Йонийското въстание

Херодот, "История". Книга V

Война на Мегабикс с перинтийците, които преди това воювали с пеоните и загубили. Персите ги надвили само защото били повече на брой (1-2).

1. Траки и македонци

а. тракийският народ

След това тръгва през Тракия, тъй като Дарий му наредил да завладее тези земи. Тракийският народ е най-голям от всички след индийския. Наричат се с много имена според страната си, а обичаите на някои (като гетите) са особени и се отличават.
Траусите оплаквали новороденото, а празнували на погребения, споменавайки и в двата случая нещастията в живота на човека.
Траките, които живеели “над крестоните” били полигамни. Те избират жената, която мъртвия най-много обичал, заколват я на гроба му и я погребват. Обикновено самите жени се стремяли към това и спорели помежду си.
Не пазят девиците преди брака от случайни сношения, но жените си пазят – “откупват ги от родителите им за много пари”. Татуират се, презират земеделския труд, а ценят живота, осигуряван с война и грабежи (3-6).

Почитат само Арес, Дионис, Артемида, а царете им отделно почитат Хермес, от когото твърдят, че произхождат. На погребение принасят в жертва животни (а трупа или изгарят, или не изгарят).
Отвъд Истър земята изглежда пуста и безкрайна. Херодот е узнал само за едни народ, който се казвал сигюни - те се обличали в мидийски дрехи. Границите им стигали до земите на енетите при Адриатика.

Дарий след завръщането си в Сарди почел милетеца Хистиай и митиленеца Коес. Първият поискал мястото Миркинос при едоните, за да основе град; а вторият - да стане тиран на Митилена (7-11).

б. пеони и македонци

Какво направили двамата пеони и сестра им в Сарди (понеже искали да властват над своите съплеменници). Пеоните живеели по Стримон и казвали, че били тевкри от Троя. Дарий наредил на Мегабикс да ги пресели в Азия. Мегабикс изненадал пеоните като навлязъл в градовете им, когато били празни, тъй като те го очаквали на пътя откъм морето (12-16).
После Мегабикс изпратил седем перси при Аминтас в Македония “за да поискат земя и вода”. Поведението на персите и противодействието на Александър. После при разследването на убийството им Александър подкупил други перси с пари и им дал сестра си.
Според Херодот “потомците на Пердикас” са гърци. Александър доказвал на хеленодиките в Олимпия, че бил аргосец – и се състезавал в надбягването (17-22).


2. Хистиай и Аристагор. Действия на персите срещу гръцките градове на сушата и по островите

Мегабикс предупредил Дарий да не дава на Хистиай да основе град в Тракия (в Миркинос, при Стримон), защото страната била богата и населена с гърци и негърци, и той можел да стане опасен за персите, ако всички те решат да го изберат за вожд. Дарий го послушал, повикал с писмо Хистиай и го отвел в Суза. За управител на Сарди оставил брат си Артафрен, а за военачалник на крайморските области вместо Мегабикс посочил Отанес. Херодот разказва какво направил преди време Камбиз с бащата на този Отанес.
Отанес завладял Византион и Халкедон, Лемнос и Имброс. Лемносците се били храбро; после персите поставили за управител на острова Ликарет, брат на царувалия в Самос Меандрий. Отанес ги нападал под предлог, че не са участвали във войната против скитите, или че навредили на персийската войската, когато се завръщала от Скития (23-27).

Наксосци и милетчани

По това време Наксос и Милет изпъквали сред другите градове с благополучието си. За Милет – в продължение на две поколения градът бил разяждан от бунтове, докато паросците помогнали да се възстанови реда. Те обиколили милетските територии и си записали кои ниви били в добро състояние. След това посъветвали милетците да поставят начело на града техните стопани.

Едни наксосци от тамошната “партия на дебелите”, изгонени от народа, пристигнали в Милет при Аристагор - зет и братовчед на Хистиай. На Аристагор му се дощяло да управлява Наксос и той им обещал помощ, като споменал за приятелството си с управителя на Сарди Артафрен – който бил и брат на Дарий от баща им Хистасп. Самите наксосци се обнадеждили и обещали да поемат част от разноските.
Аристагор говорил с Артафрен в Сарди и му посочил Наксос като добра база за нападение срещу Парос, Андрос и другите Циклади, а после и срещу Евбея; и поискал 100 кораба. Артафрен му обещал 200 (28-31).

