийците били от Крит (открай време Крит бил владян от варвари). Минос и Сарпедон се скарали, и Сарпедон отишъл в Азия (земята на ликийците някога се наричала Милиада, а сегашните милии тогава били наричани солими). Името си носят от Лик, който бил изгонен от Атина от брат си Егей и дошъл при Сарпедон. Оттогава жителите се наричали ликийци. Следят родословието си по майчина линия.
За да се защитят, книдосците опитали до прокопаят канал при Триопион и да направят града си остров. Пития ги посъветвала да спрат копаенето и Харпаг ги превзел.
Педасейците, които живеели над Халикарнас, успели за известно време да се противопоставят на Харпаг. Ликийците се сражавали, но били разбити. Подвигът на ксантосците – “сега са оцелели 80 семейства от тях”. След това завзел и град Кавън (168-176).
д. завладяването на Вавилон
Град Вавилон
Най-прочутият и добре укрепен град, в който след падането на Ниневия били царските дворци, бил Вавилон. Имал формата на квадрат със страна 24 километра (120 стадия). Заобиколен бил с ров, пълен с вода, а крепостната стена била висока към 100 метра. По стената имало издигнати постройки и между тях – улица, по която можело да се мине с колесница. В стената имало 100 медни врати. Отвътре била построена и още една стена, по-тясна от външната.
Има два квартала, тъй като е разделен на две от река Ефрат (която тече от Армения и се влива в Червено море). Застроен е с 3 или 4-етажни къщи. Улиците са прави, пресичат се и половината от тях водят към реката. Покрай бреговете са построени тухлени зидове с входове към всяка улица (с медни вратички).
В средата на всеки от двата квартала имало укрепени дворове – в единия били царските палати, а в другия – храмът с медни порти, посветен на Зевс Бел. “По мое време той още съществуваше”. Бил квадратен със страна 400 м. и кула в средата – също квадратна, със страна 100 м. Върху нея още една, и още една – общо 8 една върху друга; а нагоре има път, който обикаля около всички кули. В средата има място за почивка с пейки, а най-горе – голям храм. Вътре няма статуя, а само една жена “избрана от бога, както разправят халдейците, които са жреци на този бог”. По-надолу има и друг храм, със златна статуя на Зевс, златна маса, седалка, трон и златен олтар извън храма. Имало и по-голям, върху който се принасяли жертвите. Също и една шестметрова статуя на бога от масивно злато, която Ксеркс изнесъл.
Семирамида и “Нитокрида”
Сред царете на Вавилон имало и две жени, като едната – Семирамида - била пет поколения преди втората. Тя направила насипи по равнитата, за да не се разлива реката. Втората се казвала Нитокрида (вероятно Херодот е слушал да се говори за Навуходоносор) – по нейно време мидийците завладели Ниневия. Тя се погрижила да създаде завои по реката, изградила мост между двата квартала на града. Шегата със съкровището в гробницата на “Нитокрида” над една от портите (177-187).
Обсадата
Кир тръгнал на война срещу сина на тази жена. Носел си кипната вода от река Хоасп – единствената река, от която пиел вода. По време на похода конят на Кир едва не бил завлечен от река Гюндес, която се влива в Тигър; ядосаният Кир я разделил на 360 канала, макар това да отнело на войската му цяло лято.
Вавилонците го посрещнали пред града, но били разбити и се оттеглили крепостта. Били запасени с провизии за много години. Кир отклонил реката, и когато водата спаднала достатъчно, войската му навлязла по коритото. Това било рисковано, защото, ако вавилонците знаели, биха затворили вратичките към улиците и биха избили навлезлите войници. Но нападението било неочаквано и тъй като градът бил голям, повечето от гражаданите дълго време не разбрали, че чуждата войска е навлязла, а се отдавали на забавленията си (188-191).
Богатствата на Вавилония. Обичаи
Вавилония била богата. В четири от дванайсетте месеца в годината царят и армията му били изхранвани от нея (това е извън данъка), а през другите 8 – от цялата останала Азия. “Асирия по отношение на богатството е една трета от Азия”. Какво притежавал сатрапът на Вавилон.
Там вали малко дъжд. Вавилония е насечена с канали като Египет и се полива на ръка – там е най-доброто жито. Правят си сусамено масло и отглеждат финикова палма.
Стоките се изпращат до Вавилон по реката, в лодки от кожа, които се правят в Армения (от арменците, които обитават над асирийците). Карат се най-вече стомни с финикийско вино. В лодката винаги има магаре – след като продадат стоката, разглобяват лодката, натоварват кожите на магарето и тръгват обратно. Не е възможно да се плава нагоре, тъй като течението е бързо.
Облеклото им е ленен хитон, върху него вълнен и бяла наметка. Обувки, дълга привързана коса, печат и тояга с издълбан знак на нея (192-195).
От обичаите им “най-мъдър по мое мнение е следният”. Момичетата за женене се продавали – първо най-хубавите, после останалите. Други пък взимали момичетата, които никой не искал, и получавали за това пари - първо от най-грозната, която взимал този, който бил съгласен да получи най-малко пари. Не било възможно да ожениш дъщеря си за когото искаш, а който купел жена, трябвало да гарантира, че ще живее с нея.
Друг обичай – тъй като нямат лекари, изнасят болните на площада, където винаги се намира някой да ги посъветва как да се лекуват. Всеки бил длъжен да пита болния от какво боледува.
Всяка жена един път в живота си трябва да се отдаде на чужденец в храма на Афродита. Някои обаче стоели по 3-4 години, докато се намерел кой да ги поиска. Това го имало и на остров Кипър (196-200).
е. походът на Кир в земята на масагетите
Масагетите живеят на изток, отвъд Аракс, срещу иседоните. Някои ги смятат за скити. По реката имало острови, където растяли дървета с особени плодове – като се хвърлят в огън и се вдиша миризмата, човек се опива като с вино. Минава през земята на матиените, единият от ръкавите му се влива в Каспийско море.
Морето отвъд Херакловите стълбове, наречено Атлантическо, е обединено с Червено. Каспийско море обаче е отделно – то не се съобщава с никое друго море.
На запад от него е Кавказ – най-просторната и висока планина, където има много и разни народи, живеещи “почти само от диви плодове”. От листата на някои дървета там се получавала неизпираема боя за дрехи; хората се сношавали открито като добитъка. На изток от морето има необгледна равнина. Част от тази равнина била заета от масагетите (201-204).
Войната с Томирис
Тяхна царица била Томирис (мъжът й бил умрял). Кир й предложил да му стане жена (но само на думи, казва Херодот). Прехвърлил мостове над Аракс. Томирис му изпратила писмо, че мостовете не са нужни. Ако иска да се бият, тя можела да се оттегли на три дни навътре в земята си, или пък обратното – той да се отдръпне на три дни в земите, владяни от персите.
Крез се изказал против това, Кир да отстъпи назад – в такъв случай и да спечели, и да загуби битката, той нямало да има полза. Предложил да навлязат, да оставят по-слабите войници по-напред и да оставят много храна и вино. Масагетите сигурно щели да спечелят битката, после да се напият, и щели да бъдат унищожени (205-207).
Кир се съгласил с това, поверил Крез на сина си Камбиз, отпратил ги към Персия и преминал реката. Сънувал най-стария син на Хистасп (от рода на Ахеменидите) с крила над Азия и Европа. Синът бил Дарий – тогава към 20-годишен. Кир повикал Хистасп и му казал, че подозира сина му. Хистасп обещал да провери и да затвори сина си, докато Кир се върнел.
Станало така, както Крез предположил - мнозина масагети (една трета от войската им), които спели след угощението, били избити, а и синът на Томирис бил пленен. Кир получил от нея второ писмо, в което тя настояла синът й да бъде върнат, а Кир да отстъпи, иначе щяла “да го напои с кръв”. Синът й обаче се самоубил, докато бил в плен.
Тогава Томирис нападнала войската на Кир. Това била “най-страшната от всички битки, станали между варвари”. Повечето перси загинали, също и Кир (след 29 години царстване). Мехът, пълен с кръв.
Обичаите на масагетите
Обличат се като скитите и начинът им на живот е подобен. За оръжието ползват мед, а за украшения – злато. Желязо и сребро нямат.
Жените им са общи (това не е вярно за скитите, както някои гърци мислят, а за масагетите). Когато някой остарее, го принасят в жертва заедно с добитък и ядат от печеното. Умрелия от болест го заравят. Нямат земеделие, живеят от добичета и риба. Почитат слънцето, на което жертват коне (208-216).
***
Книга ІІ
Камбиз, син на Кир, смятал йонийците и еолийците за свои роби и взел мнозина от тях като войници за похода срещу Египет.
1. Описание на Египет
Опитът на Псаметих да разбере кои са първите хора – това били фригийците. Разказът е въз основа на чутото от жреците на Хефест в Мемфис и от някои гърци (1-2). Разговори със жреците в Тива и Хелиополис. Египтяните са най-учeните хора (според тях самите); с най-добър календар (според Херодот). Те първи назовали 12-те бога и им издигнали олтари, храмове, статуи. Пръв царувал Мин (3-4).
