понеделник, 7 октомври 2013 г.

Възцаряването на Дарий. Скития и Либия

Херодот, "История". Книга ІІІ

1. Походът срещу Египет

а. Камбиз и Амасис

Камбис тръгва на война срещу Амасис. Според някои е обиден, че Амасис не му е дал своя дъщеря за жена, а една от тези на Априес. Бил подтикнат от някакъв египтянин, когото Амасис изпратил в Персия като очен лекар (1-5).

Арабите

Към Камбиз се присъединил Фанес, мъж от Халикарнас, недоволен за нещо от Амасис. Той посъветвал Камбиз да се обърне към царя на арабите за помощ при преминаването на безводните места от граничещата с Финикия палестинска Сирия към Египет. Царят ги снабдил, като събрал вода в мехове от камилски кожи.
Арабите почитат клетвите за вярност, вярват само в двама богове – Дионис и Урания (споменава и арабските им имена) (6-8).

б. Завладяването на Египет

Амасис умрял преди Камбис да навлезе в страната; наследил го синът му Псаменит. Гърците и карите, недоволни от Фанес, убили преди битката в пространството между двете войски синовете му – и то така, че той да види това. Престъплението на Псаменит спрямо вестоносеца перс и кораба с екипаж от митиленци.
Превземане на Мемфис. Пленяване на царското семейство, самоубийство на Псаменит.
Либийците и киренците се изплашили и обещали подчинение. Също и кипърците (които дотогава били под властта на Амасис) (9-15).

2. Престъпленията на Камбиз

а. спрямо египтяните

Камбиз открил балсамирания труп на Амасис и се гаврил с него (бичувал го). Египтяните разказват, че това не било тялото на Амасис, защото преди смъртта си той поръчал да поставят на неговото място друг труп, а неговият да скрият другаде в гробницата) (16).

Финикийците отказали да нападат картагенците, с които били свързани с клетви за мир като с потомци.
Камбиз изпратил съгледвачи в Етиопия (“уж че носят дарове за царя им”). Царят на етиопците се досетил, че не идват с добри намерения и им дал враждебен отговор. Твърдяло се, че етиопците са най-високите и красиви хора. Живеели дълго – повечето до 120 години, а персите – само до 80 (17-24).
Камбиз потеглил срещу тях с цялата си пехота, без да съобрази какво количество провизии е необходимо за толкова дълъг път. Войската гладувала твърде много. Достигнали до това, да изяждат един от 10. Петдесетте хиляди войници, изпратени от Тива срещу амонийците за да ги поробят и да изгорят светилището на Амон (Зевс), изчезнали (сигурно засипани от пясъци) (25-26). Камбиз трябвало да се върне в Тива, а оттам – в Мемфис. Там разпуснал гърците и те отплавали.

Недоволен, че египтяните празнували след неуспешния му поход, той нарушил празника им и убил бика Апис, когото те смятали за божество (27).
Гаврил се с извадени от гробници трупове, влизал в свещени места и се надсмивал и поругавал статуите (37).

б. спрямо близките си

Поръчал на Прексаспес да убие брат му Смердис в Суза, защото сънувал, че Смердис докосва небето с главата си. Преди това го отпратил там, защото само той успял да опъне етиопския лък. После убил и сина на същия този Прексаспес, и то без причина.
Заплашил да убие и Крез; слугите го скрили, а после Камбиз, като разбрал, че е жив, го пощадил; но убил онези, които не изпълнили заповедта му.
Имал кръвосмесителна връзка със сестра си, която после убил, разгневен от някакви нейни думи (за лъвчето и кучетата, за марулята).
Заровил живи с главата на долу 12 знатни перси по маловажен повод.

Гаврил се с извадени от гробници трупове, влизал в свещени места и се надсмивал и поругавал статуите (28-36).

3. Поликрат и Периандър

а. възцаряване на Поликрат и войните му с други гърци

Поликрат пръв се опитал да властва по море (122). Войните му вървели успешно, имал 100-корабен флот (39).
Той завладял острова като убил единия си брат, а другия (на име Силосонт) прогонил. Преписката му с Амасис и случката с пръстена (40-43).