Артафрен съобщил за това на Дарий, подготвил корабите и поставил за техен военачалник племенника им Мегабат (говори се, че по-късно Павзаний, син на Клеомброт, искал да се ожени за негова дъщеря – поради страстното си желание да бъде тиран на Гърция). Тръгнали първо към Хелеспонта с йонийска войска и с наксосците, а после щели да завият обратно.
Но като стигнали Хиос, Аристагор и Мегабат се скарали заради някой си Скюлакс - капитан на кораб и приятел на Аристагор. Мегабат го бил наказал за нехайство, а Аристагор самоволно го освободил. Затова Мегабат пратил хора да предупредят наксосците. Така наксосците успели да се приготвят за нападението, укрепили се и обсадата продължила 4 месеца. За това време и персите, и Аристагор похарчили наличните си пари.

Точно тогава пристигнало писмо от Хистиай от Суза (записано на главата на вестителя). Той съветвал Аристагор да се отцепи от царя. Причината за това била просто, че на Хистиай вече му се искало да се върне от Суза. Милетчаните се посъветвали и решили да се разбунтуват, като единствено логографът Хекатей бил против.
Аристагор се отказал от тиранската власт (“на думи”, казва Херодот). Останалите йонийски градове, следвайки този пример, прогонили тираните си, а митиленецът Коес дори бил убит с камъни. Самият Аристагор отплавал за Спарта, защото “трябвало да намери някой силен съюзник” (32-38).

3. Аристагор търси помощ

а. в Спарта

В Спарта цар бил Клеомен, син на Анаксандрид. Той бил роден от втората му жена. Не било прието спартанския цар да има две жени, но тогава това се случило по настояване на ефорите - тъй като първата дълго време не раждала. След раждането на Клеомен обаче тя родила на Анаксандрид трима синове, които били наречени Дорией, Леонид и Клеомброт (39-41).

Дорией

След смъртта на Анаксандрид лакедемонците поставили за цар Клеомен – като по-стар. Дорией, “който бил пръв измежду всички свои връстници”, не искал да остане обикновен гражданин и да бъде управляван от цар като Клеомен. Затова решил да основе колония и отплавал за Либия с водачи от Тера (но не се допитал в Делфи какво точно да направи). На третата година бил прогонен от либийците макеи и картагенците, и се върнал в Пелопонес. После бил посъветван от някой си Антихар да основе колония в Сицилия („земята на Херакъл”). Това било потвърдено от Делфи, и той потеглил със същия флот.

Войната между сибарити и кротонци

Тогава започвала войната между Сибарис и Кротон, и кротонците поискали помощ от Дорией. Така казват сибаритите, които загубили войната. Кротонците обаче казват че не е така, и че единственият чужденец, който им помагал, бил елеецът Калий, прорицател, избягал от тирана на сибаритите (42-44).
Според сибаритите Дорией загинал, защото правел друго, а не това, за което получил предсказание. Те използват смъртта му и като доказателство, че е воювал на страната на кротонците – иначе не би загинал, а бил основал колония съгласно прорицанието. А кротонците казват, че на Калий била дадена земя като награда за участието му, а на Дорией – нищо. Значи не е участвал.
Повечето от съколонистите на Дорией загинали при Сегеста, победени от местните жители и от финикийците. Оцелял Еврилеонт, който станал за кратко тиран на Селинунт, но после бил убит от гражданите (при олтара на Зевс Агорайос). Там загинал и кротонецът Филип, който бил олимпийски победител и “най-красивият грък на своето време”. Заради красотата му жителите на Сегеста го героизирали и му принасяли жертви. Преди тези събития той бил последвал (със свой кораб и екипаж) похода на Дорией към Кирена.
А Клеомен умрял без синове, само с една дъщеря (45-48).