Размери на Египет
От морето до Хелиополис Египет е широк – разстоянието е към 300 км (1500 стадия, колкото от Атина до Пиза). Ограничен е от арабската и либийската планина, като най-тясното място е 40 км (200 стадия) (5-8). От морето до Тива – 1220 км., до Елефантина – още 360. Големината на 5-те устия, дължината на арабския залив; сирийците обитават бреговата линия на Арабия (9-12).
Гърците се надяват само на дъжд, а египтяните – на реката. Според йонийците Египет се е появил с Делтата (Херодот не е съгласен с това). Йонийците казват, че земята се състои от Европа, Азия и Либия, но трябва да прибавят и Делтата (13-16). Египет – това е земята, която се обитава от египтяни, както Киликия от киликийци, а Асирия – от асирийци.
Нил
Нил е пълноводен и разлят 100 дни от лятното слънцестоене нататък и се разлива на ширина от 4 дни път (17-19). Херодот не вярва Нил да се увеличава от снегове. Няма река Океан – може би Омир и друг стар поет е измислил това име. Никоай не знае къде са изворите му – само писарят при свещената каса на храма на Атина в Саис твърди, че знае и му разказал (20-28).
От Египет на юг живеят етиопци. След Елефантина по Нил има още 4 месеца път, какво има по-нататък не е известно. Някои либийци проучили пътя на запад през пустинята – вървели дълго и накрая попаднали на пигмеи, които живеели в град при голяма река, течаща на изток. Възможно е това да е бил пак Нил, който да тече из цяла Либия, както Истър, който тече през цяла Европа (29-33).
Общо за обичаите
Там има най-много чудесии и великолепни дела. Имат два вида писмена – свещени и народни.
Живеят заедно животните; обрязват се; чистотата на жреците. Не принасят в жертва крави – свещени са на Изида; поради това се гнусят от гърците.
За боговете
17 000 години преди Амасис се родили 12-те божества, предхождани от други 8. Един от 12-те е Херакъл. Според Херодот Амфитрион и Алкмена са от Египет. Херакъл бил почитан и в Тир, където Херодот също бил – храмът бил основан заедно с Тир, преди 2300 г. Херакловците трябва да са били двама. Неверните разкази на гърците за Херакъл в Египет. Египтяните не са принасяли човешки жертви – след като рядко жертват дори животни. Дано боговете и героите са благосклонни към разказваното (34-45).
Не принасят в жертви кози, защото Пан (който е козлоног) е един от 8-те древни бога. Свинята се смята за нечиста, но все пак принасят свине на Селена и Дионис. В чест на Дионис провеждат фалически шествия. Това е въведено в Гърция от Меламп; може би го научил от Кадъм.
Имената на боговете в Гърция са дошли или от египтяните, или от пеласгите, или от либийците (Посейдон). Итифаличният Хермес – първи за него научили атиняните, благодарение на пеласгите. Пеласгите започнали да използват египетски имена на богове, след като се допитали в Додона. Тези неща са известни на Херодот от жриците в Додона. Прорицалищата в египетската Тива, в Либия (на Амон) и в Додона са подобни.
Празниците в Бубастис, Бусирис, Саси, Хелиополис, Буто, Папримис – съответно на Артемида, Изида (Деметра), Атина, Хелиос, Лето, Арес. Съответните обичаи (46-63).
Свещени животни (котки и други – крокодили, морски коне; феникс, крилати змии). Всеки ден и месец се свързва с някой бог. Смятат, че би могло да се предскажат събитията в живота на човека според рождения му ден. Показват дървен мъртвец по време на пиршество.
Балсамирането на мъртъвците.
Какво ядат, как се пазят от комарите (64-98).
2. Египетските царе
а. Мин и Сезострис
Мин – първият им цар - пресушил мястото около Мемфис, оградил го с дига от Нил, изкопал езеро от север и запад, построил храма на Хефест и самия град. Били известни имената 330 царе, управлявали след Мин (жреците, с които говорил, му ги прочели от книга). Сред тях имало 18 етиопци и една жена (по времето на вавилонката “Нитокрида”). Тя издавила с хитрост някои египтяни затова, че убили брат й, който бил цар преди нея (99-100).
Сред наследниците на Мин първият по-известен е Мойрис - той изградил пропилеите на храма на Хефест
Сезострис покорил живеещите край Червено море. Стелите с надписи и знаци кои от противниците му били по-силни или по-слаби. В Европа завладял траките и скитите.
Оставил заселници при Фасис. Херодот допуска, че колхите са потомци на египтяни и че произхождат точно от войниците на Сезострис. Така може да се обясни, че се обрязват. Този обичай го има и при иникийците и палестинските сирийци, а те признават, че са го научили от египтяните. Но по-новите и свързани с Гърция финикийци не обрязвали децата си. А дали самите египтяни не са научили това от етиопците? В Йония (по пътищата между Сарди и Смирна, и Ефес и Фокея) имало стели, изобразяващи воин в египетско въоръжание. Или това са стели на Мемнон? Но Херодот не ги е виждал лично.
Братът на Сезострис се опитал да го убие след завръщането му от похода. По негово време се прокопали канали и всички египтяни получили земя; и разпоредил да му се плаща данък. Тогава била открита геометрията.
Жрецът в храма на Хефест убедил Дарий да не поставя своя статуя до тази на Сезострис – защото той бил по-голям завоевател и покорил и скитите, а Дарий не успял.
Синът му Ферос – ослепял, защото хвърлил копие по реката. Как прогледнал и проверил дали жените са верни на мъжете си (101-111).
б. от Протей до 12-те царе
Цар Протей бил оградил едно свещено място в Мемфис на юг от храма на Хефест. Там живеят финикийци от Тир. Светилището на Афродита чужденка и историята с Менелай и Елена. Херодот мисли, че Елена не е била в Троя (иначе троянците щели да я върнат, а не да воюват) (112-120).
По времето на Рампсинит живял един много хитър мъж. Той бил син на строителя на царската съкровищница. Баща му оставил таен вход към нея и синовете му изнасяли толкова съкровища, колкото им трябвали. Единият брат се хванал в примка и убедил другия да му отреже главата. После, притиснат от майка си, напил пазачите и отмъкнал окачения на крепостната стена труп. Как излъгал и царската дъщеря. Накрая царят му я дал за жена, учуден от ума му. Същият този цар бил слизал в ада, играл на зарове с Деметра и се върнал, като донесъл от нея кърпичка.
Безсмъртието на душата
Египтяните първи са твърдели, че душата е безсмъртна – след смъртта за 3 000 г. обхождала всички живи същества; и след това пак в човешко тяло. Някои гърци си послужили с това учение, няма да споменавам имената им.
Строеж на пирамиди
При Хеопс настъпил упадък. Той затворил храмовете и накарал египтяните (по 100 000 наведнъж) да влачат камъни от арабската планина до Нил. 10 години строили пътя и подземните помещения на хълма, а после още 20 - пирамидата. За алчността на Хеопс. Имало надписи на пирамидата за цената на изхранването на работниците, от което можело да се предположи колко струвал целия строеж.
Хеопс царувал 50 години, а след него цар станал брат му Хефрен. Той управлявал по същия начин. Пирамидата му била 40 стъпки по-ниска (121-128).
Синът на Хеопс - Микерин - отворил храмовете. Издавал справедливи присъди. Как погребал дъщеря си; изображения на наложниците му. Прорицанията на светилището за смъртта му. Пирамидата му е по-малка.
Хетерата Родопис
Легендата за Родопис. Казват, че била наложница на Микерин, но в действителност тя живяла много по-късно - при Амасис. Била робиня в Самос при Ядмон, заедно с Езоп. Откарали я в Египет, където я освободил някой си Харакс – брат на Сафо. Имало и други прочути хетери в Навкратис (129-135).
Етиопски и асирийски нашествия
Асюхис построил източните пропилеи на храма на Хефест. Наследникът му Анюсис бил сляп. Етиопци начело със Сабакос нападнали Египет и той управлявал страната 50 години. Светилището на Бубастис. А слепият, който живял тези години на остров, се върнал.
След него се възцарил Сет, жрец на Хефест. Отнемал земи от военното съсловие. По това време царят на арабите и асирийците Санахариб потеглил срещу Египет, а военните не помогнали на царя. Той се установил в Пелусион, а през нощта полски мишки изяли колчаните, стрелите и ремъците на щитовете – и войската останала невъоръжена, мнозина или убити.
Богове и герои в египетската история
Дотук преминали 341 поколения. За тези 11 340 години египетска история страната не била управлявана от нито един човекоподобен бог. Логографът Хекатей твърдял, че е от египетската Тива и се изкарвал 16-ти потомък на божество (136-143).