Някои самосци – тези, които той заради подозрения отпратил за Египет като войници на Камбиз – се разбунтували срещу него. Те основали град Кидония на Крит и се свързали с лакедемонците и коринтяните.
А коринтяните се съгласили да воюват срещу него, защото по негово време самосците помогнали на едни керкирци, изпратени от коринтяните в Сарди, за да бъдат скопени. Но самосците ги скрили в храма на Артемида и ги пазели. Коринтяните имали раздори с керкирците, които били тяхна колония.
Лакедемонците пък не обичали самосците, защото те им били откраднали някакви дарове – ризница, изпратена от Амасис и кратер, който те самите изпратили на Крез (вж І, 70) (46-48).
Техният поход срещу Самос бил първият поход на лакедемонци срещу Азия. Участието на Архий и Люкопес.
Херодот бил говорил с внука на този Архий в Спарта (54-56).

б. Периандър

Периандър убил жена си; синът му отказал да общува с него, попаднал в Керкира, после керкирците го убили от страх, че Периандър ще дойде при тях (49-53).

Богатството на сифносците (57-58).

в. трите велики дела на самосците

Тунелът с водопровод, насипът откъм морето, храмът (на Хера) (60).


4. Маги и перси

а. Лъже-Смердис

В Суза имало двама братя маги. След смъртта на Смердис единият от тях уговорил брат си, който също се казвал така, да стане цар. След това обявили, че войската вече трябвало да се подчинява на Смердис, сина на Кир (а не на Камбиз).

б. смъртта на Камбиз

Камбиз разбрал смисъла на съня си – че наистина някой Смердис щял да стане цар, но не брат му; също и предсказанието, че щял да умре в Екбатана – той мислел за мидийската Екбатана, но умрял в египетската.
Преди смъртта си завещал на персите да пазят властта и да не я предават на мидийците (61-66).

в. бунтът на седмината

Смердис живеел с една от жените на Камбиз (вж І, 135), която била дъщеря на знатния перс Отанес. Чрез нея поискал да научи, дали мъжът й има уши: защото магът Смердис нямал – били му отрязани някога от Кир. Като разбрал, че няма, решил да организира бунт и привлякъл двама приятели, а после всеки довел по още един.
Тогава се появил и Дарий – син на управителя на Персия Хистасп. Той заявил, че също знае за измамата със Смердис. Изработват план за действие. Дарий настоявал да побързат (67-73)

Магите предложили на Прексаспес (този, който по нареждане на Камбиз убил Смердис, сина на Кир) да ги подкрепи - защото го смятали за враг на династията (все пак Камбиз убил сина му). Дали му възможност да говори пред персите и да обяви, че царуващият Смердис наистина е син на Кир. Той се съгласил да говори, но вместо да излъже, казал истината – че лично убил Смердис. После се самоубил, скачайки отвисоко.
Седмината влезли в двореца. Първите стражи не ги спрели, а следващите те убили; и накрая успели да убият двамата маги и да отрежат главите им.
Един от тях бил казал – „как ние, персите, да бъдем управлявани от мидиец, и то маг, и то без уши?”
Веднага след това персите, подтикнати от седмината, убили множество маги. Този ден по-нататък бил отбелязван с празник, наречен “магоубийство” – тогава магите не излизали от домовете си (74-79).

г. Дарий – цар на персите

Обсъждат бъдещата форма на управление. Отанес не бил съгласен да е монархия, но мнението на Дарий (“за” монархията) надделяло. Безопасността и високото положение на Отанес били гарантирани, макар че отказал да участва повече в действията на групата. Решили, че бъдещият цар щял да даде свободен достъп на останалите петима до него, и да си взема жена само от техните родове.
Как Дарий станал цар (случката с коня му) (80-87).

5. Империята на Дарий

а. данъчни области

Дарий станал цар на цяла Азия, освен на арабите. Те останали свободни, защото благодарение на тях Камбиз успял да влезе в Египет.
Оженил се за двете дъщери на Кир – Артюстоне и Атоса. Атоса живяла с Камбиз, с брат му Смердис и с мага Смердис. Също и за едната от двете внучки на Кир от Смердис (тя се казвала Пармюс).

Империята била разделена на 20 сатрапии, които имали управители. Всеки народ плащал данък. Данъците се изчислявали в евбейски или вавилонски таланти. (88-89)

До Киликия (4 области)

Йония, Магнезия, еолийци, кари, ликийци, мили, памфили – 400 т сребро; мизи, лиди, ласони, кабали, хютени – 500 т сребро;
десния бряг на Хелеспонта, фриги, азиатски траки, пафлагонци, мариандини, сирийци – 360 т сребро;
киликийци – 360 бели коня, 500 т сребро (90).