Аристагор при Клеомен

Но преди това при него пристигнал Аристагор. Показал му медна плоча с карта на земята и му предложил да помогне на йонийците. Варварите, казал Аристагор, не били храбри, не били и добри войници, а притежавали много богатства. Показал му картата и му обяснил местонахождението на народите: след йонийците са лидийците, после фригите, кападокийците (“ние ги наричаме сирийци”), киликийците срещу Кипър, арменците, до тях – матиените, после – Кисия, и накрая град Суза, разположен на брега на река Хоасп (45-49).
Аристагор обаче сгрешил, като казал истината за дължината на пътя – че придвижването до там отнемало три месеца. Това не се харесало на Клеомен и той го отпратил. Аристагор се върнал като молител и започнал да му предлага пари (до 50 таланта), но деветгодишната дъщеря на Клеомен, която слушала разговора, се намесила, и казала, че чужденецът се опитва да го подкупи. И така посещението на Аристагор в Спарта завършило без успех (50-51).

Пътят до Суза

“Навсякъде по пътя има царски станции и превъзходни странноприемници”. Първо се минава през Мизия и Фригия; източно от Фригия е река Халис, която я отделя от Кападокия. После пътят стига до Киликия, а граница на Киликия и Армения е река Ефрат. През страната на матиените текат 4 реки, които се преминават с кораб. След четвъртата се влиза в Кисия. 42 парасанги след това е река Хоасп, плавателна, а на нея е построена Суза.
От Сарди до Суза има 111 станции, 450 парасанги, 13 500 стадия. При скорост от 150 стадия на ден се стига за 3 месеца. Трябва да се прибави и пътят от Ефес до Сарди (52-54).

б. в Атина

Как атиняните се освободили от тиранската власт. След убийството на Хипарх тиранията продължила още 4 години. Хармодий и Аристогейтон били гефюреи от Еретрия; но според Херодот са финикийци от тези, които дошли с Кадъм в Беотия. След време беотийците (от Танагра) ги прогонили и те били приети в Атина.

Финикийците

Тези финикийци донесли в Гърция писмеността. Йонийците, които живеели наколо, заели техните писмена и започнали да ги употребяват. Те ги наричали финикийски, което е и справедливо. Наричали и папируса пергамент, защото някога се употребявал по-често пергамент от кози и овчи кожи; а някои от варварите по времето на Херодот още пишели на такива кожи. Казва, че е виждал кадмейски писмена в Тива. В Атина гефюреите имали свои светилища, отделени от останалите (55-61).

Прогонване на Пизистратидите

Алкмеонидите се опитали да свалят Хипий. Те се договорили с амфиктионите да построят на свои разноски храма в Делфи. И подкупили Пития да казва на спартанците всеки път, когато дойдат, че трябва да освободят Атина.
Накрая спартанците се подчинили и изпратили Анхимолий да свали Пизистратидите (макар че били “в гостоприемни отношения с тях”). Пизистратидите обаче повикали на помощ от Тесалия 1000 конници начело с царя им Киней. В битката загинали много спартанци, както и самият Анхимолий – по времето на Херодот гробницата му още можела да се види в дема Алопеке, близо до храма на Херакъл.
После обаче пристигнал Клеомен с по-голяма войска. Тесалийците били победени, а тираните – обсадени в пеласгийската стена. Но успели да ги прогонят само защото хванали децата им, когато ги извеждали от града, за да ги скрият. Тогава Пизистратидите напуснали Атина и отишли в град Сигейон в Троада, на брега на Скамандър.
По произход те били от Пилос, потомци на Нелей, какъвто бил и Кодър. Пизистрат бил наречен с това име в чест на сина на Нестор (62-65).

4. Исагор и Клистен. Намесата на спартанците

Атина се усилила след освобождението си от тираните. Най-влиятелни били Клистен от рода на Алкмеонидите и Исагор, син на Тизандър. Клистен образувал 10 фили вместо 4, променил им имената, привлякъл народа на своя страна.

Клистен, тиранът на Сикион.

Нещо подобно преди време бил направил дядо му по майчина линия – Клистен, тиран на Сикион.
Делата на Клистен в Сикион. Опитал да прогони Адраст, докарал останките на Меланип, отменил трагическите хорове в чест на Адраст и ги „дал на Дионис”. Премахнал и рапсодите заради Омировите поеми, където се възпяват аргосците. Обидните имена на сикионските фили (66-68).