Преди хората над Египет властвали богове. Последен от тях бил Хор (Аполон), син на Озирис (Дионис). Този Хор отстранил от власт Тифон, брата на Озирис. Египтяните различават три поколения богове, като Пан е от първите, Херакъл – от вторите, а Дионис – от третите. От времето на Херодот до Пан, син на Пенелопа, са изминали 800 години; до Херакъл на Алкмена – 900, и до Дионис на Семела – 1000.
След жреца на Хефест били избрали 12 царе, които да управляват заедно (египтяните, казва Херодот, не могат да живеят и ден без цар). Те се договорили да се сродяват чрез взаимни бракове, да не се премахват помежду си, да са равни и приятели. Но имало предсказание, че онзи, който възлеел с медна чаша в храма на Хефест, щял да управлява еднолично.
Лабиринтът и изкуственото езеро Мойрис
Те изградили Лабиринта над езерото Мойрис, близо до Крокодилополис. Пирамидите са неописуеми, казва Херодот, но лабиринтът превъзхожда пирамидите. Имало 12 покрити двора, 3 000 помещения на два етажа – по 1500 над и под земята. В подземните имало гробници на царете и свещените крокодили – там не допускали чужденци. Изходите и завоите през дворовете били много заплетени, стените били пълни със скулптирани фигури.
Опира до езерото Мойрис, чиято обиколка била 630 км. Било изкуствено, в средата имало две пирамиди с надводна и подводна част, на всяка от тях – каменен колос. Водата била докарана по канал от Нил. При изкопаването хвърляли пръстта в Нил, а той я разнасял – така, както крадците в Ниневия изкопали проход под земята към дворците на Сарданапал, за да отмъкнат съкровищата му, а пръстта хвърляли в Тигър (144-150).
в. царете елинофили – от Псаметих до Априес
Един от 12-те царе бил Псаметих – той веднъж по погрешка възлял със шлема си и така изпълни предсказанието. Другите не го убили, но го прогонили в блатата. Негов баща бил Некос, когото убил етиопецът Сабакос.
Псаметих поискал прорицание от светилището в Буто, а те му казали, че “ще дойде отмъщение с медни мъже от морето”. Така и станало - случайно в Египет попаднали йонийци и кари, и помогнали на Псаметих да стане цар. Той построил южните пропилеи на храма на Хефест и двор за Апис. Дворът е ограден с колони, представляващи 12 лактови колоси (151-153).
Йонийците и карите заживяли при Бубастис, на нилското устие, наречено Пелусион. Царят определил момчета, които да учат от тях гръцки, а техните потомци са преводачи от гръцки и сега. После Амасис ги заселил в Мемфис. От тях научаваме какво е ставало в Египет от времето на Псаметих – това били първите другоезичници, заселени в Египет.
Озирис, Изида и Хор
Светилището на Лето в Буто и остров Хемис. Митът за Хор, поверен на Лето като дойка и търсен от Тифон. Хор (Аполон) и Артемида са деца на Озирис и Изида. Есхил е имал предвид този мит, когато прави Артемида дъщеря на Деметра (154-156). По-нататък (170-171) Херодот говори за представления на страданията на Озирис (Дионис) в Саис, наричани мистерии. Там бил и гробът му. Данаидите от Египет пренесли Деметрините тайнства и научили на тях пеласгийките.
Некос, Псамис, Априес
Псаметих царувал 54 години, от които 29 обсаждал Азот в Сирия. Наследил го синът му Некос. Той се заел да прокопае канал към Червено море – после работата по този канал била продължена от Дарий. Каналът се изминава за 4 дни плаване. Той върви със завои – а иначе най-късото разстояние от северното до южното море 200 км. При прокопаването му загинали 120 000 египтяни. Некос обаче не го довършил - спряло го прорицанието, че работи за варварина. Така египтяните наричат онези, които не говорят техния език.
Наследил го синът му Псамис. По негово време в Египет дошли пратеници от Елея, за да разкажат за олимпийските игри. Умрял след поход към Етиопия.
Неговият син Априес царувал щастливо 25 г., воювал с Тир и Сидон. Покрай неуспешната му война с киренците против него избухнало въстание. Войната между Априес и Амасис (157-163). Априес бил пленен, държан известно време от Амасис в добри условия, а после предаден на египтяните, които го удушили. Говорят, че бил казал, че дори и бог не би сложил край на царската му власт (169).
Съсловията
В Египет имало седем съсловия - жреци, военни и още пет (говедари, свинари, бакали, преводачи, кормчии). Много варвари - траки, скити, перси, лидийци - смятат занятчиите за по-долни хора, а за по-благородни – тези, които не се занимават с ръчна работа, особено военните.
Това е възприето и от гърците: най-много от лакедемонците най-малко – от коринтците (164-168).
г. Амасис
Амасис и златният леген. Амасис и лъкът. Понякога крадял. Построил пропилеи на храма на Атина в Саис. Също - сфинксове с глава на мъж, колоси в Мемфис и Саис.
Въвел закон, според който всеки трябвало да обявява на номарха средствата си за живот. За неизпълнение се предвиждало смъртно наказание. Този закон възприел и Солон. Позволил на гърците да се заселват в Навкратис; там имало светилище “Хеленион”, основано от група градове - Хиос, Теос, Фокея, Клазомене (йонийци); Родос, Книдос, Халикарнас, Фаселис (дорийци) и Митилена (еолийци). Отделно имало и други светилища: на егинците на Зевс, на самосците на Хера, на милетците на Аполон.
Съюзил се с киренците и се оженил за гъркиня. Изпратил дарове в Делфи, Кирена, Линдос (заради Данаидите), Самос; завладял Кипър 165-182).
***
Херодот. История. Прев П. Димитров. “Наука и изкуство”, 1986-1990; НБУ, 2010
1. Изтокът и гърците
Началото на конфликта между гърци и варвари – започва с отвличането на аргоската Ио от финикийците, които били дошли от крайбрежието на Червено море. През Средиземно море те превозват товари от Египет и Асирия.
Херодот разказва съобщеното му от “начетени, сведущи” (logioi) перси (1). Според персите виновни за враждата били гърците, защото те първи нападнали (града на Приам). На Азия и варварските народи, които я населяват, персите гледат като на нещо свое, а на Европа и на гърците – като на нещо отделно (2-4).
2. Лидийското царство
Крез бил син на Алиат, цар на племената отсам Халис. Той пръв покорил някои от гърците в Азия, а с други бил съюзник. Преди това азиатските гърци били воювали само с кимерийците (5-6).
а. предците на Крез
Някога Лидия била управлявана от потомците на Херакъл, а последният от тази династия се казвал Кандавъл. Той бил убит от Гигес, който се оженил за жена му. Делфийският оракул потвърдил възцаряването на Гигес, но предупредил, че някой от потомците му (четвъртият след него, праправнукът) ще пострада (7-14).
Гигес и потомците му се сражавали с гърците. Синът му Ардис завладял Приена и нахлул в Милет. По негово време кимерийците, притиснати от скитите, превзели Сарди без акропола. Синът на Ардис се казвал Садиат, а внукът – Алиат.
Алиат воювал с Киаксар (вж 71-74), прогонил кимерийците от Азия и завладял Смирна. Воювал с Клазомене и Милет (общо 5 години, а баща му - 6). Тогава на милетците помагали само хиосците - в замяна на помощта им срещу еритрейците. На 12-тата година се подпалил намиращият се близо до Милет храм на Атина, и Алиат се разболял. Допитал се в Делфи и Пития му казала да построи отново храма. Тогавашният тиран на Милет – Тразибул – бил осведомен за този отговор от Периандър. Алиат предложил на Тразибул мир; а той демонстрирал пред пратеника изобилие в обсадения град.
Чудото с китариста-дитирамбист Арион от Метимна – бил изнесен на Тайнар от делфин. После пристигнал в Коринт и разказал на Периандър за случилото се. (15-25).
б. завоеванията на Крез. Разговорът със Солон
Крез станал цар на 35-годишна възраст. Първо нападнал ефесците, а после останалите йонийци и еолийци под различни предлози. Така азиатските гърци били принудени да му плащат данък; а той се приготвил да нападне и островите. Биант (или, според други, Питак) го предупредил да не ги напада, тъй като флотът му бил по-слаб от гръцкия. Поради това Крез се отказал от този замисъл и сключил договор за приятелство с островитяните.
Така Крез станал господар на всички народи отвъд (западно от) река Халис с изключение на ликийците и киликийците. Те били: фриги, мизи, мариандини, халиби, пафлагонци, тини и витини (и двата - траки), кари, памфили. А от гърците – йонийци, дорийци, еолийци (26-28).
“В Сарди започнали да пристигат от Гърция заедно с другите хораи всички мъдреци, живеели по онова време, всеки по своя си работа”. Разговорът със Солон (заминал за десет години, след като атиняните се заклели през тези години да живеят според законите му). (29-33). “Крез... бил убеден, че е същински глупец онзи, който пренебрегва настоящите блага и кара хората да гледат края на всяко нещо”.