Сирия, Египет, Двуречието, Мидия (6 области):

От Посидейон на границата на Киликия и Сирия до Египет без арабите (това е Финикия, палестинска Сирия, Кипър) – 350 т;
Египет и съседните либийци, Кирена и Барка – 700 т, жито и риба; сатагюди, гандари, дадики, апарюти – 170 т сребро;
Суза и кисии – 300 т сребро;
Вавилон и Асирия – 1 000 т. сребро и 500 скопени момчета; Екбатана и останалата Мидия, парикани и ортокорюбанти – 350 т

Други (9 области):

Каспии, пауси, пантимати, дарейти – 200 т; от бактриани до айгли – 360; от пактюи и Армения до Евксинския понт – 400 т; сагарти, саранги, таманеи, утии, мюкии и островите в Червено море – 600 т; сакии и каспии – 250 т; парти, хоразмии, согди и арейи – 300 т; парикани и етиопци в Азия – 400 т; матиени, саспейри, алародии – 200 т; мосхи, тибарени, макрони, мосюнойки, мари – 300 т

Индийците, които са далеч най-многобройни от всички, дават 360 т златен пясък

Общо среброто е 9 880 евбейски таланта; златният прах – 4 680 евб таланта = 14 560 евб т (91-95)

Това е данъкът от Азия и някои места от Либия; после започнал да получава от островите и от Европа до Тесалия.
Персия не плаща данък.
Някои народи не са обложени с пари, а изпращат подаръци. От етиопците – злато, дърво, слонски бивни; от колхите – 200 момчета и момичета; от арабите – тамян (96-98)

б. пограничните области на империята

На изток

Първи обитатели на източна Азия, откъдето изгрява слънцето, са индийците. Те говорят на различни езици.
Най-източните – изяждали приятелите си, когато се разболеели. Други не ядат нищо одушевено, нито се грижели за болните и умрелите. Семето им било черно.
Северните индийци – най-войнствени. Тях пращали за златото – как се сдобиват с него. При златния пясък имало мравки, по-големи от лисици (99-106) .

На юг

На юг най-крайна е Арабия. Тамяноносните дървета се пазят от покрити с пера змии. Крилатите змии в Арабия – женската убивала мъжкия, а малките й отмъщавали, като разкъсвали утробата й. Канела и ладанон – Арабия е извества с благоуханията си (107 – 109).

На запад

Най-западната населена страна е Етиопия (110-114).

На север

Не можах от никого да чуя, че е видял с очите си море отвъд Европа. Калаят и кехлибарът идват от края на света. Слухове за северна Европа – там еднооки мъже аримаспи изтръгвали злато от грифоните.
Изобщо в крайните населени области на земята се съдържа най-хубавото и най-рядкото (115–117).

6. Размирици и първи завоевания

а. екзекуцията на Интафренес и близките му

Интафренес (един от шестимата) не бил допуснат от вратаря и от вестоносеца при Дарий. Разгневен, той им отрязал ушите и носовете. Дарий обаче го убил, като оставил живи жена му, брат й (по нейна молба) и най-големия му син (118-119).

б. Поликрат и Оройтес

Управителят на Сарди Оройтес пожелала да погуби Поликрат само защото един персиец му го посочил за пример – че завладял Самос с 15-тина души. Според други, защото Поликрат не обърнал внимание на вестителя му, защото разговарял с Анакреонт.
Поликрат бил първият от „човешкото поколение”, който пожелал да властва над Йония и островите. Само сиракузките владетели можели да се мерят с великолепието му (megaloprepeie). Но той, въпреки молбите на дъщеря си, която предчувствала нещо, се съгласил да отиде лично при Оройтес, като водел със себе си и лекаря Демокед от Кротон. И там бил убит – Оройтес го набил на кол.
След смърта на Камбиз той убил и оскърбителя си Митробат заедно със сина му; също и един вестоносец на Дарий. Дарий се замислил как да го премахне, но не със сила, а с хитрост (sophie). С това се заел Багайос, син на Артостес. Той заминал за Сарди с много писма, върху които личал царския печат. Предавал ги на секретаря, така че да ги виждат и копиеносците-телохранители. Последните били с нареждане да не се подчиняват на Оройтес и да го убият. След като били прочетени, копиеносците го убили (120-128).

в. Демокед

Дарий си навехнал глезена, но Демокед го излекувал. Разказ за това, как му плащали (гребяли от сандък със злато) (129-130).
Самият Демокед избягал от Кротон, защото бил в лоши отношения с баща си. После го наели атиняните, а после – Поликрат, който му плащал 2 таланта годишно. Излекувал и Атоса от някакво кожно заболяване и чрез нея си издействал да замине обратно за южна Италия (Атоса увещавала Дарий да нападне гърците, за да има прислужнички от жените им).
Тръгнали от Сидон с две триери и едни товарен кораб и пристигнали в Тарент. Избягал в Кротон, кротонците не го предали, а той поръчал да предадат на Дарий, че се оженил за дъщерята на Милон (131-138).