Алкмеонидите

Клеомен пък, като ксенос на Исагор, поискал Клистен да бъде прогонен като Алкмеонид (Исагор, противник на Клистен, предложил на спартанеца Клеомен да поиска изгонването на Клистен – защото бил Алкмеонид, а те били светотатци) (69-70).
Престъплението на Алкмеонидите. Килон, олимпийски шампион, опитал да стане тиран, като завземе Акропола. Обещали им да не ги осъдят на смърт, но после ги убили – по вина на Алкмеонидите.
Клистен се оттеглил, а Клеомен прогонил 700 атински семейства като светотатци по съвет на Исагор. Опит за разпръсване на съвета и предаване властта на 300 (Исагорови сподвижници). После Клеомен напуснал града, а някои от съдействалите му били заловени и убити (71).
Клистен и 700-те семейства се завърнали, а атиняните започнали преговор с Артафрен за съюзничество – но той поискал “земя и вода”. Те се отказали и обвинили посланиците.

Клеомен се върнал с немалка пелопонеска войска – мислел да сложи Исагор за тиран. Беотийците и халкидците също били готови да му съдействат. Но коринтийците се отказали, а също и спартанския цар Демарет (разногласие между царете във война, след това те вече не отивали никъде заедно).
Това било четвърто нахлуване на дорийци в Атина – първо при Кодър, втори трето – срещу Пизистратидите, четвърто – сега, срещу Клистен (72-76).
След това атиняните разбили беотийците, а после и халкидците в Евбея, и оставили там 4 000 заселници. Освободили пленниците срещу откуп, а оковите им окачили на Акропола.

5. Атиняните срещу останалите гърци

Вероятно равноправието е добро нещо, казва Херодот: защото като отхвърлили тиранията, атиняните станали първи по сила (77-78).

Тиванците

Тиванците поискали да си отмъстят на атиняните. Поискали предсказание от Пития, и тя им казала, че трябва да помолят за помощ “ной-близките си”. След като се поколебали, го изтълкували в смисъл, че трябва да се съюзят с егинците. Те им изпратили Еакидите (статуи). След като тиванците загубили първата битка, помолил отново за помощ, и тогава егинците нахлули във Фалерон и в други деми по крайбрежието и ги ограбили (79-81).

Егинците

Някога епидавърците взели дърво за статуи от атинска маслина, като обещали на атиняните да изпращат ежегоден данък на Атина Полиада и Ерехтей. Тогава егинците са подчинявали на Епидавър и се съдели при тях, но после се отцепили. Отмъкнали и статуите и ги омилостивявали с жертви и женски хорове (79-83). Тогава атиняните поискали данъка от егинците, но те отказали. Изпратили една триера, и пратениците се опитали се да изтръгнат статуите от основите им, но повечето от тях при това загубили ума си. Поради това започнали да се избиват помежду си и накрая оцелял само един. Но като се завърнал, бил убит с фибули от жените на загиналите (според атинския разказ).
Според егинците обаче те дошли с много кораби. А егинците извикали на помощ аргосците. И аргосците разбили атинската войска (както те самите казват) (82-88).
Егинците тогава помогнали на тиванците, а атиняните не ги нападнали, защото според делфийското прорицание това трябвало да стане след 30 години. Било им казано да отредят свещено място на Еак на агората; така и направили (89).

Лакедемонците

По това време лакедемонците разбрали за извършеното от Алкмеонидите чрез Пития и съжалили за изгонването на Пизистратидите. Научили и за предсказанията, че в бъдеще ще пострадат от атиняните (Клеомен ги донесъл от Акропола). Освен това им се сторило, че за тях е по-удобно атиняните да са под тиранска власт. Тогава решили да извикат Хипий от Сигейон и представители на съюзниците им, и предложили да върнат Хипий с обща войска (90-91)

