понеделник, 7 октомври 2013 г.

Походът на Ксеркс

Херодот, "История". Книга VІІ

1. Ксеркс решава да накаже атиняните

а. синовете на Дарий

След Маратон разгневеният Дарий разпоредил да се приготви още по-голяма войска. Подготовката продължила три години. На четвъртата година въстанали египтяните.
Дарий имал 7 синове – трима от дъщерята на Гобрий и четирима от Атоса, дъщерята на Кир. От последните Ксеркс бил най-стар. Съветът, който Демарет дал на Ксеркс. Според Херодот и без този съвет Ксеркс щял да бъде определен за престолонаследник, поради влиянието на Атоса.
Малко след избухването на египетското въстание Дарий умрял – след 36 години царуване (1-4).

б. колебанията на Ксеркс и съветниците му

Въпреки колебанието на Ксеркс, Мардоний (син на сестрата на Дарий) го убедил да предприеме похода. Според Херодот на него му се искало да си отмъсти и да управлява Гърция. Алевадите от Тесалия и Пизистратидите от Атина също убеждавали Ксеркс да нападне гърците. По това време в Суза бил и Ономакрит, който събрал предсказанията на Музей. В какво го изобличил Лас от Хермиона.

Победата на Ксеркс над египтяните. След потушаването на въстанието той поставил за управител на страната Ахемен, негов брат и син на Дарий (5-7).
Реч на Ксеркс пред персийските първенци. Мнението на Мардоний. Възражението на Артабан - син на Хистасп и чичо на Ксеркс. Обръща му внимание на някои неблагополучия в предишните войни и на „завистта на божеството”. Ксеркс отговорил, че вече е взел решение и ще отмъсти на атиняните (8-11).
Съновидението, което подтиквало Ксеркс да воюва. То се явило и на Артабан. Той бил много изненадан и се отказал от възражението си, макар и да припомнил отново неуспешните походи на Кир, Камбиз и Дарий. Още едно съновидение (12-19).

2. Походът

а. преминаване в Европа

Било взето решение да се прокопае канал през Атон (20-25). Войската се събрала в Критала, Кападокия. Лидиецът Питий от Келайна (вж и 38-39). Пристигане в Сарди и пратеници до гърците „за земя и вода”.
Мостът над Хелеспонта. Войската пристига до Скамандър. Ксеркс посещава Приамовия Пергамон и жертва на Атина от Илион. Магите възливат в чест на героите (26-43).
Преглед на корабите на Хелеспонта. Разговор между Ксеркс и Артабан. Артабан заминава за Суза (44-52).
Войската преминава Хелеспонта в продължение на седем денонощия.

б. преглед на войската

Спират при град Дориск наХеброс. Преглед на войската. Броят й е около милион и 700 хиляди.
Народи освен персите:
мидийци, кисии, хиркании, асирийци, бактри, саки, индийци, арии, парти, хоразми, согди, гандарии, аддики, каспии, саранги, пактии, утии, мюки, парикании,
араби, етиопци, либийци, пафлагонци, лигии, матиени, сирийци, мариандини, фриги, арменци, лидийци, мизи,
траки (витини, преди това стримонии), писиди, миони кабелеи, милии, мосхи, тибарени, макрони, мосинеки, мари, колхи, алародии, саспейри, островни народи от Червено море.
Това е пехотата. Начело на всеки отряд стоели перси. Херодот посочва имената им. Имало и местни вождове, но те не се смятали за военачалници, а за роби (вж 96) (53-84).

В конницата освен персите участвали:
сагартии (персийски народ), мидийци, индийци, бактри, либийци, каспии, парикании, араби.
Общо броят им били към 80 хиляди.

Флотът се състоял от 1207 триери. Народите, които ги доставили, били:
финикийци, кипърци, киликийци, памфилци, ликийци,
дорийци от Азия, кари, йонийци, островитяни (и те били пеласгийски народ, наречен после йонийски), хелеспонтийци (те са йонийски и дорийски колонисти).
Войниците на всички кораби били перси, мидийци и саки (85-96). Имена на военачалници на флота и по-именити моряци.
Артемисия, дъщеря на Лигдамис (по род от Халикарнас и Крит). Тя предвождала халикарнасците, и тези от Кос, Нисирос и Калиднос. Всички те са дорийци, като халикарнасците са от Трезен, а останалите – от Епидавър.