г. Самос

Дарий превзел Самос – това бил първият превзет от него град. Силосонт, братът на Поликрат, някога случайно бил подарил хламидата си на Дарий в Мемфис. След като Дарий бил цар, той отишъл и поискал да „освободят острова”.
Дарий изпратил Отанес. Меандриос избягал, а брат му Харилаос нападнал персийските пратеници. Меандриос избягал в Спарта, но те го прогонили, а Силосонт получил острова (139-149).

д. Вавилон

По това време вавилонците въстанали (и за да им стигнат провизиите, удушили всички жени, като запазили само майките си и по една за себе си). Дарий ги обсадил, а някой му извикал : ”ще ни хванете, когато родят мулетата”.
На 12-тия месец едното от мулетата на Зопир, син на Мегабикс (от 7-те) родило. Той намислил как да направи така, че да превземат града. Затова първо сам си отрязал носа и ушите, и се бичувал. Когато Дарий го попитал какво е станало, казал, че е измислил как да измамят вавилонците – защото бил разгневен, като гледал „как асирийците се подигравали на персите”.
Договорили се да пожертват войска (към 7 000) на вратите на Семирамида, също на Ниневийските и Халдейските. После персите били поставени на Белидските и Кисийските порти, а Зопир ги отворил.
Дарий сринал стените и набил на кол 3 000 от защитниците му. Довел 50 000 жени от другаде, така че Вавилон да се насели отново. И подарил града на Зопир (150-160).

***

Книга ІV

Скитски логос”, 1-144

1. Произход на скитите

Скитите първи нахлули в Мидия, победили мидийците и управлявали горна Азия в продължение на 28 години (вж І, 106). Затова Дарий пожелал да им отмъсти (1).

Войната с робите им (2-4). Първият човек, родил се на тази земя, се казвал Таргитаос – той бил син на Зевс и на една от дъщерите на река Бористен. “На мен не ми се вярва, но така говорят”. От този брак му се родили трима синове. Златните предмети, паднали от небето. Най-малкият му син станал цар (5-7).
Според понтийските гърци обаче произходът на скитите бил следният. Херакъл се връщал с кравите на Герион (от Океана). В земята на скитите той срещнал полужена-полузмия, с която заживял. Тя родила трима синове – имената им били Агатирс, Гелон и Скит. Преди раждането им той заминал, като й оставил лък и колан със златна чаша на закопчалката, и поръчал да направи цар онзи, който ще опъне лъка и да препаше правилно колана. Това бил Скит. От него произлизал родът на скитските царе (8-10).
“Има и друг разказ, който аз съм по-склонен да приема”. Някога скитите живели в Азия. Но масагетите ги изтласкали, а те, като преминали Аракс, навлезли в земята на кимерийците. Гражданската война сред кимерийците (11-12).

Имало един човек на име Аристей от Проконес, син на Каистробий. Той написал поема, според която веднъж бил грабнат от Феб, и бил отнесен при иседоните, а после при аримаспите, грифоните, хипербореите. 240 години по-късно се явил в Метапонт – издигнали му статуя на агората по съвет от Делфи (13-16).

2. Народите североизточно от Истър и северно от Евксинския понт

Народите по течението на Хипанис (Южен Буг) и западно от Бористен (Днепър), за които Херодот знае, са следните: бористенити (олбиополити), калипиди (елиноскити), алазони, неври. Източно от Бористен и по течението му се стига до андрофагите, които нямат нищо общо със скитите. Нататък е пустиня и няма хора (“доколкото знам”). После са царските скити, които обидават земята до Танаис (Дон).
Отвъд Танаис вече не е Скития. Първият народ по тези места, за който Херодот знае, са савроматите. После идват будините, тюсагетите, тедиските. След тях са аргипайите, които “обитават подножието на високи планини” – те били плешиви, нямали оръжие, уреждали споровете не съседите си, страната им била убежище (17-25).
Източно от плешивите живеят иседоните. Те изяждали починалите си бащи и позлатявали главите им. Жените имали равни права с мъжете (26-27).

Студът

По тези земи осем месеца е непоносим студ – “като излееш вода, земята няма да се разкаля”. Морето и кимерийския Босфор замръзват. През зимата няма гръмотевици. На говедата не им растат рога, може би и това поради студа. Снегът е твърде много и на север земите са необитаеми (28-31).