Коринтийците

Коринтийците казали, че не е добре градовете да се управляват от тирани. Разказът им за Бакхиадите, олигарси в Коринт.
Бакхиадът Амфион дал дъщеря си Лабда на Еетион (лапит). Пития го предупредила, че жена му ще роди опасен син. Бакхиадите обаче не могли да се решат да убият детето и то оживяло – това бил Кипсел. Било му дадено предсказание, че той е децата му ще бъдат щастливи, но не и пъ-косните им потомци. Той измъчил коринтийците, но все пак царувал 30 години и умрял благополучно.
Наследил го синът му Периандър. Случката с пратеника на Периандър при тирана на Милет Тразибул. Жената на Периандър Мелиса. Как изпратил при прорицалището на мъртвите при река Ахеронт, за да узнае от нея за някакво съкровище, което един чужденец й бил оставил за съхранение. Тя отказало, а той събрал дрехите на коринтийките и ги изгорил заради нея. Тогава получил отговор.
Така че коринтийците отказали помощ, а останалите съюзници се присъединили към тях.

Митиленците

Хипий казал, че коринтийците след време ще съжаляват, че не са му помогнали. Македонският цар Аминт и тесалийците му предлагали градове, но той се върнал в Сигейон.
Преди време Пизистрат го отнел от митиленците и поставил за тиран сина си Хегезистрат; но после той трябвало да води войни за него с жителите на Ахилейон.
В една от войните атиняните придобили оръжието на Алкей, който написал поема по този повод. Арбитър между тях станал Периандър и присъдил Сигейон на атиняните (92-95).

6. Атиняните в Сарди

Хипий влязъл във връзка с Артафрен, който посъветвал атиняните, “ако не искат да пострадат”, да го приемат обратно. Атиняните не приели съвета, което вече значело, че били готови да воюват с персите.
Точно тогава в Атина пристигнал Аристагор. Напомнил им, че Милет е колония на Атина, и че атиняните трябва да го защитят. “По-лесно е да се заблудят 30 000, отколкото един”. Те “се поддали на увещанията му”, изпратили 20 кораба, и тези кораби станали начало на нещастията и на гърци, и на варвари.

Аристагор изпратил един човек във Фригия да предаде на пеоните, изселени от Мегабикс, че могат да се върнат И те настина се върнали – от Фригия преминали в Хиос, оттам - в Лесбос, оттам до Дориск, и после пеша до Пеония (96-98).

С атиняните пристигнали 5 триери и от Еретрия: защото преди време милетците им помогнали срещу халкидците. Тогава на халкидците помагали самосците.
После се отправили срещу Сарди. Аристагор останал в Милет, а военачалници били брат му Харопин и някой си Хермофант. Минали през Ефес и превзели Сарди без никаква съпротива, освен акропола. Започнал пожар. Лидийците и персите се бранели до реката Пактол (тази, която носела златен пясък), извираща от Тмол; а йонийците се оттеглили към планината, и после към корабите. Изгоряло и светилището на Кибеба (sic).
А персите, разположени отсам Халис се събрали, настигнали ги в Ефес и избили мнозина, между които един еретриец, на име Евалкид, възхваляван от Симонид. Атиняните изоставили йонийците въпреки призивите, които Аристагор им отправял чрез вестители, и си заминали.
Йонийците обаче не мислел да прекратяват въстанието. Те навлезли в Хелеспонта и присъединили Византион и другите градове, а също и много от карите (99-103).

7. Събитията в Кипър

Всички кипърци освен аматусийците се присъединили към йонийското въстание (самите аматусийци вече се били отцепили). Как Онесил (противник на царя) станал цар на Саламин вместо по-възрастния си брат. После обсадил аматусийците.

Дарий, като узнал за събитията, най-напред се поинтересувал кои са атиняните. Поговорил с Хистиай, който го уверил, че ако замине за Милет, ще уреди всичко (104-107).

По време на обсадата на Аматус Онесил разбрал, че се приближава персийски флот. Йонийците дошли на помощ на Кипър; а царският флот се състоял от финикийци. В морската битка йонийците победили. Тираните на Кипър пък наредили съединената сухопътна войска срещу персите в Саламинската равнина. За коня на Артибий.
По време на битката време тиранът на Курион Стесенор (те може би са колонисти от Аргос) преминал на страната на персите; а след него и колесниците на саламинците. Онесил загинал, също и царят на солийците. Неговият баща Филокипър бил възхвален в стихове от Солон, който го бил посетил там.
Аматусийците отрязали главата на Онесил и я окачили на стените на Аматус. Случката с пчелите. Оракулът ги посъветвал да го почитат като герой. Т енаправили така, и това продължава и до днес.
След това йонийците си заминали, а Соли се съпротивлявал още 5 месеца (108-115).