Нещастието с Атис, син на Крез
При Крез дошъл един фригиец на име Адраст. Той бил внук на Мидас, убил неумишлено брат си. Крез го очистил и го приел при себе си. Тогава в Олимп, в Мизия, се появил голям глиган. По време на лова Адраст убил случайно с копието си Атис, а после се самоубил, макар че Крез му простил (34-45).
в. Крез и гръцките прорицалища
Изминали две години след тази случка. Мощта на персите нараствала. Астиаг, син на Киаксар, бил свален от Кир, син на Камбиз.
Крез решил, че е нужно да поведе война срещу Кир и се обърнал за съвет към някои гръцки и негръцки прорицалища - Делфи, Фокида, Додона, Амфиарай, Трофоний, Бранхидите при Милет; също и при Амон в Либия. Най-напред обаче решил да ги изпита (на 100-тния ден след тръгването от Сарди – какво прави сега Крез?). Получил верен отговор от Делфи и задоволителен от Амфиарай. После изпратил извънредно богати дарове в Делфи; и по-малко в Тива при Амфиарай. Заедно с даровете поръчал да попитат дали да воюва с персите и дали до усили войската си със съюзници.
Отговорите и от двата оракула му се сторили благоприятни (че ще разруши голяма държава, да се съюзи с онези от гърците, които са най-силни). Освен това в Делфи му дали промантия, проедрия и право на делфийско гражданство – на него и на лидийците. На въпроса му до Делфи, дали царството щу просъществува дълго, оракулът отговорил, че Крез ще е цар дотогава, докато цар на мидийците стане муле (46-55).
Кои гръцки държави били най-силни
Крез узнал, че най-могъщи в Гърция са лакедемонците (от дорийски род) и атиняните (от йонийски).
- пеласгите
Коренното население в Атика било негръцко – “пеласгийско”, докато дорийците били гърци. Атическите йонийци не се местели, а дорийците дълго се движели от място на място, докато се установили в Пелопонес. При Девкалион те били във Фтиотида, при Дор, сина на Елин - при планините Оса и Олимп, после на Пинд, Дриопида и накрая в Пелопонес.
Колкото до пеласгите, те сигурно са говорили варварски (негръцки) език. Така че атическият народ, по произход пеласгийски, е научил гръцки и така се присъединил към гърците (56-58).
- атиняните
Крез узнал, че атическият народ е под властта на Пизистрат. Разговорът на баща му Хипократ с лакедемонеца Хилон в Олимпия.
Пизистрат бил водач на трета партия, наред с тази на “крайбрежните” с водач Мегакъл (от Алкмеонидите), и тези от “равнината”, начело с Ликург. Веднъж Пизистрат поискал въоръжена стража от 300 души (след като сам се наранил, твърдейки, че искат да го убият), завзел акропола и после “управлявал благополучно и мъдро според вече установените закони”.
Първото му изгонване и как се завърнал (надхитрил атиняните, макар те да се смятали за първи по хитрост сред гърците). Оженил се за дъщерята на Мегакъл, но се стараел да няма деца, защото родът им бил прокълнат. След конфликта с Мегакъл, избухнал по този повод, избягал втори път (на Еретрия) и пак се върнал, подкрепен с пари от тиванците и с войска от аргосците. Алкмеонидите и мнозина други избягали.
Пизистрат завладял Лесбос и поставил там за тиран Лигдамис от Наксос. Извършил очищение на Делос – изкопал мъртъвците и ги изнесъл (59-64).
- спартанците
Спартанецът Ликург посетил Делфи и получил от Пития законите, които спартанците съблюдават оттогава. Някои казват, че ги донесъл от Крит, след като станал настойник на спартанския цар Леобот. Той учредил ефорите и геронтите, също и общите обеди. След смъртта му издигнали светилище в негова чест.
Спартанците пожелали да завладеят Аркадия, и след допитване до Делфи започнали войни с Тегея, най-напред неуспешно. По времето на Крез и при царете Анаксандрид и Аристон не вече взели надмощие. Започнали да побеждават след като пренесли костите на Орест, които се намирали в Тегея (случката с Лих, който намерил ковчега на Орест в двора на един ковач) (65-68).
Сключили съюз с Крез (по това време вече голяма част от Пелопонес била под тяхна власт). В посланието си до тях Крез писал: “...понеже научавам, че вие сте начело на Елада...”. Изпратил им злато за статуя на Аполон, а те изработили за него голям меден кратер. Но кратерът не стигнал до Сарди – дали защото самосците го заграбили (както твърдят лакедемонците), или защото самите те го продали в Самос, след като разбрали, че Сарди е паднал, а Крез е пленен (според самосците). После той бил поставен в храма на Хера.
Херодот като че ли вярва повече на второто (69-70).
3. Войната между лидийци и перси
Един лидиец на име Санданис предупредил Крез, че няма да има полза от война срещу персите, тъй като те били много по-бедни от лидийците. “Преди да подчинят лидийците, персите не знаели нито що е изтънченост, нито що е благо”.
Крез тръгнал към Кападокия (кападокийците били наричани от гърците сирийци). Граница между мидийците и лидийците била река Халис. Отдясно на реката, течаща на север, са кападокийците, а отляво – пафлагонците.
а. войната между Алиат и Киаксар
Отношенията между лидийци и мидийци по времето на лидиеца Алиат (син на Садиат) и мидиеца Киаксар (син на Фраорт, внук на Дейок). Какво направили скитите, приети от Киаксар. След едно престъпление отишли при Алиат като молители и той не ги предал; затова избухнала война, продължила 5 години. Войната била прекратена покрай затъмнението (предсказано от Талес, 585 г.). Алиат дал дъщеря си на Астиаг, син на Киаксар (71-74).
Талес, който придружавал Крез, му помогнал да премине Халис, като я отклонил. Кир тръгнал насреща му, като предварително предложил чрез вестители на йонийците да се отцепят от Крез – но те не се отцепили. Първата битка, станала недалеч от Синопа, завършила без ясен изход.
б. обсадата на Сарди
Крез се оттеглил към Сарди и дори разпуснал войската, като решил да подготви нова след 5 месеца. Имал договор с египтяните на Амасис, с вавилонците и с лакедемонците. Случило се знамение – около Сарди се появили змии, които конете ядяли. Телмесоските гадатели го разтълкували вярно, но преди да съобщят на Крез, той бил пленен.
“Нямало тогава в Азия друг народ по-мъжествен и по-смел от лидийския”. Неочаквано за Крез Кир го последвал и пристигнал пред Сарди. Войските се подредили пред Сарди. Кир поставил камилите на първо място и разпръснал конницата на Крез. После лидийците се събрали в крепостта (75-80).
Крез бързо изпратил вестители за помощ, включително и в Спарта и спартанците се приготвили да помогнат.
Войната между Спарта и Аргос
Дуелът на шестстотинте. Оттогава аргосците престанали да носят дълги коси и златни украшения; лакедемонците – напротив, започнали да ходят с дълги коси.
в. превземането на Сарди
Само след 14 дни (и 14 години откакто Крез царувал) Сарди бил превзет. Някои от персийските войници влезли през едно място на крепостта, смятано за непревзимаемо и поради това неохранявано. Легендата за лъва, роден от наложницата на цар Мелес. Изкачили се, след като мардът Хюройад видял един лидиец да слиза оттам, за да си прибере падналия шлем (81-84).
Синът на Крез проговорил (съгласно предсказаното за него от Делфи, че ще проговори в нещастен ден). Крез бил качен на клада, за да бъде принесен в жертва чрез изгаряне (заедно с 14 млади лидийци). Може би Кир искал да провели дали боговете няма да го спасят. Там Крез се провикнал три пъти “Солоне!” Кир го заразпитвал (чрез преводачи) и наредил да изгасят огъня. Скоро след това завалял и дъжд и Крез бил спасен (докато призовавал Аполон на помощ, заради принесените му дарове).
Съветите на Крез към Кир – да не оставя войниците да грабят града, да им отнеме плячката под предлог, че трябва да принесе жертва на Зевс.
Крез изпратил хора да попитат в Делфи защо му е дадено подвеждащо предсказание. Пития му напомнила за вината на Гигес. “Дори за един бог е невъзможно да избегне определената му участ”. Аполон бил благосклонен към Крез, но не могъл да надвие Мойрите. Значението на предсказанието – Кир бил подобен на муле.
Това е историята на Крезовото царство и първото заробване на Йония (85-91).
Даровете на Крез в Гърция. Случката с онзи враг, който помагал на Панталеонт да отнеме царството от Крез (Панталеонт бил брат на Крез по баща, син на йонийка, а самият Крез – на карийка).
Забележителностите на Лидия. Лидийски обичаи
Златните зрънца от река Тмол, паметникът на Алиат. Разказва, че лидийките си събирали зестрата чрез проституция. Лидийците първи започнали да секат златни и сребърни монети. При тях били измислени игрите, на които играят и гърците.
По време на един голям глад им се наложило да изпратят колонисти на запад. Потеглили от Смирна, достигнали Италия и техните тамошни потомци станали известни като “тиренци” – по името на водача им Тирсен (син на царя им) (92-94).