Хипербореите

За хипербореите говорят само иседоните (а не скитите). За тях споменава и Хезиод, а и Омир в “Епигони” (ако Омир е неин автор)(32). Хипербореите изпращали за останалите народи дарове, обвити в житни стъбла. Първи ги приемали ги скитите, после други до Адриатическо море, а оттам през Малийския залив и Евбея - до Делос. В началото ги изпращали с две девици (според делосците те се казвали Хиперохе и Лаодике) и петима мъже, но те не се върнали. После хипербориети престанали да изпраща хора, а само предавали даровете. На гробовете на Хиперохе и Лаодике делосците принасят жертви. Ликиецът Олен съчинил химн в тяхна чест (както и всички древни химни, които се пеят в Делос).
Когато принасят жертви на Артемида, тракийките и пеонките също поставят житни стъбла (33-35).

3. География на света

За общата география. Кръгла ли трябва да се рисува земята? Океан тече ли около нея? Дали Азия е равна на Европа? Някои ги представят така. Колко големи са тези части на земята? (36).

Персите обитават централна Азия до Червено море (южното море). Над тях са мидийците, после - саспейрите, после - колхите до “северното море, в което се влива Фасис”. На запад има един “език” от Фасис по Понта и Хелеспонта до Сигейон в Троада. И после – от един залив във Финикия до нос Триопион (30 племена).
В другата посока са Персия, Асирия, Арабия - до Арабския залив, където Дарий наредил да се изведе канал от Нил; или, от Персия до Финикия и после през Палестинска Сирия до Египет.
На север тези области стигат до Каспийско море и до Аракс, която тече на изток. Азия е обитаема до Индия, а от Индия на изток е пустиня и никой не може да разкаже какво има нататък (37-41).

Граници на континентите. Обиколката им по море

Кои са посочили границите и са направили разликата между Либия, Азия и Европа?

Египетският цар Некос наредил на финикийци да тръгнат от Арабския залив и да се върнат в Египет през Херакловите стълбове. В началото на третата година те достигнали Херакловите стълбове. “Слънцето им било отдясно” (42).
По времето на Ксеркс ахеменидът Сатаспес опитал същото, след като извършил престъпление спрямо дъщерята на Зопир. Тръгнал през Херакловите стълбове на път към Арабския залив, но стигнал само до пигмеите и се върнал. После Ксеркс го екзекутирал (43).

Дарий проучвал къде Инд се влива в морето. След излизането в морето плавали на запад 30 месеца и стигнали Арабския залив, откъдето финикийците по времето на Некос тръгнали за обиколката на Либия.
За Европа – не се знае дали е заобиколена с море от изток и от север (44).

Защо Нил, Фасис и Танаис се поставят за граници? Откъде са получили имената си – от имена на жени ли? Тирската Европа е стигнала само до Крит, а оттам – в Ликия (45).

4. Скитските реки

Около Понта няма нито един народ, който до изпъква с мъдростта си, освен скитите и Анахарсис. А скитите не могат да бъдат победени, тъй като е много трудно да се влезе в бой с тях. Не строят градове и крепости, нямат земеделие, живеят на коли и от скотовъдство. Земята им е равнинна, с добра паша, с много вода и с големи реки – Истър, Тирас, Хипанис, Бористен, Пантикапес, Хипакирис, Герос, Танаис (46-47).

Истър е най-голям от известните ми реки, макар че Нил е по-пълноводен. А Истър е еднакво пълноводен и зима, и лято. Много реки се вливат в него – като тези, които идват от Хемус. Също и една, която тръгва от Родопа и пресича Хемус. Той тече през цяла Европа, като се започне от страната на келтите. И тъй, Истър е скитска река (48-52).
След Истър най-голяма е Бористен – тя е по-голяма и от всички други, с изключение на Нил. Водата й е приятна за пиене, и около нея има хубави пасбища. Плавателна е 40 дни нагоре; изворите й не са известни (53-54).
Танаис се влива в Меотида. Това е езеро, което отделя царските скити от савроматите (57). Изобщо реките са най-голямата забележителност на Скития (82).

5. Богове и обичаи

Молят се на Хестия, Зевс и Гея. Също: на Аполон, Афродита Урания, Херакъл, Арес. Царските скити – и Посейдон. Казва имената им и на скитски. Не издигат олтари, храмове и статуи, “освен на Арес”(59).