8. Битки из крайбрежието. Бягството на Аристагор

И така кипърците се удържали свободни само една година.

А Даурис, Химай и Отанес (всички те женени за дъщери на Дарий) преследвали йонийците, поделили си градовете и ги разграбили. Даурис завладял няколко хелеспонтийски града (превземал ги по един на ден), а после се обърнал към карите.
След тежка битка при реките Меандър и Марсий карите били победени. После били подкрепени от милетците, но загубили още по-тежко. После обаче устроили засада, в която загинал Даурис, а и други военачалници на персите.

Химай завладял еолийците около Илион, но умрял от болест в Троада. Артафрен и Отанес завладели Клазомене и Куме.

Аристагор не се проявил като герой (а той бил разбунтувал Йония и “забъркал тази голяма каша”). Хекатей го посъветвал да се укрепи на Лерос. Но той заминал за Тракия към Миркин, който някога Хистиай получил от Дарий.
Там обаче бил убит от траки, докато обсаждал един техен град (116-125).

***

Книга VІ

1. Потушаване на йонийското въстание. Натиск върху останалите полиси

а. сраженията около Милет

Хистиай пристига в Сарди, където разговаря с Артафрен. Успява да получи осем кораба от лесбосците. Флотите пред Милет – 350 гръцки, 600 на империята. Реч на фокейския военачалник Дионисий. Самосците приели предложението на персите да напуснат йонийския флот. Предложението било предадено от Еак, син на Силосонт. Хиосците, които били изпратили 100 кораба, се сражавали най-смело.
Дионисий избягал с три отнети от врага кораба към Финикия, а след това към Сицилия, където “се установил като пират”.
Персите обсадили Милет с машини и го превзели на шестата година от началото на Аристагоровото въстание. Жените и децата били откарани на брега на Червено море, при устието на Тигър.
Трагедията на Фриних “Превземането на Милет”, представена в театъра на Атина (1-21).

Част от самосците напуснали острова и се установили в Занкле; а персите довели Еак, син на Силосонт.
Хистиай нахлува на Хиос, после плава до Тасос, връща се и се прехвърля на сушата. В битка с персите е пленен от някой си Харпаг, който му отрязва главата и я изпраща на Дарий (22-30).

б. умиротворяване на Йония

Персите прекарват зимата при Милет, а през пролетта превземат Хиос, Лесбос и Тенедос; също и всички градове по Хелеспонта.
Историята на двамата Милтиадовци – синът на Кипсел и синът на Кимон.

“За йонийците се случили следните твърде полезни събития. Артафрен... ги накарал да сключат договори помежду си, за да уреждат споровете си чрез съд, а не да се грабят и отвличат помежду си”. Определил и данъците. “Тези мерки осигурили мира за йонийците” (31-42).

в. походът на Мардоний

Мардоний, син на Гобрий и зет на Дарий, слязъл при морето с огромна войска. Той “свалил от власт всички тирани в Йония и установил в градовете демокрация”.
Преминал Хелеспонта и се отправил към Еретрия и Атина. Бурята при Атон – разбитите персийски кораби били към 300. Битка с траките бриги, в която пехотата понесла големи загуби.
Мардоний се връща обратно (43-45).

г. пратеничества до градовете

Година след това Дарий наредил на тасосците да разрушат стените и да откарат флота си в Абдера - което те и направили. После изпратил хора в Гърция да поискат “земя и вода”. Много градове и острови се съгласили, сред тях и егинците. Опитът на спартанската войска начело с Клеомен да накаже егинците (46-50).


2. Отношенията между гръцките полиси

Спартанецът Демарет

Права на спартанските царе. Обичаи на спартанците (лакедемонците).
Третата жена на Аристон и случката със светилището на Елена. Той се усъмнил, че роденият от нея Демарет му е син. След време самият Демарет се оженил за дъщеря на Хилон, за която Леотихид бил сгоден. Леотихид го прогонил чрез пророчество от Делфи, получено по поръчка.
Демарет бил олимпийски шампион с четириконна колесница. Разговорът с майка му. Избягал на Закинт, а оттам при Дарий. Вместо него цар в Спарта станал Леотихид (51-70).