4. Персия при Кир
Азия била под властта на асирийците 520 г. Първи от тях се освободили мидийците, а после – и други народи.
а. мидийското царство
Мидиецът Дейок, син на Фраорт, станал известен с това, че съдел справедливо. Той правел така, казва Херодот, защото се домогвал до царска власт.
По това време из Мидия царяло беззаконие. Мнозина започнали да идват при него, и накрая той казал, че няма време да се занимава с чужди дела. Тогава мидийците се събрали и започнали да говорят че страната им се нуждаела от цар, и “най-много говорели приятелите на Дейок, както аз си мисля”.
Избрали го за цар, после му построили дворец, дали му телохранители. Той им наредил да си построят само един град (дотогава живеели по села). Така те построили града, наречен Екбатана – със седем кръга крепостни стени и хълм в средата. Простолюдието живеело извън стените. Дейок разпоредил никой да не вижда царя лично, а достъпът до него да става чрез вестители. Имал съгледвачи и подслушвачи по цялата страна. Той властвал само над мидийците, които се делят на родове. Херодот споменава шест рода, шестият се казва “маги“ (95-101).
Дейок властвал 53 години, наследил го синът му Фраорт. Той победил персите, а след това “преминавал от един народ към друг, докато накрая стигнал до война с асирийците”. В тази война той загинал (след 22 години царуване), а с него загинала и голяма част от войската му.
Наследил го синът му Киаксар – “разправят, че той бил още по-храбър от предците си”. Устроил армията, като отделил копиебойците, стрелците с лъкове и конниците в различини бойни части (дотогава те се биели смесено); и обединил земите отвъд река Халис.
Докато обсаждал Ниневия, бил нападнат от скитите, които навлезли в Азия (Меотида – Колхида – покрай Кавказ, който оставал отдясно), изтласквайки кимерийците от Европа. Между Колхида и Мидия има само един народ – саспейрите; но скитите минали по по-далечния път. Те победили мидийците и “разпрострели властта си из цяла Азия”. Псаметих ги посрещнал в палестинска Сирия и ги убедил да се върнат. Плячкосали храма на Афродита Урания в Аскалон – най-древен от всички на богинята, дори преди кипърския. Затова и се разболели от “женска болест”.
Те владели Азия 28 години, докато накрая Киаксар и мидийците ги умъртвили с измама, след като ги напили. После Киаксар завладял Ниневия и подчинил асирийците (без Вавилон) (102-106).
а. Астиаг и Кир
Астиаг и Мандана
Киаксар царувал 40 години и бил наследен от сина си Астиаг. Сънят на Астиаг за дъщеря му Мандана; тълкуването на магите. Като пораснала, я дал на един перс на име Камбиз, добър по род, но не мидиец.
Втори сън на Астиаг за дъщеря му. След като на Камбиз и Мандана се родило момче, възложил на на най-верния му сред мидийците Харпаг да го убие. Харпаг разговарял с жена си и споделил, че се страхува да убие детето (то му било и “роднина”), особено ако властта после попаднела у Мандана. Затова го дал на един роб-говедар на име Митридат и жена му Кюно, които живеели в една планина откъм земите на саспейрите, към Евксинския понт.
Разговорът на Митридат с жена му. Тя току-що била родила детето си мъртво. Преоблекли го в дрешките на Кир и след три дни го дали “да получи царско погребение”. Харпаг поръчал да го видят телохранителите му (или евнуси - 117), а той самият не погледнал. Така Кир бил взет и отгледан от говедарите, които му дали някаво друго име (107-113).
Детството на Кир
Кир растял, станал на 10 години и се проявил сред връстниците си – веднъж набил с камшик сина на благородния персАртембар, докато си играели на “цар”. Артембар се оплакал в града от “сина на говедаря на Астиаг”. Астиаг извикал Кир, поговорил с него и го разпознал (като сравнил и изминалото време). Заплашил говедаря с мъчения и той си признал за случилото се преди десет години. После повикал Харпаг и той му разказал какво точно е станало. Астиаг не се показал разгневен, но отмъстил жестоко на Харпаг (случката със сина му) (114-119).
Магите казали на Астиаг, че Кир вече не е опасен, защото бил цар; имало е дори предсказания, които не довели почти до нищо, та какво оставало за съновидения. Тогава Астиаг се успокоил и изпратил Кир в Персия при истинските му родители. Те пък разпространили слуха, че бил отгледан от кучка (120-122).
Кир става цар
Харпаг започнал да му изпраща подаръци (той самият не бил високопоставено лице). Същевременно уговарял мидийските първенци да свалят Харпаг и да поставят Кир начело на управлението. Съобщил за плана си на Кир чрез писмо, скрито в корема на заек. Кир обявил на персите, че Астиаг го е поставил за техен военачалник и им разпоредил да се съберат, като си вземат оръжие (коси). Херодот назовава персийските племена – били десет, от които 6 били земеделски, а 4 – номадски. От земеделските най-благородни били пасаргадите, от които бил родът на Ахеменидите. Как Кир призовал персите да въстанат.
Астиаг, сякаш заслепен от боговете, посочил Харпаг за военачалник. Харпаг загубил битката; а Астиаг заповядал да набият на кол маговете-съногадатели. После сам възглавил друга войска, но загубил битката и бил пленен. Разговорът на пленения Астиаг с Харпаг – защо предал мидийците на персите? След време мидийците въстанали срещу Дарий, но били победени.
Астиаг царувал 35 години над азиатските територии отвъд Халис, а мидийците - общо 128, без времето на скитите. Кир оставил Астиаг жив и го държал при себе си до смъртта му. След победата си над Крез, той станал господар над цяла Азия (123-130).
б. обичаи на персите
Не строят храмове, олтари, статуи. Не смятат (като гърците), че богове и хора имат една и съща природа . На високи места принасят жертви на Зевс и наричат “Зевс” цялото небе; също – на слънцето, луната, елементите. От асирийците и арабите са научили да жертват и на Афродита Урания (“Митра”?). При жертвоприношение молитвата не е само за принасящия, но и за всички перси, и за царя. Без маг (който припява) не се извършват жертвоприношения.
Почитат онзи ден, в който се е родил всеки от тях, и тогава ядат повече. Обичат десерти и са отдадени на виното. Не им е позволено да повръщат и пр. в присъствието на други хора.
Как взимат решения. Как се поздравяват при среща. Сред народите почитат най-много себе си, след това – най-близките им по територия народи, след това – по-далечните (131-134).
Лесно възприемат чужди обичаи. Носят мидийски дрехи, египетски ризници, а от гърците са научили да се сношават с момчета. Имат по много законни жени и още повече наложници. Смятат, че е добре да имат повече деца. Учат синовете си яздене, стрелба с лък и да говорят истината. “Необичайно е истинският родител да умре от ръката на собствения си син”. Освен да се лъже, е срамно и да се правят дългове.
Страхопочитание към реките. За погребенията, за отношението към животните – маговете убиват всякакви животни, с изключение на кучета (135-140).
в. Кир и гърците
Кир бил враждебно настроен спрямо гърците (йонийци и еолийци).
След превземането на Сарди те изпратили хора да се договорят с него – да запазят същото положение, каквото са имали при Крез. Но той се договорил само с милетците. Тогава всички останали се събрали в Паниониона и решили да искат помощ от спартанците.
Йонийци, дорийци, еолийци
Йония се намира на най-благоприятното място под небето (с най-добър климат). Градовете им от юг на север са: Милет и Приене (в Кария); Ефес, Колофон, Теос, Клазомене, Фокея (в Лидия), Хиос и Еритрея (тя е на континента); и Самос. Тези 4 групи говорят на 4 различни наречия.
Милетците се отцепили, защото самото име „йониец“ се смятало за срамно, а йонийският народ бил най-слаб между гръцките, и по това време нямало друг влиятелен йонийски град освен Атина. Самите атиняни също избягвали това име. „И сега мнозина се срамуват от това име“. И все пак, казва Херодот, точно тези 12 града се гордеели с името си (освен милетците, изглежда).
Дорийците от Петоградието (то било Шестоградие, но изключили Халикарнас заради един халикарнасец, който проявил неуважение към Аполон – случката с триножника). Градовете им са: Линдос, Иалисос, Камирос (на Родос), Кос (остров) и Книдос (на континента) (141-144).
Тези йонийци били изгонен от Пелопонес от ахейците. Ахейски градове – Пелене, Айгай, Патра и др.
Малоазийските йонийци не са много чисти йонийци, макар че си мислят така. Те са смесени с други – минийци, кадмейци, фокейци, аркадски пеласги, дорийци от Епидавър. Дошлите от Атина пък се оженили за карийки. Сред царете им имало ликийци (потомци на Главк), Пилоски каукони (от рода на Кодър) и др. Паниониите се празнуват в Паниониона – място на Микале, посветено на Посейдон (145-148).
Еолийските градове са: Куме, Неон тейхос, Питане и др. И Смирна е от тях, но бил отнет от йонийците – чрез едни бегълци от Колофон. Имат и 5 града на Лесбос и един на Тенедос.