Жертвоприношения и гадания. Погребване

Как варят животните. На Арес – натрупват големи снопове съчки и забиват отгоре меч (акинаке). Принасят в жертва добитък и коне, и всеки един от 100 неприятелски пленници. Убиват ги и изливат кръвта върху меча. После отрязват дясната ръка с рамото и я хвърлят. Не отглеждат прасета и не ги принасят в жертва (60-63).
Пият кръвта на първия убит. Взимат скалпове, правят от тях кърпи. Похлупаци на колчаните от кожата на дясна ръка (заедно с ноктите). Имат обичай да отрязват главите на най-големите си врагове и да ги ползват като чаши за пиене. Ако скитът е богат, той позлатява чашато отвътре; а ако е беден – само я обвива със сурова волска кожа. Така прави и с главите на близките си, ако се скара с тях и “единият надделее над другия пред царя”. После ги показва на гостите си и разказва за случилото се (64-65).
Гадания по върбови пръчки. Как гадаят, когато се разболее царят. Заклеват се, като смесват вино с кръв от полагащите клетвата, и така пият.
Гробовете на царете им – те се намират в земите на геросците, които живеят там, докъдето Бористен е плавателен. Погребват царя в гробница (под могила) и заедно с него погребват, след като са били удушени, няколко души – наложница, готвач, слуга, вестоносец, коне. След една година принасят жертва 50 способни слуги и 50 хубави коне: удушват ги и ги набиват на колове и греди около гробницата (66-72).
Погребението на обикновените скити е по-скромно. След смъртта им ги разкарват на кола по приятели в продължение на 40 дни (73).

В страната им расте коноп, подобен на лен – от него и траките си правят дрехи. Ако някой не е виждал конопена дреха, ще я помисли за ленена.
Правят си парни бани (74-75).

Анахарсис и Скилес

Отбягват чуждите обичаи. Анахарсис, който принесъл жертва на майката на боговете, бил убит от тогавашния цар. Той сигурно му е бил брат.
Гръцки обичаи възприел и един цар на име Скилес, чиято майка била гъркиня. Когато идвал с войската си до град Бористен (който, според жителите му, бил колония на Милет), той оставял войниците отвън, а сам влизал, обличал се в гръцки дрехи, разхождал се по агората и правел жертвоприношения. Оженил се за местна жена, бил посветен в тайнствата на Дионис и вакханствал.
Когато скитите узнали това, те избрали за цар брат му (Октамасад), който бил внук по майка на Терес. Скилес избягал при Ситалк, който го разменил срещу брат си (Ситалк бил правнук на Терес, син на сестрата на Октамасад) (76-80).

Колко на брой са скитите? Медният съд, направен от върхове на стрели.

6. Походът на Дарий в Скития

Дарий разпоредил да се събере войска, флот и да се направи мост през Босфора. Брат му Артабан го убеждавал да се откаже. Някой си Ойобаз го помолил да остави един от тримата му сина. Какво направил Дарий.
Пристигнал в Халкедон и отплавал до устието на Босфора към Евксинския понт. Размери на морето - 11 100 дължина и 3 300 стадия ширина. Размери на Босфора, Пропонтида, Хелеспонт (81-86).
На Босфора били издигнати две стели с надписи на асирийски и гръцки, където били записани имената на народите, които Дарий водел – а той водел всички народи, над които властвал. Брой на армията – 700 000 души без тези във флота.
Мостът на Босфора бил изработен от самосеца Мандрокъл. Преминали го, а после Дарий поръчал на йонийците да минат през Евксинския понт, да влязат през устието на Истър и да направят мост и там. На минаване през Тракия войската се установила при река Теарос, която чрез две други се вливала в Хеброд. Водата и била моного добра. Траките над Аполония и Месемврия се предали без бой. Ггетие обаче оказали “безразсъдна съпротива” (87-92).

Гетският Залмоксис

Гетите били заробени, въпреки че били “най-мъжествени инай-стправедливи от траките”. Те “обезсмъртяват”. Пратеникът при Залмоксис.
Гърците от Хелеспонта и Понта твърдят, че Залмоксис бил роб на Питагор. Бил освободен и натрупал богатство. После се върнал и говорил на сънародниците си за отвъдния живот. Направил си подземно жилище, в което прекарал 3 години, като всички го мислели за умрял. После се появил отново и така убедил слушателите си за задгробния живот.
Херодот не вярва за подземната стая, а Залмоксис трябва да е живял много преди Питагор. Може и да е бил и местно божество (93-96).

Дарий преминава Истър

Дарий пристигнал на Истър. Коес от Митилена го посъветвал да се запази моста и да се оставят стражи.
Тракия е преди Скития, а Скития започва от Истър. Тя има две части – към южното и източното море, както е в Атика след Сунион и в Япигия откъм Бриндизи. Оттук се разбира, че Херодот се обръща и към италийци, които може да не са посещавали Атика.
От Истър до Бористен са 10 дни път, а от Бористен до Меотида – още 10. Скития е като квадрат със страна 4 000 стадия (97-101).