Ксеркс лично прегледал войската – първо минал на колесница, после на сидонски кораб. Разговорът му с Демарет (97-105).

в. Ксеркс в Тракия и Македония

Ксеркс оставил управители из Тракия и Хелеспонта, които после били прогонени, освен Маскамес в Дориск. Богес от Ейон, който се отбранявал от Кимон при Стримон.
Преходът през Тракия. Споменават се крайбрежните гръцки градове и тракийските народи. Всички били принудени да се присъединят, освен сатрите, които живеели в планините. При тях имало прорицалище на Дионис, с което се занимавали бесите. Също и жрица, която прорицавала, точно като в Делфи (106-112).

Преминават Стримон и покрай Стагира пристигат в Акант. Местните жители са натоварени с посрещането и с даването на обеди. Какво казал един жител на Абдера.
Градовете по Халкидическия полуостров. Диви биволи и лъвове. Лъвовете се срещали по земите от Нестос, която минава при Абдера, до Ахелой в Акарнания.
Олимп и Оса, и течащият между тях Пеней. Някога Тесалия била езеро. Ксеркс прекарал няколко дни в Пиерия, докато войската орязвала гората в македонската планина (113-131).

Кои от северните гърци се подчинили на Ксеркс:
тесалийци, долопи, ениени, перайбои, локри, магнети, малиеи, ахейци от Фтиотида, тиванци и всички беотийци без теспиите и платейците.

г. действията на южните гърци

Какво направили преди време атиняните и спартанците с пратениците на Дарий. Гневът на Талтибий срещу лакедемонците. Спартанските пратеници в Суза.
Походът на Ксеркс, казва Херодот, бил не просто срещу атиняните, а срещу цяла Гърция. Заслугата на атиняните. Очаква да бъде намразен от мнозина заради това мнение (132-139).
Атиняните искат предсказание от Делфи. Тълкуването на Темистокъл.

Сицилийците, аргосците, керкирците и критяните

Южните гърци изпращат хора в Керкира и при Гелон в Сицилия, за да искат помощ.
Пратеничество в Аргос и условието на аргосците. Твърди се, че Ксеркс ги призовавал към неучастие във войната, твърдейки, че персите са потомци на Персей и Андромеда, и близки по род на аргосците. След години Артаксеркс потвърдил, че имало договор за приятелство с аргосците по времето на Ксеркс, и че той продължавал да бъде в сила.
Издигането на Гелон. Разговорът с пратениците от Гърция. Условията на Гелон и възраженията на спартанците и атиняните. Войната на Гелон срещу картагенците (140-167). Какво направили керкирците и критяните.

Тесалийците призовават южните гърци за помощ при Олимп. Пристигнала войска начело с Евенет и Темистокъл. Но Александър, син на Аминтас ги предупредил, че няма да могат да се справят с идващата войска. И те се върнали.
Поради това тесалийците преминали на страна на персите (168-174).

3. Защитата на Термопилите

На съвета в Истъм гърците решили да завардят Термопилите и да изпратят флот на Артемисион в Евбея. Имперският флот стигнал до Магнезия (175-183). Общият брой на хората, водени от Ксеркс, които стигнали до Магнезия и Термопилите бил към два милиона и 600 хиляди войска, и още толкова съпътстващи (185-187).
Бурята при Артемисион (188-196). Срещата на войските при Термопилите. Леонид, син на Александрид, брат на Клеомен и Дорией, потомък на Херакъл.
Ксеркс се учудил на поведението на гърците. Разговор с Демарет (197-209).

Предателството и сражението

Трудностите, които създавали защитниците. Предложението на Епиалт. Персите минават в гръб на гърците по слабо известна пътека. Предния ден гърците получили лоши предсказания. Леонид отпратил някои съюзници (210-222).
Битката. Смъртта на Леонид. Тиванците преминават към персите. Ксеркс се съветва с Демарет и Ахемен.
Демарет още преди началото на похода бил изпратил съобщение в Спарта. Мнението на Херодот за неговите действия (223-239).

Няма коментари:

Публикуване на коментар