Събитията след заминаването на Кир
Лакедемонците отказали помощ, изпратили само един кораб за разузнаване. Пратеникът пристигнал в Сарди и предал на Кир едно известие с искане да не опустошава нито един гръцки град. Кир се учудил на тази дързост и казал, че не се бои от хора, които се събират на агората, за да се занимават с покупки и продажби (персите не се пазарели и нямали агора) (149-153).
Кир заминал за Екбатана с Крез, а оставил за наместници перса Табал в Сарди и мидиеца (или лидиец - 159) Пактий – да надзирава превоза на злато. Този Пактий разбунтувал лидийците срещу Кир и Табал. Кир обсъдил това въстание с Крез, който го посъветвал да отнеме оръжието на лидийците и да им промени обичаите (да носят хитони и котурни, да свирят на китара, да се заемат с търговия). Така щял да ги владее по-лесно.
Пактий избягал в Куме, а изпратеният от Кир Мазарес изискал от кимейците да му го предадат. Кимейците се обърнали към прорицалището на Бранхидите близо до Милет, което ги посъветвало да го предадат; но после се изяснило, че богът ги упреква за самия въпрос. Прехвърлили го в Митилена, после в Хиос, а хиосците го предали, за да получат областта Атарнеус (в Мизия срещу Лесбос). А Мазарес заробил приенците и магнезийците (154-161).
Бягството на фокейците
По-късно за управител и военачалник в „долна Азия“ бил изпратен Харпаг. Обсадил Фокея – фокейците те били първите гърци, които показали, че “съществуват Адриатическо и Тиренско море, Иберия и Тартес.”
Те убедили Харпаг да отдръпне войската, взели семействата си, статуите на боговете и даровете, и отплавали за Хиос; а персите влезли в опразнения град. Половината от тях избягали на запад (макар че всички се заклели да потеглят). Пристигнали на остров Кирн, където, след като се отдали на грабежи, им се наложило да се сражават с тирсени и картагенци в Сардинско море. Изоставили Кирн и потеглили към Регион, а после – към областта Ойнострия, където се заселили в град Хюле. Защото един мъж от Посидония им казал, че Пития искала да издигнат светилище на героя Кирн (а не да основават град на остров Кирн, какъвто те наистина основали – казвал се Алалия)(162-167).
Второ заробване на Йония
Теосците избягали в Тракия и основали Абдера.
Останалите, с изключение на Милет, се сражавали с Харпаг, но “победени и поробени, останали в земите си и изпълнявали, каквото им заповядвали. Така Йония била поробена за втори път. А докато се случвали тези неща, островитяните, изплашени, сами се предали на Кир. На едно събрание в Паниониона Биант посъветвал йонийците да заминат всички заедно за Сардиния. Преди тези събития Талес (по род финикиец) ги съветвал да образуват един общ център в Теос.
Харпаг по южното крайбрежие
Харпаг тръгнал на поход срещу карите, кавните и ликийците.
Карите били дошли от островите. Те били подвластни на Минос и се наричали лелеги. Те измислили гривите на шлемовете, знаците на щитовете и дръжките им. После били изместени от йонийците и дорийците и се заселили на континента. Това е мнението на критяните, а самите кари твърдят, че винаги са живели на континента и винаги са имали същото име. Казват, че Лидос и Мизос били братя на Кар.
Кавните твърдели, че са от Крит, но според Херодот са коренни жители. Възприели карийския език (или обратното).
Ликийците били от Крит (открай време Крит бил владян от варвари). Минос и Сарпедон се скарали, и Сарпедон отишъл в Азия (земята на ликийците някога се наричала Милиада, а сегашните милии тогава били наричани солими). Името си носят от Лик, който бил изгонен от Атина от брат си Егей и дошъл при Сарпедон. Оттогава жителите се наричали ликийци. Следят родословието си по майчина линия.
За да се защитят, книдосците опитали до прокопаят канал при Триопион и да направят града си остров. Пития ги посъветвала да спрат копаенето и Харпаг ги превзел.
Педасейците, които живеели над Халикарнас, успели за известно време да се противопоставят на Харпаг. Ликийците се сражавали, но били разбити. Подвигът на ксантосците – “сега са оцелели 80 семейства от тях”. След това завзел и град Кавън (168-176).
д. завладяването на Вавилон
Град Вавилон
Най-прочутият и добре укрепен град, в който след падането на Ниневия били царските дворци, бил Вавилон. Имал формата на квадрат със страна 24 километра (120 стадия). Заобиколен бил с ров, пълен с вода, а крепостната стена била висока към 100 метра. По стената имало издигнати постройки и между тях – улица, по която можело да се мине с колесница. В стената имало 100 медни врати. Отвътре била построена и още една стена, по-тясна от външната.
Има два квартала, тъй като е разделен на две от река Ефрат (която тече от Армения и се влива в Червено море). Застроен е с 3 или 4-етажни къщи. Улиците са прави, пресичат се и половината от тях водят към реката. Покрай бреговете са построени тухлени зидове с входове към всяка улица (с медни вратички).
В средата на всеки от двата квартала имало укрепени дворове – в единия били царските палати, а в другия – храмът с медни порти, посветен на Зевс Бел. “По мое време той още съществуваше”. Бил квадратен със страна 400 м. и кула в средата – също квадратна, със страна 100 м. Върху нея още една, и още една – общо 8 една върху друга; а нагоре има път, който обикаля около всички кули. В средата има място за почивка с пейки, а най-горе – голям храм. Вътре няма статуя, а само една жена “избрана от бога, както разправят халдейците, които са жреци на този бог”. По-надолу има и друг храм, със златна статуя на Зевс, златна маса, седалка, трон и златен олтар извън храма. Имало и по-голям, върху който се принасяли жертвите. Също и една шестметрова статуя на бога от масивно злато, която Ксеркс изнесъл.
Семирамида и “Нитокрида”
Сред царете на Вавилон имало и две жени, като едната – Семирамида - била пет поколения преди втората. Тя направила насипи по равнитата, за да не се разлива реката. Втората се казвала Нитокрида (вероятно Херодот е слушал да се говори за Навуходоносор) – по нейно време мидийците завладели Ниневия. Тя се погрижила да създаде завои по реката, изградила мост между двата квартала на града. Шегата със съкровището в гробницата на “Нитокрида” над една от портите (177-187).
Обсадата
Кир тръгнал на война срещу сина на тази жена. Носел си кипната вода от река Хоасп – единствената река, от която пиел вода. По време на похода конят на Кир едва не бил завлечен от река Гюндес, която се влива в Тигър; ядосаният Кир я разделил на 360 канала, макар това да отнело на войската му цяло лято.
Вавилонците го посрещнали пред града, но били разбити и се оттеглили крепостта. Били запасени с провизии за много години. Кир отклонил реката, и когато водата спаднала достатъчно, войската му навлязла по коритото. Това било рисковано, защото, ако вавилонците знаели, биха затворили вратичките към улиците и биха избили навлезлите войници. Но нападението било неочаквано и тъй като градът бил голям, повечето от гражаданите дълго време не разбрали, че чуждата войска е навлязла, а се отдавали на забавленията си (188-191).
Богатствата на Вавилония. Обичаи
Вавилония била богата. В четири от дванайсетте месеца в годината царят и армията му били изхранвани от нея (това е извън данъка), а през другите 8 – от цялата останала Азия. “Асирия по отношение на богатството е една трета от Азия”. Какво притежавал сатрапът на Вавилон.
Там вали малко дъжд. Вавилония е насечена с канали като Египет и се полива на ръка – там е най-доброто жито. Правят си сусамено масло и отглеждат финикова палма.
Стоките се изпращат до Вавилон по реката, в лодки от кожа, които се правят в Армения (от арменците, които обитават над асирийците). Карат се най-вече стомни с финикийско вино. В лодката винаги има магаре – след като продадат стоката, разглобяват лодката, натоварват кожите на магарето и тръгват обратно. Не е възможно да се плава нагоре, тъй като течението е бързо.
Облеклото им е ленен хитон, върху него вълнен и бяла наметка. Обувки, дълга привързана коса, печат и тояга с издълбан знак на нея (192-195).
От обичаите им “най-мъдър по мое мнение е следният”. Момичетата за женене се продавали – първо най-хубавите, после останалите. Други пък взимали момичетата, които никой не искал, и получавали за това пари - първо от най-грозната, която взимал този, който бил съгласен да получи най-малко пари. Не било възможно да ожениш дъщеря си за когото искаш, а който купел жена, трябвало да гарантира, че ще живее с нея.
Друг обичай – тъй като нямат лекари, изнасят болните на площада, където винаги се намира някой да ги посъветва как да се лекуват. Всеки бил длъжен да пита болния от какво боледува.
Всяка жена един път в живота си трябва да се отдаде на чужденец в храма на Афродита. Някои обаче стоели по 3-4 години, докато се намерел кой да ги поиска. Това го имало и на остров Кипър (196-200).