Скитите узнали за идването на персийската армия и разбрали, че не могат да я посрещнат в открит бой. Царете им се събрали на съвет.Присъствали царете на таврите, агатюрсите, неврите, андрофагите, меланхлайните, гелоните, будините, савроматите.

7. Обичаи на съседните народи

Таврите принасят в жертва на Девицата корабокрушенци. Казват, че тази богиня била самата Ифигения, дъщерята на Агамемнон. Държат глави на неприятелски воини над къщите си.
Агатюрсите са изнежени мъже, носят златни украшения. Жените им са общи и всички са роднин помежду си. Поради това между тях нямало омраза и завист. В останалите си обичаи са подобни на траките.
Неурите имат скитски обичаи. “Изглежда, че тези хора са магьосници”. Скитите и гърците в Скития казват, че всеки мъж от неурите веднъж годишно ставал вълк за няколко дни.
Андрофагите ядяли човешко месо.
Меланхлайните носели черни дрехи (откъдето и името им).
Будините и гелоните живеят заедно. Имат един град, на име гелонис, в който има светилища на гръцки богове, уредени по гръцки начин. Гелоните някога били гърци, но след като се заселили в земите на будините, се смесили с тях. Затова и езикът им е смесен – и скитски, и гръцки (103-108).
Савроматите са потомци на скити, които се взели жени амазонки. Тези амазонки, попаднали в Скития след битката с гърците при Термодонт. Били пленени и качени на кораби, но избили моряците, и морето ги изхвърлило на бреговете на Скития. Савроматите говорят скитски, но неправилно, защото амазонките не ги били научили добре (109-117).

Събранието

Реч на скитските пратеници пред царете на народите. Гелонът, будинът и савроматът обещали да помогнат, а останалите казали, че скитите сами са си виновни. Скитите решили да не влизат в открито сражение, поне докато съюзниците не се присъединят (118-120).

8. Краят на похода

Дарий дълго ги преследвал, но не могъл да ги настигне. Посланието му до царя на скитите Идантирс – приканва го или да се бие, или да се предаде. Отговорът на Идантирс. Скитската конница се плашела от магарешкия рев. Царете изпратили на Дарий птица, мишка, жаба и 5 стрели. Какво означавало това? Тълкуванията на Дарий и Гобрий.
Някои скити пристигнали на Истър, където бил мостът и посъветвали йонийците да го развалят. Гобрий предлага на Дарий да се оттеглят. Атинянинът Милтиад, тиран на херсонесците от Хелеспонт предложил да послушат скитите и така да освободят Йония. Хистиай от Милет обаче възразил. Причината била, че неговата тиранска власт, както и тази на други, се държала на подкрепата на Дарий – ако не били персите, градовете щели да станат демократични. Провело се гласуване, в което участвали някои хелеспонтийски и йонийски тирани. Надделяло мнението на Хистиай (121-138).
След това йонийците се престорили, че приемат съвета на скитите и започнали да развалят моста, но го развалили само донякъде и останали там, за да помогнат на Дарий.
А Дарий, като дошъл, с помощта на един египтянин-викач извикал Хистиай и те пак възстановили моста. Скитите казали, че като свободни хора йонийците са най-подлите и страхливите на света, но като роби са добри (139-142).
По обратния път Дарий минал отново през Тракия, пристигнал в Сест на Хелеспонта и оттам се прехвърлил в Азия. Оставил за военачалник в Европа Мегабикс. Какво казал Мегабикс за Византион (143-144).


Либийски логос”, 145-205

1. Минийците в Тера

Пеласгите, женени за атинянки от Браурон, прогонили внуците на аргонавтите от Лемнос. Лемносците пристигнали в Лакедемон и се разположили на планината Тайгет – казали на лакедемонците, че са по произход минийци. Те ги приели заради участието си в похода на аргонавтите – защото Тиндаридите (Кастор и Полидевк) били сред тях. После поискали участие във властта и затова лакедемонците решили да ги избият и ги хвърлил в затвора; но жените им ги спасили, като влезли в затвора и им дали дрехите си. Затворниците излезли, облечени в женски дрехи, и се установили на Тайгет (145-146).
Терас, осмо поколение след Полиник от Тива и по род кадмеец, държал за известно време царската власт в Спарта като настойник на синовете на цар Аристодем. После решил да отплава за остров Тера (преди той се казвал Калисте), където живеели потомци на Мемблиар, роднина на Кадъм, сина на Агенор (8 поколения преди да дойде Терас). Той повел натам и част от изгонените минийци. Оставил сина си в Спарта, от когото са Егеидите (спартанска фила). Те издигнали светилище в чест на ериниите на Лай и Едип (147-149).