Напрежение между Егина и Атина. Участието на Спарта и Аргос

Леотихид бил обвинен в приемане на подкуп; прогонили го от Спарта и умрял в изгнание. Преди това двамата с Клеомен принудили егинците да дадат заложници в Атина.
Лудостта на Клеомен. Някои смятат, че се бил алкохолизирал покрай приятелството си с някои скити. Предсказанието, че щял да превземе Аргос.
Егинците искат от Леотихид да издейства връщането на заложниците им от Атина. Разказът на Леотихид за спартанеца Главк и милетчанина, който му дал пари за съхранение. Макар че Главк върнал взетите пари, неговият род изчезнал.
Отмъщението на егинците – как взели атиняни за заложници. Атиняните се споразумели с един егинец на име Никодром да им съдейства за превземането на града.. По време на битката 100 аргосци доброволно се притекли на помощ на егинците, макар самият град да бил отказал. Атиняните били отблъснати (71-93).


3. Походът на Датис и Артафрен

Датис бил мидиец, а Артафрен бил племенник на Дарий (като син на Артафрен, управителя на Сарди).
Този път флотът минал от Самос към Икария и спрял в Наксос. Персите в Делос. Земетресението на острова било знак за бедите, случили се през тези три поколения.
“По времето на Дарий, Ксеркс и Артаксеркс върху Гърция се струпали повече злини, отколкото за 20 други поколения преди Дарий” (94-98).

Битката при Маратон

Персите в Еретрия. Пристигат в Маратон, накъдето ги насочил Пизистратовият син Хипий. След десетте атински военачалници бил Милтиад, чийто баща Кимон бил изгонен от Атина от Пизистрат. Атиняните изпращат бързоходеца Филипид в Спарта за помощ (99-106).
Милтиад настоявал да се бият, докато други стратези били против. Разговорът му с полемарха. “Дотогава гърците ги обхващал страх още като чуели името “мидийци””.
Описание на битката. Персите заобикалят с флота си Сунион, стигат до Фалерон и скоро след това се връщат в Азия.
Еретрийците са откарани в Кисия на около 50 км. от Суза. “Земното масло”.

Лакедемонците закъснели, макар да се придвижвали много бързо (107-120).


4. Алкмеонидите в Атина

Дали Алкмеонидите са били на страната на персите?
Случката с Алкмеон, когато бил при Крез. Алкмеонидът Клистен, тиранин на Сикион. Сватбата на дъщеря му Агариста. Поведението на атинянина Хипоклид, син на Тизандър и от рода на Кипселидите.
Накрая Агариста била омъжена за Мегакъл, син на Алкмеон. Техен син бил Клистен, който “установил филите и демокрацията в Атина”. Мегакъл имал внучка от другия си син – Хипократ – на име Агариста, която се омъжила за Ксантип, сина на Арифрон. Техен син бил Перикъл (121-131).

Защо след битката при Маратон Милтиад нападнал Парос. Какво се случило там. Когато се завърнал, Ксантип завел дело срещу него. Защитниците му говорили и за победата при Маратон, и за завладяването на Лемнос. Не го осъдили на смърт, но му наложили глоба от 50 таланта, която платил синът му Кимон.
Самият Милтиад умрял от травмата, получена на Парос.

Атиняни и пеласги

Херодот предава разказа на Хекатей, син на Хегезандър. Как атиняните прогонили пеласгите от земята им в подножието на Химет (която те сами им били дали). Пеласгите заминали за Лемнос.
Според атиняните пеласгите откраднали атинянки, докато чествали Артемида в Браурон. Отношенията между децата на отвлечените жени и останалите. Оттогава всички ужасни злодеяния се наричат “лемноски”.
Допитването до Делфи и преговорите с атиняните. Казаното от пеласгите се изпълнило – Милтиад преплавал за един ден от Херсонес (тогава под властта на атиняните) до Лемнос (132-140).