е. походът на Кир в земята на масагетите
Масагетите живеят на изток, отвъд Аракс, срещу иседоните. Някои ги смятат за скити. По реката имало острови, където растяли дървета с особени плодове – като се хвърлят в огън и се вдиша миризмата, човек се опива като с вино. Минава през земята на матиените, единият от ръкавите му се влива в Каспийско море.
Морето отвъд Херакловите стълбове, наречено Атлантическо, е обединено с Червено. Каспийско море обаче е отделно – то не се съобщава с никое друго море.
На запад от него е Кавказ – най-просторната и висока планина, където има много и разни народи, живеещи “почти само от диви плодове”. От листата на някои дървета там се получавала неизпираема боя за дрехи; хората се сношавали открито като добитъка. На изток от морето има необгледна равнина. Част от тази равнина била заета от масагетите (201-204).
Войната с Томирис
Тяхна царица била Томирис (мъжът й бил умрял). Кир й предложил да му стане жена (но само на думи, казва Херодот). Прехвърлил мостове над Аракс. Томирис му изпратила писмо, че мостовете не са нужни. Ако иска да се бият, тя можела да се оттегли на три дни навътре в земята си, или пък обратното – той да се отдръпне на три дни в земите, владяни от персите.
Крез се изказал против това, Кир да отстъпи назад – в такъв случай и да спечели, и да загуби битката, той нямало да има полза. Предложил да навлязат, да оставят по-слабите войници по-напред и да оставят много храна и вино. Масагетите сигурно щели да спечелят битката, после да се напият, и щели да бъдат унищожени (205-207).
Кир се съгласил с това, поверил Крез на сина си Камбиз, отпратил ги към Персия и преминал реката. Сънувал най-стария син на Хистасп (от рода на Ахеменидите) с крила над Азия и Европа. Синът бил Дарий – тогава към 20-годишен. Кир повикал Хистасп и му казал, че подозира сина му. Хистасп обещал да провери и да затвори сина си, докато Кир се върнел.
Станало така, както Крез предположил - мнозина масагети (една трета от войската им), които спели след угощението, били избити, а и синът на Томирис бил пленен. Кир получил от нея второ писмо, в което тя настояла синът й да бъде върнат, а Кир да отстъпи, иначе щяла “да го напои с кръв”. Синът й обаче се самоубил, докато бил в плен.
Тогава Томирис нападнала войската на Кир. Това била “най-страшната от всички битки, станали между варвари”. Повечето перси загинали, също и Кир (след 29 години царстване). Мехът, пълен с кръв.
Обичаите на масагетите
Обличат се като скитите и начинът им на живот е подобен. За оръжието ползват мед, а за украшения – злато. Желязо и сребро нямат.
Жените им са общи (това не е вярно за скитите, както някои гърци мислят, а за масагетите). Когато някой остарее, го принасят в жертва заедно с добитък и ядат от печеното. Умрелия от болест го заравят. Нямат земеделие, живеят от добичета и риба. Почитат слънцето, на което жертват коне (208-216).
***
Книга ІІ
Камбиз, син на Кир, смятал йонийците и еолийците за свои роби и взел мнозина от тях като войници за похода срещу Египет.
1. Описание на Египет
Опитът на Псаметих да разбере кои са първите хора – това били фригийците. Разказът е въз основа на чутото от жреците на Хефест в Мемфис и от някои гърци (1-2). Разговори със жреците в Тива и Хелиополис. Египтяните са най-учeните хора (според тях самите); с най-добър календар (според Херодот). Те първи назовали 12-те бога и им издигнали олтари, храмове, статуи. Пръв царувал Мин (3-4).
Размери на Египет
От морето до Хелиополис Египет е широк – разстоянието е към 300 км (1500 стадия, колкото от Атина до Пиза). Ограничен е от арабската и либийската планина, като най-тясното място е 40 км (200 стадия) (5-8). От морето до Тива – 1220 км., до Елефантина – още 360. Големината на 5-те устия, дължината на арабския залив; сирийците обитават бреговата линия на Арабия (9-12).
Гърците се надяват само на дъжд, а египтяните – на реката. Според йонийците Египет се е появил с Делтата (Херодот не е съгласен с това). Йонийците казват, че земята се състои от Европа, Азия и Либия, но трябва да прибавят и Делтата (13-16). Египет – това е земята, която се обитава от египтяни, както Киликия от киликийци, а Асирия – от асирийци.
Нил
Нил е пълноводен и разлят 100 дни от лятното слънцестоене нататък и се разлива на ширина от 4 дни път (17-19). Херодот не вярва Нил да се увеличава от снегове. Няма река Океан – може би Омир и друг стар поет е измислил това име. Никоай не знае къде са изворите му – само писарят при свещената каса на храма на Атина в Саис твърди, че знае и му разказал (20-28).
От Египет на юг живеят етиопци. След Елефантина по Нил има още 4 месеца път, какво има по-нататък не е известно. Някои либийци проучили пътя на запад през пустинята – вървели дълго и накрая попаднали на пигмеи, които живеели в град при голяма река, течаща на изток. Възможно е това да е бил пак Нил, който да тече из цяла Либия, както Истър, който тече през цяла Европа (29-33).
Общо за обичаите
Там има най-много чудесии и великолепни дела. Имат два вида писмена – свещени и народни.
Живеят заедно животните; обрязват се; чистотата на жреците. Не принасят в жертва крави – свещени са на Изида; поради това се гнусят от гърците.
За боговете
17 000 години преди Амасис се родили 12-те божества, предхождани от други 8. Един от 12-те е Херакъл. Според Херодот Амфитрион и Алкмена са от Египет. Херакъл бил почитан и в Тир, където Херодот също бил – храмът бил основан заедно с Тир, преди 2300 г. Херакловците трябва да са били двама. Неверните разкази на гърците за Херакъл в Египет. Египтяните не са принасяли човешки жертви – след като рядко жертват дори животни. Дано боговете и героите са благосклонни към разказваното (34-45).
Не принасят в жертви кози, защото Пан (който е козлоног) е един от 8-те древни бога. Свинята се смята за нечиста, но все пак принасят свине на Селена и Дионис. В чест на Дионис провеждат фалически шествия. Това е въведено в Гърция от Меламп; може би го научил от Кадъм.
Имената на боговете в Гърция са дошли или от египтяните, или от пеласгите, или от либийците (Посейдон). Итифаличният Хермес – първи за него научили атиняните, благодарение на пеласгите. Пеласгите започнали да използват египетски имена на богове, след като се допитали в Додона. Тези неща са известни на Херодот от жриците в Додона. Прорицалищата в египетската Тива, в Либия (на Амон) и в Додона са подобни.
Празниците в Бубастис, Бусирис, Саси, Хелиополис, Буто, Папримис – съответно на Артемида, Изида (Деметра), Атина, Хелиос, Лето, Арес. Съответните обичаи (46-63).
Свещени животни (котки и други – крокодили, морски коне; феникс, крилати змии). Всеки ден и месец се свързва с някой бог. Смятат, че би могло да се предскажат събитията в живота на човека според рождения му ден. Показват дървен мъртвец по време на пиршество.
Балсамирането на мъртъвците.
Какво ядат, как се пазят от комарите (64-98).
2. Египетските царе
а. Мин и Сезострис
Мин – първият им цар - пресушил мястото около Мемфис, оградил го с дига от Нил, изкопал езеро от север и запад, построил храма на Хефест и самия град. Били известни имената 330 царе, управлявали след Мин (жреците, с които говорил, му ги прочели от книга). Сред тях имало 18 етиопци и една жена (по времето на вавилонката “Нитокрида”). Тя издавила с хитрост някои египтяни затова, че убили брат й, който бил цар преди нея (99-100).
Сред наследниците на Мин първият по-известен е Мойрис - той изградил пропилеите на храма на Хефест
Сезострис покорил живеещите край Червено море. Стелите с надписи и знаци кои от противниците му били по-силни или по-слаби. В Европа завладял траките и скитите.
Оставил заселници при Фасис. Херодот допуска, че колхите са потомци на египтяни и че произхождат точно от войниците на Сезострис. Така може да се обясни, че се обрязват. Този обичай го има и при иникийците и палестинските сирийци, а те признават, че са го научили от египтяните. Но по-новите и свързани с Гърция финикийци не обрязвали децата си. А дали самите египтяни не са научили това от етиопците? В Йония (по пътищата между Сарди и Смирна, и Ефес и Фокея) имало стели, изобразяващи воин в египетско въоръжание. Или това са стели на Мемнон? Но Херодот не ги е виждал лично.
Братът на Сезострис се опитал да го убие след завръщането му от похода. По негово време се прокопали канали и всички египтяни получили земя; и разпоредил да му се плаща данък. Тогава била открита геометрията.
Жрецът в храма на Хефест убедил Дарий да не поставя своя статуя до тази на Сезострис – защото той бил по-голям завоевател и покорил и скитите, а Дарий не успял.
Синът му Ферос – ослепял, защото хвърлил копие по реката. Как прогледнал и проверил дали жените са верни на мъжете си (101-111).