2. Основаване на Кирена

Разказът на терейците

Някой си Гринос, цар на Тера и потомък на Терас, пристигнал в Делфи. С него бил Батос от минийския род на Еуфемидите. Пития казала на Гринос да основе град в Либия, а той посочил Батос.
След седем години, тъй като нямало дъжд, пак отишли в Делфи и Пития им напомнила. Тогава открили в град Итанос на Крит един човек на име Коробиос, който им казал, че някога бил на остров Платея при Либия. Той отвел някои от терейците дотам, а те го оставили и се върнали на Тера, за да съобщят. Той, като останал без провизии, бил взет от едни самосци, пътуващи за Египет, а те били отнесени от вятъра чак през Херакловите стълбове до Тартес и там продали стоката си много изгодно. За благодарност посветили огромен кратер в храма на Хера. Оттогава възникнало приятелството между самосци, терейци и киренци (145 - 152). Терейците пък , като се върнали, казали, че основали колония на едни остров до Либия. После изпратили два петдесетвеслени кораба с колонисти, като предводител и цар щял да им бъде Батос (150-153).

Разказът на киренците

Установяване на континента и контакти с либийците. Войната на Априес с киренците. Братята на четвъртия цар, който се казвал Аркезилай, основали Барка. Синът му Батос бил куц; неговата жена се казвала Феретима. Реформата на мантинееца Демонакс.
Синът на Батос и Феретима – Аркезилай - се разбунтувал срещу тази реформа и избягал в Самос, а майка му – на кипърския Саламин. Тамошния цар отказал да й даде войска. После Аркезилай се върнал със самоска войска, но заради едно предсказание избягал в Барка, където го убили.
Феретима поискала помощ от Ариандес, назначен от Камбиз за управител на Египет. Същият Ариандес по-късно той бил убит от Дарий, задето сечал монети от чисто сребро (Дарий сечал от чисто злато) (154-167).

3. Либийците

“Либийците са разположени в следния ред, като се започне от Египет:”
Адюрмахиди, гилигами (до остров Афродисиас на запад, срещу средата на разстоянието е Платея), асбюсти (над Кирена), аусхиси, бакали (168-171).
На запад от тях: насамони, псюли (в Сюртис), на юг – гараманти. По-нататък по морето – маки (по земите им тече Кинюпс, извиращ от един горист хълм) (172-175).
Гинданаи, лотофаги, махлюи – близо до езерото Тритонида. Твърди се, че малко след построяването на Арго, при обиколката на Пелопонес, Язон бил отнесен до Тритонида. Там получил предсказание от Тритон (176-179).
“След махлюите са аусеите”. Те почитат Атина. Казват, че била дъщеря на Посейдон и на езерото Тритонида. (“Дрехите и егидите по статуите на Атина гърците са направили според дрехите на либийците” (189). Жените им били общи (168-180).
Всички тези са номади. Навътре в сушата вече живеят само зверове. През цяла Либия минава едно пясъчно възвишение - от египетската Тива до Херакловите стълбове. Недалеч от планината Атлас живеели атарантите – “те са единствените хора, за които знам, че нямат собствени имена”. Те хулели слънцето, задето ги изгаряло и изнурявало.
Върховете на Атлас никога не се виждали, били обвити в облаци. Жителите около нея се наричали атланти. Всички хора от Египет до Тритонида се хранят с месо и мляко. Но не ядат крави и свине (181-190).

На запад от Тритонида живеят не номади, а земеделци. Те се наричат максюи и казват, че са потомци на мъже от Троя.
Животните в Либия (191-192).
След масюите идват зауеките. Там са и картагенците – Херодот предава разказите, които е чул от тях. Търговията им отвъд Херакловите стълбове (193-196).

Повечето от либийските народи не обръщат никакво внимание на царя на мидийците. Страната се населява от четири народа – либийците и етиопците са местни, а финикийците и гърците – пришълци. В цяла Либия има само една плодородна област – тази около река Кинюпс (197-199).

Обсадата на Барка

Ариандес се съгласил да изпрати персийски войски срещу Барка. Как бил превзет града. Отмъщението на Феретима.
Някои баркеи били заселени от Дарий чак в Бактрия. Смъртта на Феретима (200-205).

Няма коментари:

Публикуване на коментар