б. от Протей до 12-те царе
Цар Протей бил оградил едно свещено място в Мемфис на юг от храма на Хефест. Там живеят финикийци от Тир. Светилището на Афродита чужденка и историята с Менелай и Елена. Херодот мисли, че Елена не е била в Троя (иначе троянците щели да я върнат, а не да воюват) (112-120).
По времето на Рампсинит живял един много хитър мъж. Той бил син на строителя на царската съкровищница. Баща му оставил таен вход към нея и синовете му изнасяли толкова съкровища, колкото им трябвали. Единият брат се хванал в примка и убедил другия да му отреже главата. После, притиснат от майка си, напил пазачите и отмъкнал окачения на крепостната стена труп. Как излъгал и царската дъщеря. Накрая царят му я дал за жена, учуден от ума му. Същият този цар бил слизал в ада, играл на зарове с Деметра и се върнал, като донесъл от нея кърпичка.
Безсмъртието на душата
Египтяните първи са твърдели, че душата е безсмъртна – след смъртта за 3 000 г. обхождала всички живи същества; и след това пак в човешко тяло. Някои гърци си послужили с това учение, няма да споменавам имената им.
Строеж на пирамиди
При Хеопс настъпил упадък. Той затворил храмовете и накарал египтяните (по 100 000 наведнъж) да влачат камъни от арабската планина до Нил. 10 години строили пътя и подземните помещения на хълма, а после още 20 - пирамидата. За алчността на Хеопс. Имало надписи на пирамидата за цената на изхранването на работниците, от което можело да се предположи колко струвал целия строеж.
Хеопс царувал 50 години, а след него цар станал брат му Хефрен. Той управлявал по същия начин. Пирамидата му била 40 стъпки по-ниска (121-128).
Синът на Хеопс - Микерин - отворил храмовете. Издавал справедливи присъди. Как погребал дъщеря си; изображения на наложниците му. Прорицанията на светилището за смъртта му. Пирамидата му е по-малка.
Хетерата Родопис
Легендата за Родопис. Казват, че била наложница на Микерин, но в действителност тя живяла много по-късно - при Амасис. Била робиня в Самос при Ядмон, заедно с Езоп. Откарали я в Египет, където я освободил някой си Харакс – брат на Сафо. Имало и други прочути хетери в Навкратис (129-135).
Етиопски и асирийски нашествия
Асюхис построил източните пропилеи на храма на Хефест. Наследникът му Анюсис бил сляп. Етиопци начело със Сабакос нападнали Египет и той управлявал страната 50 години. Светилището на Бубастис. А слепият, който живял тези години на остров, се върнал.
След него се възцарил Сет, жрец на Хефест. Отнемал земи от военното съсловие. По това време царят на арабите и асирийците Санахариб потеглил срещу Египет, а военните не помогнали на царя. Той се установил в Пелусион, а през нощта полски мишки изяли колчаните, стрелите и ремъците на щитовете – и войската останала невъоръжена, мнозина или убити.
Богове и герои в египетската история
Дотук преминали 341 поколения. За тези 11 340 години египетска история страната не била управлявана от нито един човекоподобен бог. Логографът Хекатей твърдял, че е от египетската Тива и се изкарвал 16-ти потомък на божество (136-143).
Преди хората над Египет властвали богове. Последен от тях бил Хор (Аполон), син на Озирис (Дионис). Този Хор отстранил от власт Тифон, брата на Озирис. Египтяните различават три поколения богове, като Пан е от първите, Херакъл – от вторите, а Дионис – от третите. От времето на Херодот до Пан, син на Пенелопа, са изминали 800 години; до Херакъл на Алкмена – 900, и до Дионис на Семела – 1000.
След жреца на Хефест били избрали 12 царе, които да управляват заедно (египтяните, казва Херодот, не могат да живеят и ден без цар). Те се договорили да се сродяват чрез взаимни бракове, да не се премахват помежду си, да са равни и приятели. Но имало предсказание, че онзи, който възлеел с медна чаша в храма на Хефест, щял да управлява еднолично.
Лабиринтът и изкуственото езеро Мойрис
Те изградили Лабиринта над езерото Мойрис, близо до Крокодилополис. Пирамидите са неописуеми, казва Херодот, но лабиринтът превъзхожда пирамидите. Имало 12 покрити двора, 3 000 помещения на два етажа – по 1500 над и под земята. В подземните имало гробници на царете и свещените крокодили – там не допускали чужденци. Изходите и завоите през дворовете били много заплетени, стените били пълни със скулптирани фигури.
Опира до езерото Мойрис, чиято обиколка била 630 км. Било изкуствено, в средата имало две пирамиди с надводна и подводна част, на всяка от тях – каменен колос. Водата била докарана по канал от Нил. При изкопаването хвърляли пръстта в Нил, а той я разнасял – така, както крадците в Ниневия изкопали проход под земята към дворците на Сарданапал, за да отмъкнат съкровищата му, а пръстта хвърляли в Тигър (144-150).
в. царете елинофили – от Псаметих до Априес
Един от 12-те царе бил Псаметих – той веднъж по погрешка възлял със шлема си и така изпълни предсказанието. Другите не го убили, но го прогонили в блатата. Негов баща бил Некос, когото убил етиопецът Сабакос.
Псаметих поискал прорицание от светилището в Буто, а те му казали, че “ще дойде отмъщение с медни мъже от морето”. Така и станало - случайно в Египет попаднали йонийци и кари, и помогнали на Псаметих да стане цар. Той построил южните пропилеи на храма на Хефест и двор за Апис. Дворът е ограден с колони, представляващи 12 лактови колоси (151-153).
Йонийците и карите заживяли при Бубастис, на нилското устие, наречено Пелусион. Царят определил момчета, които да учат от тях гръцки, а техните потомци са преводачи от гръцки и сега. После Амасис ги заселил в Мемфис. От тях научаваме какво е ставало в Египет от времето на Псаметих – това били първите другоезичници, заселени в Египет.
Озирис, Изида и Хор
Светилището на Лето в Буто и остров Хемис. Митът за Хор, поверен на Лето като дойка и търсен от Тифон. Хор (Аполон) и Артемида са деца на Озирис и Изида. Есхил е имал предвид този мит, когато прави Артемида дъщеря на Деметра (154-156). По-нататък (170-171) Херодот говори за представления на страданията на Озирис (Дионис) в Саис, наричани мистерии. Там бил и гробът му. Данаидите от Египет пренесли Деметрините тайнства и научили на тях пеласгийките.
Некос, Псамис, Априес
Псаметих царувал 54 години, от които 29 обсаждал Азот в Сирия. Наследил го синът му Некос. Той се заел да прокопае канал към Червено море – после работата по този канал била продължена от Дарий. Каналът се изминава за 4 дни плаване. Той върви със завои – а иначе най-късото разстояние от северното до южното море 200 км. При прокопаването му загинали 120 000 египтяни. Некос обаче не го довършил - спряло го прорицанието, че работи за варварина. Така египтяните наричат онези, които не говорят техния език.
Наследил го синът му Псамис. По негово време в Египет дошли пратеници от Елея, за да разкажат за олимпийските игри. Умрял след поход към Етиопия.
Неговият син Априес царувал щастливо 25 г., воювал с Тир и Сидон. Покрай неуспешната му война с киренците против него избухнало въстание. Войната между Априес и Амасис (157-163). Априес бил пленен, държан известно време от Амасис в добри условия, а после предаден на египтяните, които го удушили. Говорят, че бил казал, че дори и бог не би сложил край на царската му власт (169).
Съсловията
В Египет имало седем съсловия - жреци, военни и още пет (говедари, свинари, бакали, преводачи, кормчии). Много варвари - траки, скити, перси, лидийци - смятат занятчиите за по-долни хора, а за по-благородни – тези, които не се занимават с ръчна работа, особено военните.
Това е възприето и от гърците: най-много от лакедемонците най-малко – от коринтците (164-168).
г. Амасис
Амасис и златният леген. Амасис и лъкът. Понякога крадял. Построил пропилеи на храма на Атина в Саис. Също - сфинксове с глава на мъж, колоси в Мемфис и Саис.
Въвел закон, според който всеки трябвало да обявява на номарха средствата си за живот. За неизпълнение се предвиждало смъртно наказание. Този закон възприел и Солон. Позволил на гърците да се заселват в Навкратис; там имало светилище “Хеленион”, основано от група градове - Хиос, Теос, Фокея, Клазомене (йонийци); Родос, Книдос, Халикарнас, Фаселис (дорийци) и Митилена (еолийци). Отделно имало и други светилища: на егинците на Зевс, на самосците на Хера, на милетците на Аполон.
Съюзил се с киренците и се оженил за гъркиня. Изпратил дарове в Делфи, Кирена, Линдос (заради Данаидите), Самос; завладял Кипър 165-182).
***
Херодот. История. Прев П. Димитров. “Наука и изкуство”, 1986-1990; НБУ, 2010
Абонамент за:
Публикации (Atom)